Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ДЕСИСЛАВА С. К. при секретар С. О. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията Д. С. по административно дело № 9/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – София - град, чрез гл. юрисконсулт М. А., против Решение №5924/10.10.2023 г. по адм. дело № 6263/2023 г. на Административен съд София– град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответниците по касационната жалба – д-р Н. К. и д-р Н. Х., при редовно призоваване, не се явяват, но в писмен отговор оспорват изцяло касационната жалба, считайки същата за неоснователна и излагат подробни съображения.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и правилност на съдебното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, същата се явява неоснователна.

С оспорваното решение, Административен съд София– град е отменил по жалба на д-р Н. К. и д-р Н. Х. Р. № 1040-21-354/09.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - София - град и потвърденото с него Разпореждане № РО–5–21–01323599/16.03.2023 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване, с което е наредено на д-р Н. К., д-р Н. Х. и д-р М. А. да внесат сумата 1 791, 82 лева по Ревизионен акт за начет №РМ-5-21-01151632/22.06.2022 г. в условията на солидарна отговорност.

Административният съд е приел, че отменените актове са незаконосъобразни поради противоречие с материалния закон – основание по чл. 146, т.4 от АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че имуществената отговорност по чл. 110, ал.1, т.1 от КСО на членовете на Специализиран състав по сърдечно - съдови заболявания на НЕЛК е била ангажирана след като е било отменено тяхно Експертно решение /ЕР/ №1183 от заседание №165 от 04.12.2018 г., с което на освидетелстваното лице Б. К. е била изплатена неправилно лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване за периода от 04.12.2018 г. до 30.09.2019 г. Съставът на НЕЛК е потвърдил Експертно решение №3445/03.10.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД, с което на Караджов е определена 50% трайно намалена работоспособност.

С Решение №764/13.11.2019 г. , постановено по адм. д.№343/2019 г., Административен съд - Пазарджик е отменил ЕР №1183/04.12.2018 г. на НЕЛК - София и е изпратил преписката за ново произнасяне съгласно задължителните указания на съда. С новото произнасяне на НЕЛК - София, с ЕР №0540/18.02.2020 г., е отменено и върнато ЕР №3445/03.10.2018 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД за ново освидетелстване.

Последното издадено експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Пазарджик“ АД е с №4846/17.12.2020 г., в което е определена 40% трайно намалена работоспособност.

С Разпореждане №1011-12-264#1/21.02.2022 г., пенсията на Б. К. е прекратена, на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО, считано от 02.10.2018 г., поради отпадане на основанието за нейното получаване, тъй като определеният процент трайно намалена работоспособност е под минимално изискуемия съгласно чл.72 КСО за правото на инвалидна пенсия.

Законосъобразно административният съд е изследвал основанията по чл. 146 АПК, установявайки наличието на порок по смисъла на чл. 146, т.4 АПК, обуславящ унищожаемост на оспорените актове на органите на ТП на НОИ София - град.

Разпоредбата на чл. 110, ал.1, т.1 КСО предвижда възможност за контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица, на юридическите лица и/или на осигурителите ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им.

Анализът на разпоредбата налага установяването във всеки конкретен случай на обстоятелството дали отмяната на решенията на ТЕЛК/НЕЛК се дължи на нарушение на нормативни разпоредби по издаването им.

Тези решения имат характер на експертиза/оценка на здравословното състояние, а различният подход и субективизъм на експертите от ТЕЛК и НЕЛК при определяне на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, с оглед наличната медицинска документация, не може да обуслови ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК при отменено тяхно решение на база субективни критерии.

Настоящият касационен състав отбелязва, че в качеството на професионална оценка на трайно намалената работоспособност, решенията на ТЕЛК/НЕЛК извършват преглед и оценка на медицинската документация, преглед на лицето и на всички относими за здравословното му състояние доказателства и обстоятелства за формиране на извода за ТНР. Субективната преценка, извършвана в рамките на определените медицински знания и/или в зависимост от професионалната подготовка на членовете на ТЕЛК/НЕЛК може да бъде различна от професионалната преценка на вещото лице, назначено в съдебното производство, както е в случая, или на друг състав на ТЕЛК или пък на НЕЛК, който е в позиция инстанционно да контролира правилността на професионалните изводи и може да ги променя, без да са налице нарушения на нормативни разпоредби по издаването на решението.

Ако членовете на Специализирания състав по сърдечно - съдови заболявания на НЕЛК - д-р Н. К., д-р Н. Х. и д-р М. А. бяха постановили решението си без да съобразят медицинската документация, която е относима и задължителна към оценката на ТНР, ако са направили своите изводи в колизия с правилата на медицинската логика и начин за оценка на ТНР, както и ако не са спазили административнопроизводствените правила по отношение формата и съдържанието на решението, тогава можеше да се констатира нарушение на нормативните разпоредби по издаването му. Това обаче по делото не е установено, т. е. не са налице всички изискуеми елементи от фактическия състав относно процесната щета по см. на чл.110, ал.1 от КСО. Обоснован е изводът на административния съд, че не е налице виновно поведение от страна на членовете на ТЕЛК, с което те да са нарушили нормативни разпоредби по издаването на своето експертно решение и оттам да носят солидарна отговорност за възстановяване на щети за държавното обществено осигуряване.

В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в Решение №14289/25.10.2019 г. по адм. д.№13791/2018г., VІ отд; Решение №8467/05.06.2019 г. по адм. д.№13210/2018 г., VІ отд; Решение №8768/11.06.2019 г. по адм. д.№11330/2018 г., VІ, отд.; Решение №15402/13.11.2019 г. по адм. д.№3981/2019 г., VІ отд. и др.

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му, поради което същото, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5924/10.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6263/2023 г. на Административен съд София - град.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. С. п/ ЯВОР КОЛЕВ