Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Д. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар И. И. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя И. Д. по административно дело № 36/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. М. против решение № 385 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 760/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените разноски.

Ответникът – заместник-кметът на О. Т. в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Добрич отхвърля жалбата на Д. М. против заповед № 825/29.12.2022 г. на заместник-кмета на О. Т. с която, на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – „Павилион“ (бивш тото-пункт), изграден в поземлен имот с идентификатор 72271.501.2162 по КККР на гр. Тервел – частна общинска собственост, извършен от Д. М..

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.

Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно т. 1.3 от заповед № 476/20.07.2022 г. на кмета на О. Т. с която, на основание 1, ал. 3 ДР ЗУТ, са делегирани права на заместник-кмет по „Финанси и благоустройство“ на О. Т. да издава заповеди за премахване на незаконни строежи, съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и предвид категорията на строежа - пета по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. “в“ ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с който е установено извършеното незаконно строителство – павилион (бивш тото пункт), поставен върху бетонна настилка, изграден от метални профили върху които са закрепени пресовани дървени плоскости за стени, като закрепването на металните профили към бетонната основа е чрез заварка на планки. Стените на строежа са санирани и измазани, пода е със замазка и поставен теракот, а покривът е метален на метална конструкция, с облицовка на стрехи и бордовете са облицовани със същите пресовани дървени плоскости и покритие от ламарина, като строежът е изграден без одобрени и издадени строителни книжа.

Правилен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесният павилион по начина на свързване към земята към момента на издаване на заповедта представлява „строеж“ по смисъла на 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за него следва да бъде одобрен инвестиционен проект и да бъде издадено строително разрешение. От събраните по делото доказателства в т. ч. и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че процесния строеж – павилион е самостоятелен обект и към момента на съставяне на констативния акт е бил във вида, в който е описан в заповедта. Вещото лице сочи още, че при извършена от него проверка в общинската администрация не са намерени документи, въз основа на които Спортен тотализатор е разположил тото пункта като преместваем обект в имота преди 2005 г., поради което съдът приема, съгласно представените по делото доказателства, че незаконният строеж е изграден след 27.04.2005 г., когато е издадено на Михалев разрешение за поставяне № 2 на павилион за фризьорски салон с площ 12 кв. м. Съобразно доказателствата по делото в т. ч. и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза е неоснователно твърдението на касатора, че към момента на издаване на заповедта, посоченият в нея строеж, е преместваем обект по смисъла на 5, т. 80 ДР ЗУТ, предвид представения договор за покупко-продажба на движимо имущество от 09.08.2022 г., с който Д. М. прехвърля на сина си описания като преместваем обект – павилион за фризьорски салон, както и твърдението му, че не следва да бъде адресат на заповедта, тъй като собственик на обекта е синът му. Констатациите на извършилите проверката органи, залегнали в констативен протокол от 30.08.2022 г. относно незаконния строеж, а именно, че след закупуването на павилиона са извършени СМР - санитария, саниране и подобрения се потвърждават от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, в която се констатира и извършено пристрояване, не са оборени в съдебното производство, като не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. Процесният строеж е индивидуализиран и по несъмнен начин е установено, че същият е извършен без строителни книжа след 2005 г., поради което не е търпим. Ето защо е налице основанието на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на незаконния строеж.

Доводът на касаторът за необоснованост на решението, поради това, че съдът не обявява нищожност на обжалвания административен акт предвид, че същият е насочен към Михалев, който към момента на издаване на заповедта не е вече собственик на павилиона, е неоснователен. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от 3 на Наредба №13/2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая като адресат на оспорената заповед е посочен извършителят на строежа, като прехвърлянето на собствеността върху павилиона е факт, който е ирелевантен, тъй като предмет на договора е прехвърляне на правото на собственост е преместваем обект, а по делото по несъмнен начин е установено, че е налице строеж.

Доводът в касационната жалба за необоснованост на решението поради допусната явна фактическа грешка в оспорената заповед – погрешно изписан месец на издаването й също е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд посочва, че тази грешка подлежи на корекция по инициатива на административния орган и не е основание за незаконосъобразност на акта, като по делото е установено, че заповедта е връчена на касатора на 29.11.2022 г., от което несъмнено следва, че в посочване на датата на издаване на заповедта е допусната фактическа грешка.

С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 06.11.2023 г., постановено по адм. д. № 760/2022 г. по описа на Административен съд гр. Добрич.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИЛИЯНА ДОЙЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ