Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. К. И. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията К. И. по административно дело № 12317/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ц. Д. А., [ЕГН], от гр. Сандански, срещу Решение № 1741/ 13.10.2023 г. по адм. дело № 119 по описа за 2023 г. на Административен съд - Благоевград.

Според касатора първоинстанционното решение е незаконосъобразно. Иска неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният от него иск за обезщетение от претърпени неимуществени вреди в резултат на издадена срещу него и отменена впоследствие заповед за задържане.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я., който поддържа касационната жалба.

Ответникът по касация, Областна дирекция на МВР Благоевград, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за допустимост на касационната жалба, но неоснователност на същата.

Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил предявения от Ц. Д. А. от гр. Сандански иск срещу Областна дирекция на МВР Благоевград с правно основание чл. 1, ал. 1, от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице с рег. № 339з-83/ 23.02.2022 г., издадена от Р. И. И. [заличен текст] към ОД МВР Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното издължаване, като е осъдил ищеца да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение на ответника.

От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед за задържане на лице рег. № 339з-83/ 23.02.2022 г., издадена от служител на РУ - Сандански при ОД МВР - Благоевград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има данни за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, във връзка с ДП № 3393М-19/ 2022 г. по описа на РУ Сандански, като задържането е извършено в 10.10 часа и лицето е освободено в 15.30 часа на същия ден. Ищецът е оспорил цитираната заповед пред съда, като с Решение № 115/ 24.06.2022 г., постановено по административно наказателно дело № 92/ 2022 г., по описа на Районен съд - Сандански, заповедта е отменена. Решението на РС е влязло в законна сила на 14.07.2022 г.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на св. Н. С., близък на ищеца приятел от детството още, от които се установява психологическото и емоционално състояние на последния след задържането.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна, че конкретната Заповед за задържане на лице е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение, поради което е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъобразен акт на орган на МВР, отменен по съдебен ред с влязло в сила решение.

Съдът е счел същевременно, че не е налице вреда имуществена или неимуществена, която да е пряка последица от незаконосъобразния акт, с оглед на което е отхвърлил предявения иск.

Така постановеното решение е неправилно.

По делото няма спор, че в резултат на Заповед за задържане г-н А. е престоял в мястото за задържане над пет часа от 10.10 часа на 23.02.2022 г. до 15.30 часа на същия ден.

Няма спор, че Заповедта за задържане е отменена с влязло в сила съдебно решение.

Спорът се състои в това, претърпял ли е ищецът вреди от незаконното задържане и съответно дължи ли му се обезщетение за това.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел, ищецът месеци наред не е искал да излиза от дома си, започнал е да вдига кръвно налягане, баща му е бил притеснен от липсата на желание у сина му да общува. Показанията на свидетеля, дадени под клетва, установяват въздействието върху ищеца на незаконната заповед за задържане и сочат на претърпени от него болки и страдания от този факт. Самият факт на задържане и фактическо лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната битова среда предполага настъпването на притеснение и психическо напрежение, емоционален стрес, провокиран от поставянето му в изолирана среда, подозрение, че е извършил престъпление, реален страх от последваща репресия, поради което претендираните неимуществени вреди подлежат на обезщетяване. Всяко вмешателство, от вида принудително задържане, в личната сфера на човека води до негативно емоционално изживяване, което не се нуждае от специално доказване. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, такова страдание не е задължително да достигне до нивото на психологическа травма или разстройство, или да има външни признаци или симптоми и не винаги се поддава на външни доказателства. Като е стигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3а да възникне законовата отговорност следва да е налице незаконосъобразен акт или незаконосъобразно действие или бездействие и реално причинена вреда, произтичаща от тях в пряка причинна връзка.

Административният съд неправилно е приел, че в случая по делото не е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от конкретната незаконосъобразна заповед, установена като такава с влязло в сила съдебно решение.

В процесния случай по делото безспорно са доказани, както претендираните от ищеца неимуществени вреди, така и причинно-следствената връзка между тях и незаконосъобразния акт, поради което и съдът е следвало да уважи иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователен е изводът, че вредите не били доказани. Дадените свидетелски показания, които в своята последователност са логични и представят преживяното от ищеца и неговото състояние в резултат на незаконосъобразната заповед и задържането му, поради което неправилно съдът не ги е кредитирал.

Както беше посочено по горе, самият факт на незаконно задържане поражда неимуществени вреди или защото нарушава основното право на свобода, или защото може разумно да се приеме, че всяко лице би изживяло стрес и безпокойство при незаконосъобразно задържане. Създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства произтичат вследствие на изпълнението на незаконосъобразна принудителна административна мярка, каквато по своята същност е заповедта за задържане. Вредите се изразяват освен в ограничение на свободата на движение на ищеца за повече от 5 часа, още и в унижение, неудобство, страх и притеснение. В този смисъл е налице основание за уважаване на иска.

Настоящият състав счита, че претендираният размер на обезщетение обаче не съответства на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, с оглед на което при определяне размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. В случая при определяне размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде съобразено, че по време на задържането от органите на МВР А. е бил на [възраст] (възраст, в която човек е изградил авторитет пред обществото и семейството си), поради което самото задържане безспорно е имало за него травмиращ характер, макар последното да е било само за 5 часа; следва да бъде съобразена неговата готовност за съдействие, тъй като сам се е явил да заяви, че са го търсили от РУ, вследствие на което обаче е бил задържан и то без основание; задържането е в гр. Сандански, малко населено място, поради което събития от категорията на процесното без всякакво съмнение стават публично достояние, а фактът на задържане на едно лице от полицията означава за обществеността едно единствено нещо - че това лице е извършило някакво противоправно деяние; липсата на каквито и да било данни ищецът да е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. Незаконосъобразното задържане несъмнено е повлияло върху психиката на А. до степен да затрудни социалните му контакти. Като се съобрази времетраенето на задържането от една страна, а от друга страна продължителността на въздействието на това задържане върху психиката и емоционалното състояние на лицето, то претендираният размер е завишен, поради което размер от 1000.00 лв. е този, който отговаря на конкретните факти и обстоятелства, с оглед на което искът следва да бъде уважен до него, а за разликата над него да бъде отхвърлен. Съответно, спрямо този размер на главния иск, следва да бъде уважена и акцесорната претенция за законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2023 г. датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на главницата.

С оглед изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено и постановено друго по същество на спора, с което да се уважат предявените искове в изложения смисъл.

С касационната жалба няма направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът, независимо от изхода от спора, не се произнася по такива. От ответника по касация също няма предявено искане за разноски.

С оглед горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1741/ 13.10.2023 г. по адм. дело № 119 по описа за 2023 г. на Административен съд Благоевград, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Благоевград да заплати на Ц. Д. А., [ЕГН], от гр. Сандански, сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 339з-83/ 23.02.2022 г., издадена от Р. И. И. [заличен текст] към ОД МВР Благоевград, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 31.01.2023 г. до окончателното издължаване.

ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1000.00 лв. до размера на претендираната сума от 1500.00 лв.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА