Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. П. Членове: КРАСИМИР К. Д. при секретар Р. А. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по касационно административно дело № 72/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба "Земеделие" - град Козлодуй, чрез процесуален представител юрк. Ц. Д. против решение № 412/04.12.2023 г., постановено по административно дело № 566/2023 г. по описа на Административен съд - Враца, с което той е осъден да изпълни свои задължения по 10, ал. 6 и ал. 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Я. Б. от гр. Козлодуй, чрез адв. М. С. оспорва касационната жалба. Излага доводи за неоснователност на жалбата и нейното отхвърляне. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноските по касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е депозирана срещу съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол в преклузивния срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Я. Б. иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК началникът на общинската служба по земеделие - град Козлодуй да бъде осъден да изпълни задълженията си, произтичащи пряко от закона - 10, ал. 6 и 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ като изпрати на съдията по вписванията уведомление за неподаване в срок на декларацията по 10, ал. 1 от с. з. по отношение на договор за наем на земеделски земи, находящи се в землището на село Бутан, община Козлодуй и като разпореди заличаването на тези договор в регистъра на ОСЗ-Козлодуй.

Между страните по делото няма спор по фактите, установени от първоинстанционния съд. Процесният договор за наем на три поземлени имота, находящи се в землището на село Бутан, община Козлодуй, представляващи земеделски земи, е сключен между наемателя “В. Г. ЕООД и наемодателя И. И. на 07.02.2018г. за срок от 3 стопански години. Към момента на сключване на наемния договор Я. Б. е бил собственик на 1/4 идеална част от трите описани имота съгласно нотариален акт за покупко–продажба на поземлен имот – земеделска земя, № 42, том V, № 6168, дело № 438 от 13.08.2018г. на Нотариус с рег. № 373 на НК, район на действие РС-Козлодуй. Установява се, че наемодателят И. И. притежава 1/18 част от имотите, ищеца Я. Б. идеални част, за лицето Й. М. не е посочена частта, а лицето М. М. притежава също 1/18 идеална част видно от скицата приложена по делото на л.19-21.

С молби от 10.03.2022г. и 31.07.2023г. Я. Б. е поискал от Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ - Козлодуй и от О. Д. „Земеделие“ /ОДЗ/ - Враца прекратяване на договора за наем, но му било отказано.

Основният спор между страните е дали спрямо тези договор намира приложение 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, обнародван в ДВ, бр. 42/2018 г. и допълнен с ПЗР на ЗИД ЗРА (ДВ, бр. 55/2018 г.). Съдът е установил, че съобразно цитираната разпоредба, договорът за наем на земеделска земя за срок, по-дълъг от една година, сключен до датата на влизането в сила на този закон, при който не са спазени изискванията на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, може да бъде потвърден от собственика с декларация с нотариално удостоверен подпис, придружена с копие на договора. Приел е за неоснователно възражението на ОСЗ, че не са налице условията за уважаване на исковата молба, тъй като наемният договор е сключен със съсобственик притежаващ само 1/18 ид. части от трите имота и не се установява или твърди от ответника, да е подал съответната декларация по 10 ал.1 вр. ал.2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Направил е заключение, че при неподаване на потвърждаваща декларация в срока по 10, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, началникът на общинската служба по земеделие следва да изпълни задължението си по ал.6 и да инициира служебно заличаване на вписването на посочените договори за наем на земеделската земя, като това негово задължение произтича от самия закон - ал. 6 и 7 от 10.

Така постановеното решение е правилно и не страда от сочените в жалбата пороци.

Според чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, земеделска земя може да се отдава под наем от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, или от упълномощено от тях лице. Алинея 2 на разпоредбата предвижда, че договорът за наем на земеделска земя със срок над една година трябва да бъде сключен от съсобственик или съсобственици, които притежават повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот. В тези случаи отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността.

Според тълкуването на касатора, законът не изисква потвърждение на договорите за наем със срок над една година, сключени преди влизане в сила на закона от съсобственик, който притежава по-малко от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, тъй като 10 препраща изрично само към изискванията на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, но не и към изискването, установено в чл. 4а, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Подобно стеснително тълкуване не може да бъде споделено. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложимостта на 10, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на процесните два наемни договора, поради което и на основание чл. 221, ал. 1, предл. последно от АПК препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ е обща и касае всички договори за наем, без значение на срока, за който са сключени. С ал. 2 се поставя специално изискване към договорите за наем, които са със срок над една година - те трябва да бъдат сключени от съсобственик (съсобственици), притежаващи най-малко една четвърт идеална част от имота. Тълкуването на тази норма води до извод, че за да отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, договорът за наем за срок над една година, който касае съсобствен имот, трябва да е сключен при спазване на поставеното от ал. 2 условие.

Това тълкуване следва да намери приложение и по отношение на заварените случаи съобразно общите принципи на правото. С преходната разпоредба на 10 законодателят е въвел възможност договорите за наем на земеделски земи със срок над една година, сключени до датата на влизане в сила на закона, но неотговарящи на условията на чл. 4а, ал. 1, да бъдат потвърдени с подаване на декларация с нотариално удостоверен подпис, подадена от собственика или от съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот. Както се изтъкна и по-горе, за да отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ, договорът трябва да е сключен от съсобственик (съсобственици), които притежават поне една четвърт идеална част от съсобствения имот. След като договорът е сключен от съсобственик, притежаващ по-малка идеална част (1/18 в случая), той не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. Аргумент в подкрепа на горното разбиране е и обстоятелството, че в предл. второ на 10, ал. 1 изрично е предвидено, че в случаите, когато имотът е съсобствен, декларация следва да се подаде от съсобственика или съсобствениците, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот.

Ето защо първоинстанционният съд е направил правилен извод, че сключеният договор за наем, който е за срок над една година, не отговаря на изискванията на чл. 4а, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като е сключен от съсобственик, който не притежава изискуемата от закона една четвърт идеална част от съсобствения имот. Поради това е било необходимо този договор да бъде потвърден при условията на 10 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. След като това не е сторено в указания от закона срок - до 31.07.2018 г., началникът на ОСЗ-Козлодуй е следвало да разпореди заличаването му в ОСЗ, както и да уведоми съдията по вписванията на основание 10, ал. 6 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.

Неизпълнението на задължения, произтичащи пряко от нормативен акт- 10, ал. 6 и 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, от страна на началника на ОСЗ обуславя и основателността на предявения иск с правно основание чл. 256, ал. 1 от АПК. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че предвиденият в 10, ал. 7 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ срок, в който началникът на ОСЗ-Козлодуй може да разпореди заличаването на регистрираните в ОСЗ договори, е инструктивен и изтичането му няма за последица невъзможност на органа да разпореди заличаването.

Дадените с писмо изх.№ 9166-56/05.07.2018г. на министъра на земеделието храните и горите указания, съгласно които в случаите на съсобственост, когато в общинската служба са регистрирани договори за наем над една година, които са сключени от съсобственик, без оглед на размера на идеалните части, които притежава, не се изисква потвърждаването му с декларация, не представляват автентично тълкуване и не са задължителни за съда. Застъпената в това писмо теза не може да бъде споделена по изложените по-горе съображения.

Като е достигнал до идентичен извод, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което то следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на сторените разноски е основателна. От доказателствата по делото се установява, че ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение за правна защита в настоящото производство в размер на 1000 лева. Посочената сума следва да бъде възстановена от бюджета на административния орган. Съобразно чл. 9, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие", общинските служби "Земеделие" са териториални звена на областните дирекции "Земеделие", които са юридически лица на бюджетна издръжка. Поради това съдебните разноски следва да бъдат заплатени от ОД "Земеделие" - Враца, чието териториално поделение е ОСЗ - Козлодуй.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 412/04.12.2023 г., постановено по административно дело № 566/2023 г. по описа на Административен съд - Враца.

ОСЪЖДА Областна дирекция "Земеделие" - Враца да заплати на Я. Б. от село Бутан, община Козлодуй разноски за касационното производство в размер на 1000 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ К. К. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА