Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: Р. Л. К. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 26/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) гр. В. Т. чрез упълномощения юрисконсулт Ц. Ц., срещу Решение № 283 от 24.11.2023 г., постановено по адм. д. № 427 по описа на Административен съд В. Т. (АС В. Т. за 2023 г. С него, по жалбата на Агронаар ЕООД, е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане № 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - В. Т. Наред с това, ДФЗ е осъден да заплати на настоящия ответник по касация сума в размер на 2550,00 лв. за сторените по делото разноски в първоинстанционното производство.

Предвид изложеното в касационната жалба следва да се приеме, че се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неговата необоснованост. Твърди се необоснованост на извода на съда, че АУПДВ е издаден от две длъжностни лица в нарушение на материалния закон, поради което и при наличието на два квалифицирани електронни подписа, неустановен се явява авторът на документа. Касационният жалбоподател се позовава на приложената към касационната жалба Инструкция за работа в деловодната система Архимед на ДФЗ, трудов договор и длъжностна характеристика на деловодителя Р. В. и обосновава становище, че вторият подпис в АУПДВ, който съдът възприел като такъв на втори автор, е всъщност подписът на деловодителя, комуто документът е предаден за поставяне на изходящ номер и извеждане от системата. Обяснява прилагането на тези документи едва към касационната жалба по причина, че пред първата инстанция авторството на документа на било спорно и съдът не изискал представянето на тези документи. На следващо място, касационният жалбоподател оспорва направения от съда извод, че предвид представените удостоверения от доставчика на удостоверителни услуги Борика АД, подписите не отговарят на изискванията за валиден електронен подпис по смисъла на Регламент № 910/2014 г. и съгласно даденото тълкуване на същия в Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС ) по дело С-362/2021 г. Твърди, че видно от двете удостоверения за КЕП електронните подписи са валидни и отговарят на изискванията за КЕП съгласно приложимия Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Оспорва и направеният от съда извод, че поправки и допълвания след полагане на електронния подпис от издателя Иванов са недопустими доколкото нарушават автентичността му в случая промяната след подписване на електронния документ се обяснява с поставянето на неговия изходящ номер. Релевират се и доводи, че съдът обсъдил неотносима към спора инструкция и неотносима заповед за одобряване на специализирани слоеве, което касационният жалбоподател квалифицира като очевидни фактически грешки. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния АУПДВ. Претендират се сторените разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

О. А. ЕООД оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебното заседание пред настоящия съд чрез упълномощената адв. Ц. Д.. Аргументира и подробни съображения по същество на спора. Иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, а в случай на отмяната му, моли отмяната на спорния АУПДВ. Претендира сторените в касационното производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по банков път съгласно представените доказателства за това.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и устно в съдебното заседание пред настоящия съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС В. Т. е бил АУПДВ № 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФЗ - В. Т. с който е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 48895,00 лв.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които са му дали основание да достигне до извод за основателност на предявеното оспорване и обявил нищожността на спорния АУПДВ като издаден от некомпетентен орган.

Съдът съобразил, че спорният АУПДВ е издаден като електронен документ, който бил представен по делото в оригинал на технически носител и разпечатан. Видно било, че в него са налице положени два електронни подписа: в началото на документа - електронен подпис на лицето R. Velikova, а в края на документа - положен подпис от Ц. И., директор на ОД на ДФЗ В. Т. T. Ivanov.

Съдът приел, че електронният документ е създаден във формат Microsoft word, който не позволява извършване служебно на проверка относно валидността на електронните подписи и верността на съдържанието им посредством верификация на страницата на Европейската комисия или на Държавната агенция Електронно управление. Като взел предвид задължението си служебно да установи наличието на надлежно подписване на АУПДВ, приел, че в хипотезата на положен електронен подпис проверката му включва установяването на наличието на валиден електронен подпис на издателя му към момента на полагане на подписа. Счел, че при липсата на оспорване на електронния подпис за съда не възникнало служебно задължение за проверка дали електронният подпис представлява квалифициран електронен подпис по смисъла на Регламент № 910/2014 г., съгласно даденото тълкуване на същия с Решение на СЕС по дело С-362/2021 г.

За установяване наличието на валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) на лицата, положили подпис на АУПДВ, съдът дал указания на ответника за необходимостта от представяне на квалифицирано удостоверение за електронен подпис по отношение на двата електронни подписа върху документа. В изпълнение на тези указания били представени две удостоверения под формата на служебни бележки, които, според съда, не отговарят на изискванията на Регламент № 910/2014 г., поради което изготвил служебно разпечатки на съдържащите се в електронния документ данни относно наличните в него електронни подписи, които са приети като доказателства по делото.

Въз основа на данните в сертификатите, съдът приел за установено, че R. Velikova полага подпис на 30.06.2023 г. в 13:19 ч., като нейният КЕП е с период на валидност от 08.11.2022 г. до 08.11.2023 г. Периодът на валидност на КЕП на T. Ivanov е от 07.03.2023 г. до 06.03.2024 г., като подписът на документа е поставен на 30.06.2023 г. в 13:17 ч.

При така приетото за установено, първоинстанционният съд направил извод, че са налице два положени валидни КЕП върху електронния документ - АУПДВ № 04/06/1/0/00718/04/01 от 30.06.2023 г. Позовал се на чл. 25, ал. 2 от Регламент № 910/2014 г. и на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ и приел, че върху акта са налице положени два саморъчни подписа от две различни лица Ц. И. и Р. В.. По тези причини счел, че при наличието на два КЕП, представляващи по силата на закона два саморъчни подписа, неустановен е въпросът относно авторството на документа. Изложил съображения, че в случай, че се приеме, че лицето, което последно е положило подпис върху документа е негов автор, то автор на АУПДВ е лицето Р. В., тъй като Иванов подписва по-рано от нея. Като взел предвид разпоредбите на чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, съдът приел, че Великова не е лицето, което следва да издаде процесния акт такъв е единствено директорът на ОД на ДФЗ - В. Т. Мотивирал се, че доколкото последният електронен подпис е неин, тя се явява автор на електронното изявление, поради което този административен акт е издаден от некомпетентен орган.

На следващо място, съдът разгледал хипотеза, при която двата КЕП удостоверяват наличието на двама автори на оспорения документ. В този случай посочил, че издаването на АУПДВ от две длъжностни лица е в нарушение на материалния закон - чл. 20а ЗПЗП. В допълнение се аргументирал, че всякакви поправки и допълвания в документа след полагане на електронния подпис от неговия издател Иванов, ако се приеме той за автор на документа, са недопустими, тъй като представляват поправка на документа, извършена от лице, различно от неговия автор. Посочил, че е извършено изменение на документа след подписването му от Иванов на 30.06.2023 г. в 13:17 ч., тъй като изменението е удостоверено с полагането на КЕП от лицето Великова на 30.06.2023 г. в 13:19 ч. Какъв е видът и характерът на изменението на документа приел, че не може да се установи от материалите по делото, поради което и неясно остава каква част от съдържанието на решението е изявление на компетентния орган и каква не. По тези съображения съдът обявил нищожността на спорния АУПДВ като издаден от некомпетентен орган.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни основания за неговата отмяна.

Необоснован на съдържанието на спорния АУПДВ е направеният от първоинстанционния съд фактически извод, че този акт е издаден от две длъжностни лица Р. В. и Ц. И..

Установява се, че волеизявлението, обективирано в АУПДВ, е подписано с КЕП единствено от лицето Ц. И. на длъжност директор на ОД на ДФЗ В. Т. Подписът на Великова предхожда съдържанието на акта и по тази причина необосновано в обжалваното съдебно решение съдът е приел, че тя също следва да се счете за негов издател. При действието на чл. 166 ДОПК и чл. 20а ЗПЗП, и при съобразяване на приобщената по делото като доказателство Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г. и сертификат за валиден КЕП, за Иванов първоинстанционният съд е направил правилен извод, че притежава материална компетентност да издаде спорния АУПДВ, който подписал с валиден КЕП. Ето защо, като е приел, че АУПДВ е издаден от две лица в противоречие с материалния закон, съдът е постановил неправилен съдебен акт. При това с обявяване на нищожността на АУПДВ съдът не е разгледал спора по същество относно законосъобразността му и не е дал отговор на повдигнатите в първоинстанционната жалба въпроси. Фактически констатации и мотиви по спорните въпроси по същество на спора относно законосъобразността на АУПДВ не може да се изложат за първи път в настоящото решение, предвид забраната по чл. 220 АПК и правото на страните да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Предвид изложеното и при съобразяване на приетото по-горе, обжалваното съдебно решение следва да се отмени изцяло, вкл. в частта за разноските, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС В. Т.

При новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе по същество на оспорването на АУПДВ и по въпроса за разноските за водене на делото във Върховния административен съд в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 283 от 24.11.2023 г., постановено по адм. д. № 427 по описа на Административен съд В. Т. за 2023 г. и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд В. Т.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ РУМЯНА ЛИЛОВА

/п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА