Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: В. Г. Членове: МАРИЯ НИ. Г. при секретар Н. А. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията М. Н. по административно дело № 115/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу Решение № 1202/21.09.2023 г. на Административен съд (АС) – Варна, постановено по адм. дело № 975/2023 г.

С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020, за кампания 2020 г., изх. № 02-250-2600/1985 от 20.01.2023 г. (УП, УП изх. № 02-250-2600/1985 от 20.01.2023 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД е отказано подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за кампания 2020 г. и е наложена санкция за бъдещ период, съгласно чл. 19 от Делегиран регламент № 640/2014 за направление „Контрол на почвената ерозия“ в размер на 1095.33 лева; преписката е изпратена на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона; ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон, събраните по делото доказателства и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че оспорваното УП е мотивирано, тъй като с административната преписка е представено становище с изх. № 02-250-2600/1985#3 от 13.04.2023 г., съдържащо подробно изложени мотиви за издаване на процесното пред АС - Варна уведомително писмо. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон при издаване на УП. Счита дадените от съда указания за неправилни, предвид метода на контрол използван при извършената проверка на място. С оглед изложеното, касаторът иска обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско такова. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. М..

Ответникът по касация – „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касация се представлява от адв. С..

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна.

Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. При правилно установени факти е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Правилен е изводът на решаващия съд, че УП изх. № 02-250-2600/1985 от 20.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Правилно е посочил, че едва в представеното с административната преписка становище от 13.04.2023 г. на ответника се сочи, че в резултат на извършените проверки на място и таблици с декларираните и установени площи от проверката на място са установени като недопустими за подпомагане площи в размер на 3,59 ха, което водело до 100 % наддеклариране. Следва да се отбележи, че е вярно соченото от касационния жалбоподател, че мотивите на акта, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на РБ, могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, ако изхожда от същия административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган потвърждава мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за извършения отказ от финансиране и налагане на посочената по – горе санкция не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи. Посоченото в Уведомителното писмо, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, не изпълнява изискването за позоваване на друг документ в който се съдържат мотивите на отказа. Приложеното към административната преписка становище изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по - горестоящия административен орган. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в процесния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК.

Настоящият съдебен състав не споделя изложените в касационната жалба съображения, а именно, че АС - Варна е приел, че служителите на ДФЗ са длъжни да извършат преброяване на растенията и че указанията на съда ги поставяли в ситуация да изпълняват указания във вид и обем, които противоречали както с правните норми приложими за мярка 10 „Агроекология и климат“, така и с материята, с която борави ДФЗ. Както изрично е посочил АС – Варна, изводите му, относно преброяването на живите растения в целия парцел не се основават на нормативно регламентирано задължение на административния орган за броене на живите растения, а на приетата по делото комплекса съдебно - техническа експертиза, изготвена от вещо лице геодезист В. У. и агроном инженер М. И. експертиза, в която последната изрично е заявила, че от анализа на снимките не може да се даде категоричен отговор дали в парцелите има над 70 % живи растения.

По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото следва да му се присъди сумата от 1000 лв. от договореното и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1202/21.09.2023 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. дело № 975/2023 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Къмпани хотелс ДС“ ЕООД, ЕИК: 201733356 сумата от 1000 (хиляда) лева деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Н. п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА