Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. Ч. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. В. и с участието на прокурора К. Ф. изслуша докладваното от съдията Е. Д. по административно дело № 12320/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение №1313 от 13.10.2023г. по адм. дело №2979/2022г. на Административен съд – Варна /АС-Варна/, с което по жалба на „Агро плод 85“ ЕООД, е отменено Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2020г., с изх. №02-250-2600/4246/15.11.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта, с която е прихваната сумата от 14824.49лв. от финансовото подпомагане, по заявление за подпомагане с УИН 25/050620/15895, УРН550772.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът - „Агро плод 85“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в писмено становище оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспореното пред него уведомително писмо е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта с оглед липсата на изложени мотиви и при неправилно приложение на материалния закон.

В подкрепа на този извод, съдът е посочил, че в случая по отношение на прихванатата сума в размер на 14 824.49 лв. от страна на АО не са изложени каквито и да е било мотиви, които да обосноват направената от органа редукция. Като възможно правно основание за приспадането АО е изброил няколко различни хипотези, всяка от които с различен фактически състав, произтичаща от осъществяването на различни юридически факти без да е ясно кое е конкретното основание в случая. Приел е, че от съдържанието на УП е останало неясно от какво произтича това прихващане, като същевременно изброените основания за извършеното прихващане не са подкрепени с никакви доказателства, които да допринесат за конкретизация в тази насока. Посочил е още, че мотиви за извършеното прихващане не се съдържат и в преписката по издаване на оспорения акт. По този начин е налице неяснота относно фактическото и правно основание за издаването на УП в оспорената му част, което представлява съществено нарушение на изискванията за форма и съдържание, а изискването за мотивиране на акта в тази му част не може да се санира с изявленията на ответника в постъпилото по делото „становище“.

Отделно от изложеното първоинстанционният съд е приел, че прихващането, извършено с оспорената част от УП е направено в противоречие с изискванията на чл.28 от Регламент за изпълнение (ЕО) № 908/2014 г., поради което е и материално незаконосъобразно. По тези съображения Административен съд – Варна е отменил УП в оспорената му част като незаконосъобразно. Решението е правилно.

Споделят се изводите на първостепенния съд, че оспореният акт е постановен при липса на мотиви и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.

В настоящия случай ЗП с общо заявление за подпомагане УИН 25/050620/15895, УРН550772, е кандидатствал за пета поредна година по направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11 „Биологично земеделие“, по която е завил площ от 23.6ха.

С процесното УП изх. №02-250-2600/4246/15.11.2022г., в частта предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е прихваната сума в размер на 14824.38лв. от оторизираната в размер на 25709.38лв. субсидия на земеделския производител/ЗП/.

Размерът на оторизираната и прихваната сума е посочен съответно в колона 2 и колона 3 на Таблица „Извършени плащания (в лева)“ на стр. 6 от цитираното УП.

В поясненията към тази таблица са посочени фактически основания за извършеното прихващане и е описано, че „Прихваната сума“ отразява приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ.

При тези данни се споделят изводите на първостепенния съд, че от цитираните пояснения не може да се направи конкретен извод, обосноваващ възприетия от органа резултат. Не се установява прихванатата сума приспадната ли е в резултат на санкции от предходни периоди или поради недължимо оторизирани суми, за които има издаден АУПДВ, или са касае за приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Както правилно е посочил първоинстанционният съд от съдържанието на процесното УП по никакъв начин не става ясно за адресата на акта произхода и формирането на посочената сума от 14824.38лв., а имено в резултат на каква санкция от кой предходен период е тази сума, дали същата е недължимо оторизирана, налице ли е за тази сума влязъл в сила АУПДВ, установяващ ликвидно и изискуемо вземане спрямо земеделския производител, съответно такова от други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Недопустимо е едва в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно производство по оспорване на УП, след подаване на жалбата срещу УП до съда, чрез представяне на отделен документ /в случая становище изх.№02-250-2600/4246#4 от 09.12.2022г. за изразяване на становище по постъпила жалба до АС-Варна/ да се излагат мотиви към акта или същите да се допълват. Тук следва да бъде споделен изводът на АС-Варна, че това становище е издадено след уведомителното писмо, по повод постъпилата срещу него жалба, поради което не може да коригира допуснатия съществен порок на акта, а именно липсата на каквито и да било мотиви.

На следващо място, в становището си административният орган посочва, че извършените във връзка със заявлението проверки, не са установили пропуски, поради което и оторизираната сума е равна на исканата, като няма информация за основанието на прихванатите суми, а такава следва да се изиска от друга дирекция.

Отделно от горното по делото не са представени доказателства, даващи основание за извършването на прихващане, каквото е направено с оспорената част от УП, още повече, че представените в последствие УП изх. №01-2600/6984/05.12.2022г. и №01-2600/6995/05.12.2022г. не установяват ликвидно и изискуемо вземане спрямо ЗП към датата на издаване на оспореното пред АС-В. У. писмо с изх. №02-250-2600/4246/15.11.2022г. За същите, освен че са издадени след оспореното в настоящето производство УП, не са представени доказателства, от които да е видно, че са влезли в сила. В този смисъл не е налице материалноправно основание за прилагане разпоредбата на чл.28 от Регламент (ЕО) №908/2014г. с Уведомително писмо изх. №02-250-2600/4246/15.11.2022г. на Зам. ИД на ДФЗ, в частта с която е прихваната сумата от 14824.49лв. от финансовото подпомагане, по заявление за подпомагане с УИН 25/050620/15895, УРН550772.

Решението на първата инстанция е обосновано. Крайният извод на съдебния състав кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка.

На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 1600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 15.03.2024г. с адвокат М. С., претендирано в размер 2000 лева при уважено възражение на касатора за прекомерност предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид актуалната разпоредба на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1313 от 13.10.2023г. по адм. дело №2979/2022г. на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Агро плод 85“ ЕООД, ЕИК 200765850 сума в размер на 1600/хиляда и шестстотин/лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ