Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: Ю. К. Н. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 127/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ректора на Великотърновския университет /ВТУ/ Св. св. Кирил и Методий, чрез процесуален представител, срещу решение №238/20.09.2023 г. постановено по адм. дело №96/2023 г. на Административен съд - Русе, с което е отменена негова заповед № РД - 10 - 94/20.01.2023 г. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и писмена молба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, навежда довод и за допуснато съществено съдопроизводствено нарушение - неконституиране на министъра на образованието и науката като заинтересована страна, твърди и недопустимост на съдебния акт, иска отмяната на решението, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационна жалба - Д. И. В., с адрес в гр. Русе, чрез процесуален представител, в писмен отговор, в писмена защита и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Русе е взел предвид, че оспорената пред него заповед е издадена на основание чл.35, ал.5 във връзка с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за развитие на академичния състав в Р. Б. /ЗРАСРБ/, извършена проверка за плагиатство от Комисията по академична етика /КАЕ/ при министъра на образованието и науката във връзка с пар.4в от ДР на ЗРАСРБ, при която е доказано по установения ред плагиатство в дисертационен труд на Д. И. В. за придобиване на образователна и научна степен /ОНС/ доктор в професионално направление 2.2. История и археология, тема на дисертацията Политически живот в Русенска област /1944 -1949/ и във връзка с писмо от министъра на образованието и науката с изх. №0403 - 22/24.11.2022 г. Със заповедта е отнета придобитата от Д. И. В. на 15.05.2020 г. ОНС доктор, професионално направление 2.2. История и археология, тема на дисертацията Политически живот в Русенска област /1944 -1949/. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.35, ал.5 във връзка с чл.35, ал.1, т.1 ЗРАСРБ. Актът е в писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. Същият е в съответствие с материалното право, тъй като наличието на плагиатство е безспорно установено, видно от експертния анализ на арбитрите, определени от КАЕ, които са единодушни за наличие на плагиатство в особен обем. В тези случаи при условията на обвързана компетентност се отнема придобитата научна степен от ректора на висшето училище, като същевременно е спазена и целта на закона. АС е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, част от които са съществени и са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Посочил е, че процедурата по сигнала на заинтересованото лице по смисъла на пар.1,т.21 от ЗРАСРБ е започнала по заповед на заместник - министър на образованието и науката, за когото е издадена заповед за делегиране правомощия от министъра на образованието, но в разпоредбата на чл.30 ЗРАСРБ, както и в целия закон липсва възможност за делегиране на описаните в него правомощия на министъра на образованието и науката. Съдът е направил извод, че разпоредителните действия на заместник - министъра на са породили валидни правни последици. Осъществено е и нарушение на чл.31, ал.1 от ЗРАСРБ е осъществено, тъй като заместник - министърът не е бил овластен да изисква информация от висшите училища. Нарушена е разпоредбата на чл.30, ал.8, т.3 - 4 ЗРАСРБ, тъй като за един от тримата арбитри не е представена изискуемата декларация за липса на конфликт на интереси, както с В., така и с подателя на сигнала. Не е спазен срока по чл.30, ал.9 и 10 ЗРАСРБ за депозиране на доклада на КАЕ, тъй като удълженият с 30 дни първоначален срок от 30 дни изтича на 20.06.2022 г., а докладът е депозиран на 27.10.2022 г. Неспазването на този срок, за който законодателят не е предвидил възможност за последващо удължаване, опорочава всички последващи етапи на процедурата и представлява съществено процесуално нарушение. В доклада на КАЕ липсва и произнасяне относно редовността на процедурата за всеки отделен етап. Решението, прието с доклада на КАЕ, е постановено в нарушение на чл.12, ал.1 от Правилника за дейността на КАЕ, тъй като проектът за доклад не е изготвен от член на КАЕ, а от лице, което не е член на КАЕ. Докладът на КАЕ е подписан при липса на кворум съгласно чл.9, ал.1 от Правилника от председател и двама членове вместо от председател ли упълномощено от него лице и най - малко трима членове.

Решението на АС е допустимо - постановено е по допустима жалба на лице, чиито права се засягат от оспорения акт и при участието на надлежни страни - жалбоподател и ответник - издателя на оспорения индивидуален административен акт.

Касационната жалба е неоснователна по наведените в нея касационни основания.

Независимо, че в нея основанията за отмяна на решението като неправилно са квалифицирани като необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, основното оплакване е за неконституиране на министъра на образованието и науката като заинтересована страна - а именно за съществено съдопроизводствено нарушение. АС в съответствие с приложимите норми на чл.153, ал.1 АПК и чл.162, ал.2 АПК е отказал конституирането на министъра на образованието и науката като заинтересована страна, тъй като обжалваният индивидуален административен акт не е благоприятен за него предвид съдържанието на оспорената заповед на ректора на ВТУ . Специалните разпоредби на ЗРАСРБ, които предвиждат част от административното производство да започне и протече частично пред министъра на образованието и науката, не водят до обратния извод. Тези разпоредби не предвиждат участие на министъра на образованието и науката в съдебното производство по обжалване на заповедта на ректора, поради което приложими са нормите на АПК относно страните, участващи в съдебното производство. АС не е допуснал твърдяното съществено съдопроизводствено нарушение.

Касаторът не е навел конкретни доводи за несъответствие на правните изводи на съда с доказателствата по делото. Единственото оплакване относно констатациите на съда за допуснати нарушения на административно - процесуалните норми и квалифицирането на част от тези нарушения като съществени е свързано с твърдение, че АС не може да преценява дали надлежно са делегирани правомощията от министър на заместник - министър, а по аналогия на ТР №4/2004 на ВАС, тази проверка било възможно да се извърши само от окръжен съд. Очевидно процесуалният представител на касатора не е взел предвид, че към 2004 година административно правосъдие се осъществяваше от окръжните съдилища и ВАС, а след влизане в сила на АПК / през 2006 година, а дял трети от АПК Производства пред съд - от 01.03.2007 г./, бяха създадени административни съдилища, чиято компетентност е уредена в чл.132, ал.1 АПК и съгласно тази разпоредба на административните съдилища са подсъдни всички административни дела, с изключение на тези подсъдни на Върховния административен съд.

Бланкетно е и оплакването в касационната жалба за противоречие с материалното право. Доколкото АС е приел, че заповедта съответства на приложимото материално право и плагиатството е безспорно установено посредством становищата на тримата арбитри, настоящата съдебна инстанция въпреки задължението си да следи служебно за правилното приложение на материалното право по чл.218, ал.2 АПК, не би могла да формулира други правни изводи предвид забраната за влошаване на положението на касатора.

Настоящият съдебен състав споделя доводите на АС, че липсата на кворум за приемане на доклада на КАЕ е съществено нарушение на административно - процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Такова самостоятелно основание за отмяна на заповедта е и необсъждането в този доклад на възражението на В., че трудът й е сравняван от арбитрите с по - късно публикувани текстове от нейната дисертация и че източникът й са архивни документи, които са публично достъпни.

Предвид изложеното решението не страда от твърдените в касационната жалба пороци. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за производството пред ВАС в размер на 1200 / хиляда и двеста / лева адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път на 08.12.2023 г., видно от представената разпечатка за движения по сметка, платими от ВТУ. Няма правна възможност за повторно присъждане на присъдените от АС - Русе разноски за първата инстанция на В., каквото искане е формулирано от нея, нито за увеличаване на размера им, предвид факта, че същата не е обжалвала решението в частта относно разноските.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №238/20.09.2023 г. постановено по адм. дело №96/2023 г. на Административен съд - Русе.

ОСЪЖДА Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий, гр. В. Т. ул. Т. Т. №2, да заплати 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски по делото на Д. И. В., с адрес в гр. Русе, [адрес].

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЮЛИЯ КОВАЧЕВА

/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА