Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: ТОДОР П. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Н. Н. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 180/2024 г.
Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/, във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на "ТРП Бургас 2023" ДЗЗД; по касационна жалба на ДЗЗД "П. П. Н-2" и по касационна жалба на ДЗЗД "Поддържане 2022", подадени срещу решение № 1266/07.12.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-928/946/975/2023 г., с което са оставени без уважение жалбите им срещу решение № D27540347/02.10.2023 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район" по съответните обособени позиции.
Касационният жалбоподател "ТРП Бургас 2023" ДЗЗД с участници в обединението „Пътстрой ВДХ“ АД и „Т. Г. Х. АД, чрез процесуален представител адв. Ш. оспорва решението на КЗК в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу решението на възложителя за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район", в частта по обособена позиция № 1 – ОПУ Бургас. Изтъква, че в оспорената му част решението на КЗК е незаконосъобразно, а изложените подробни доводи релевират към касационните основания по чл.209, т.3, предл. първо и трето от АПК - неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон и необосноваността му, по които се претендира и неговата отмяна в оспорената му част и разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на възложителя за прекратяване на процедурата по отношение на обособена позиция № 1 и връщането й на възложителя.
Касационният жалбоподател ДЗЗД "Пътно поддържане-Н-2" със седалище и адрес на управление в гр.Сливен, чрез процесуален представител адв. Я. оспорва решението на КЗК в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу решението на възложителя за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район", в частта по обособени позиции № 2 – ОПУ Сливен и № 4 - ОПУ Ямбол. Изтъква, че в обжалваната част решението е незаконосъобразно и немотивирано и излага подробни доводи във връзка с твърденията си. Поради това моли съда да отмени решението на КЗК в оспорената част и да разреши спора по същество като отмени решението на възложителя за прекратяване на процедурата по отношение на обособени позиции № 2 и № 4 и му върне преписката за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие. Претендира и присъждането на направените разноски както в производството пред ВАС, така и пред КЗК съобразно представен списък.
Касационният жалбоподател ДЗЗД "Поддържане 2022" със седалище и адрес на управление в град София, чрез процесуален представител юрисконсулт Арихтева, оспорва решението на КЗК в частта му, с която е оставена без уважение жалбата му срещу решението на възложителя за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район в частта по обособени позиции № 3 – ОПУ С. З. и № 4 - ОПУ Ямбол. Счита, че решението на КЗК е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необосноваността му, поради което моли за неговата отмяна. Претендира за разрешаване на спора по същество с отмяната на решението на възложителя за прекратяване на процедурата по посочените обособени позиции. Прави искане за присъждането на направените от дружеството разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Ответникът – председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. А., оспорва касационните жалба като неоснователни и моли обжалваното решение на КЗК да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на поисканите адвокатски възнаграждения от страна на процесуалните представители на касаторите.
Прокурорът от Върховната прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, констатира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледани по същество, те са и основателни.
С оспореното в настоящото производство решение № 1266/07.12.2023 г. постановено от КЗК по преписка № КЗК-928/946/975/2023г. са оставени без уважение жалбите на тримата касатори срещу решение № D27540347/02.10.2023 г. на инж. Д. П., заместваща председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" (съгласно Заповед № РД-02-14-1019/29.09.2023 г. от МРРБ) за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район" по съответните, посочени по-горе обособени позиции, открита с решение № F329064/10.02.2023 г. на възложителя. За да постанови този резултат, КЗК е приела, че постановеното от възложителя решение за прекратяване на процедурата за възлагане на обществена поръчка, взето на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗОП, е законосъобразно. Според изложените от възложителя мотиви, решението му се обосновава на следните четири групи факти:
1. В техническата спецификация и количествената сметка са пропуснати съществени дейности, които трябва да бъдат извършени при изпълнение предмета на поръчката, а именно аварийните ремонтни дейности, които следва да обезпечат нормалното и качествено осъществяване на строително-монтажните работи, както и безпрепятственото движение по пътното платно през време на извършване на аварийни ремонти. Възложителят е счел, че задължително следва да бъдат описани и разделени възможните случаи, при които възниква необходимост от аварийни ремонтни дейности. Според него причината, породила нуждата от извършване на ремонт, предпоставя и различие в обема на дейностите и в количеството вложени материали и ресурси. Възложителят е счел, че допуснатата неяснота в одобрената от възложителя документация е поставила участниците, подали предложение в неравноправни условия, което се е отразило на представеното ценово предложение, тъй като не са били наясно каква цена да оферират за изпълняване на определена дейност. По този начин освен, че се ограничава конкуренцията, не е възможно да се изпълни и пълния обем на предмета на поръчката, така че максимално да бъдат удовлетворени, както потребностите на възложителя, така и на обществото, като ползватели на пътищата. Поред възложителя необходимостта от отстраняване на тази непълнота относно обема на дейностите, които следва да бъдат обхванати от ремонта не само обосновава прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, но и води до промени на кръга от заинтересованите лица, тъй като се въвеждат нови, съществени за офериране, респ. изпълнение дейности.
2. Възложителят счита, че е допуснато нарушение на чл.21, ал.1 от ЗОП, тъй като в техническата спецификация и проекта на договора е предвидена възможност за извършване на допълнителни дейности, които по своята същност представляват опции, информация за количеството и обема на които не са включени в обявлението на обществена поръчка и не е ясно и дали тези опции са включени в прогнозната стойност на поръчката.
3. Възложителят счита, че е налице неяснота и по отношение на осъществяване на дейностите по всяка една от обособените позиции, относно осъществяването на техническата поддържка и ремонта на новите участъци от Републиканската пътна мрежа, които ще бъдат въведени в експлоатация, след влизане в сила на решението за избор на изпълнител по всяка от обособените позиции и сключването на договор. Счита, че след като възложителят разполага с данни затова, кои пътища ще бъдат въведени в експлоатация, неконкретизирането на тези участъци също създава неяснота за участниците относно обема и количеството дейности, които следва да бъдат изпълнени, както и неяснота дали обемът дейности, извършени по пътищата, които ще бъдат въведени в експлоатация и представляващи опция по смисъла на закона, са включени в прогнозната стойност.
4. Възложителят счита, че е налице неяснота и по отношение на поставеното изискване за последните три години от датата на подаване на офертата участникът да е изпълнил 250 км зимно поддържане на автомагистрала/и и/или на път/ища от Републиканската пътна мрежа (РПМ), и/или на път/ища от Общинската пътна мрежа (ОПМ), и/или на еквивалентни такива извън страната, тъй като не е конкретизирано какво следва да се разбира под едно възлагане, доколкото дейностите по зимно поддържане имат сезонен характер и поставеното изискване може да се възприеме от участниците по различен начин, като съответно едно възлагане да се отнесе като месечно възлагане, седмично, за съответен зимен период и дори за цялостно възлагане на изпълнение на договор, което е в нарушение на принципа на равнопоставеност.
Възложителят е счел, че тези нарушения не могат да бъдат отстранени без това да промени условията, при които е обявена обществената поръчка, като това налага промяна в първоначално обявените условия и необходимостта от отстраняване на допуснатото нарушения обосновава прилагането на чл. 110, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗОП, тъй като ще доведе и до промяна на кръга от заинтересованите лица.
КЗК е възприела мотивите на възложителя относно наличието на обстоятелствата по т.1 и 3, обуславящи прекратяването на процедурата.
Според КЗК възложителят не е разграничил аварийно-ремонтните дейности като отделен вид дейности по поддържане на пътищата, което съставлява съществен пропуск в утвърдената документация за участие. КЗК счита, че допуснатото нарушение при откриването и провеждането на процедурата не може да бъде отстранено, без да се променят условията, при които е обявена възлагателната процедура, поради което са налице както предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, така и на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП, тъй като допуснатият пропуск налага съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица. КЗК е приела, че възложителят е допуснал и нарушение на чл.21, ал.1 от ЗОП, тъй като предвидената възможност по чл. 44, ал. 3, т. 1 от проекта на договора, касаеща увеличаване дължината на републиканските пътища, включени на територията на съответното ОПУ чрез добавяне на нови участъци, които ще бъдат въведени в експлоатация след сключването на договора за обществена поръчка, съставлява опция по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ППЗОП, тъй като предоставя едностранно право на възложителя да увеличи обема на предоставяните дейности посредством добавяне на нови пътни участъци по договора за обществена поръчка, необходимостта от която може да бъде прогнозирана при самото откриване на процедурата. Сочи, че тази възможност е в противоречие с посоченото в раздел II.2.11 от обявлението за обществената поръчка, че по процедурата не са предвидени опции. Според КЗК неконкретизирането на тези участъци и невключването им при формиране на прогнозната стойност на поръчката съставлява съществено нарушение на закона и в частност на чл. 21, ал. 1 от ЗОП и чл. 5, ал. 2 от ППЗОП, което съставлява абсолютно основание за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗОП. С. К. отстраняването на това нарушение не е възможно без това да промени условията, при които е обявена обществената поръчка, а същевременно предвидената възможност за увеличаване дължината на републиканските пътища чрез въвеждане в експлоатация на нови участъци предполага наличието на по-голям технически и човешки ресурс за осъществяване на дейностите по предмета на поръчката, което рефлектира и върху кръга на заинтересованите лица.
КЗК е приела, че обстоятелствата, посочени в т.2 и 4 от решението на възложителя, не попадат в хипотезите на чл.110, ал.1, т.5 и 9, поради което не налагат и прекратяване на процедурата.
Решението е неправилно поради наличието на касационните основания по чл.209, т.3, предл.1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост.
За да бъде прекратена възлагателна процедура на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП е необходимо наличие на две кумулативни предпоставки, а именно да е констатирано нарушение при откриване и провеждане на процедурата, т. е. да е налице отклонение от установено правило/изискване/дължимо поведение и установеното нарушение да не може да бъде отстранено, без да се променят условията, при които е открита възлагателната процедура. При отсъствие на която и да е от предвидените в текста предпоставки, за възложителя не е налице правна възможност да прекрати процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП.
Съответно, разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 9 от ЗОП също предвижда кумулативното наличие на две предпоставки за прекратяване на процедурата, а именно: да са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които от своя страна да водят до промяна на кръга на заинтересованите лица.
Установяването на наличието на посочените предпоставки за всяка една от законовите хипотези е в тежест на възложителя, който следва да мотивира решението си за прекратяване с посочване на конкретните фактически и правни основания, обусловили решението за прекратяване.
Съдът намира за необоснован направения от КЗК извод, че визираният в т.1 от решението на възложителя пропуск в условията и изискванията по процедурата, е налице.
Съобразно одобрената документация и даденото в обявлението описание на обществената поръчка по отношение на всяка обособена позиция, предметът на процесната обществена поръчка по всяка една от обособените позиции включва изпълнението на дейности, които са свързани с извършването на строителни и монтажни работи, чрез които строежите се поддържат по смисъла на 5, т. 40 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ) и действащата нормативна уредба, включително: текущ ремонт по смисъла на 5, т. 43 от ДР на ЗУТ и Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата; текущo поддържане по смисъла на Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата; превантивно поддържане по смисъла на Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата; ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации, целящи незабавно възстановяване на минимално ниво на обслужване след възникване на аварийни ситуации (свлачищни явления, срутвания, изравяния, разрушения на мостови съоръжения, лавини, ситуации в резултат на бедствия, авария и/или природни явления и други); зимно поддържане по смисъла на Наредба № РД-02-20-19 от 12 ноември 2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата; дейности, свързани с извършването на строителни и монтажни работи по смисъла на 5, т. 42 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ДР на ЗУТ) и действащата нормативна уредба, определени с конкретни параметри в Приложение А към документацията за обществената поръчка. Съответно, приложение № 1.13, което е част от одобрената документация, представлява списък от работи, които трябва да се изпълняват незабавно, след като възникне съответната необходимост. В проекта на договор, също част от документацията, на изпълнителя са вменени определени задължения при възникване на аварийни ситуации, непредвидени или изключителни обстоятелства.
В решението за прекратяване на процедурата възложителят не конкретизира по никакъв начин кои дейности от ремонтно-възстановителните работи при аварийни ситуации са пропуснати в количествените сметки. Поради това необоснован се явява и направеният от КЗК извод, че възложителят е пропуснал да разграничи в количествените сметки аварийно-ремонтните дейности като вид дейности, различаващи се от тези по поддържане на пътищата.
Направените от КЗК изводи не държат сметка и за спецификата на предмета на настоящата обществена поръчка, тъй като в случая количеството и конкретният вид дейности, които ще се извършват в хода на изпълнение на договора за обществена поръчка, са неопределени и неопределяеми към момента на откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка и зависят от различни непредвидими към момента на откриване на поръчката фактори. Това важи с най-голяма сила именно за ремонтно-възстановителните работи при аварийни ситуации.
Именно поради тази специфика възложителят е предвидил, че ценовото предложение за обществената поръчка за съответната обособена позиция, се изготвя по Образец № 3 и съдържа предложението на участника относно ценовите параметри за изпълнение на договора, съгласно указанията на Възложителя, съдържащи се в него и в настоящата документация за обществената поръчка. Неразделна част от ценовото предложение за съответната обособена позиция, са сметките с единичните цени за всеки вид дейност, които се изготвят по утвърдените образци (от № 3.1 до № 3.8) за всяка една от сметките както следва: сметка № 1 „Организационни мероприятия“; сметка № 2 „Земни работи“; сметка № 3 „Поддържане и ремонт на пътни настилки“; сметка № 4 „Поддържане и ремонт на пътни съоръжения и техните принадлежности“; сметка № 5 „Озеленяване и ландшафтно оформяне“; сметка № 6 „Зимно поддържане“; сметка № 7 „Работна ръка/Механизация/Материали“; сметка № 8 „Допълнителни работи“.
Нито възложителят, нито КЗК са изложили мотиви, че дейностите, предвидени в посочените по-горе сметки не покриват дейностите, които следва да се извършват при възникване на аварийни ситуации.
Ето защо следва да се приеме, че в конкретната хипотеза не е налице основната предпоставка, обуславяща прекратяване на процедурата по чл. 110, ал. 1, т. 5 от ЗОП, а именно установяването на допуснато при откриването й нарушение, което рефлектира върху процедурата до степен на пълното й опорочаване. След като не може да се приеме, че в документацията е допуснат съществен пропуск, то не са изпълнени и изискванията на чл. 110, ал.1, т.9 от ЗОП за прекратяване на процедурата - когато са необходими съществени промени в условията на обявената поръчка, които биха променили кръга на заинтересованите лица.
Съдът намира за необосновани и изводите на КЗК и по отношение на основанието за прекратяване на процедурата, посочено в т. 3 от решението на възложителя. КЗК е приела, че евентуалното включване на нови пътни участъци след сключване на договора следва да се счита за опция по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗОП. Този извод е напълно необоснован и е в противоречие с материалния закон.
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че с оспореното пред КЗК решение, възложителят прекратява процедурата за втори път. С предходното решение № D25373432/14.07.2023 г. възложителят е прекратил процедурата на основание чл.110, ал.1, т.5 и 9 от ЗОП. Едно от фактическите основания, мотивирало това решение, е обстоятелството, че предвидената възможност за увеличаване на стойността на договора при наличието на допълнителни средства в бюджета на АПИ предполага увеличаване на обема от дейности, което представлява опция, но същевременно размерът на допълнителните средства не е включен при формиране на прогнозната стойност в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗОП, а при откриването на процедурата в обявлението за поръчката не са описани предвидените опции, каквото е изискването на чл. 5, ал. 2 от ППЗОП. Цитираното решение на възложителя е отменено с влязлото в сила решение на КЗК № 828 от 14.09.2023 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-613/623/633/2023 г. Съобразно изложените от КЗК мотиви, предвид специфичния предмет на поръчката възложителят е в обективна невъзможност да предвиди както вида и количеството на евентуално необходимите му допълнителни дейности, така и тяхната стойност, поради което в този случай "опцията" като правна възможност се явява неприложима.
В последващото си решение за прекратяване на процедурата възложителят отново се позовава на наличието на същото нарушение на чл.21 от ЗОП като този път изтъква, че включването на нови участъци в републиканската пътна мрежа представлява „опция“ по смисъла на закона, без при това да съобрази дадените с решението на КЗК задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Освен това изрично е посочено, че възложителят разполага с данни кои са новите участъци, които ще бъдат въведени в експлоатация, но същевременно в грубо нарушение на изискването на чл.110, ал.1 от ЗОП във връзка с чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в решението му за прекратяване не са изложени каквито и да е факти, подкрепящи това твърдение.
Съобразно чл.5 от ППЗОП опциите по чл. 21, ал. 1 от ЗОП са клаузи в договора, които обхващат очакванията на възложителя за възлагане на допълнителни дейности или количества, без да задължават възложителя да ги възложи. При уреждане на предпоставките и условията за реализиране на опциите следва да бъде спазено правилото на чл. 116, ал. 1, т. 1 от ЗОП. В случай, че се предвиждат опции, те следва да бъдат включени в прогнозната стойност на поръчката, която възложителят задължително посочва в обявлението или в обявата. В конкретната хипотеза възложителят е допуснал възможност за включване на изцяло нови участъци от пътната мрежа след въвеждането им в експлоатация и с оглед на това в чл. 44 от договора за възлагане на обществената поръчка е предвидена възможност за изменения на сключеното споразумение на основание чл. 116 ал. 1 ЗОП. Съобразно цитираната норма договорите за обществени поръчки могат да бъдат изменяни когато промените са предвидени в документацията на обществената поръчка и в договора чрез ясни, точни и недвусмислени клаузи, включително такива за изменение на цената или опции, стига това да не води до промяна на в предмета на поръчката. В случая, предмета на поръчката касае поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Югоизточен район, а чл. 44. ал. 3, т. 1 на договора предвижда при необходимост изменение на договора в случай на въвеждане в експлоатация на нови участъци: възложителят ще възложи дейностите, описани в настоящата поръчка за новите участъци на изпълнителя съгласно вече уговорените единични цени и условия. Посочената клауза в договора определя ясно, точно и недвусмислено условията относно осъществяването на техническата поддръжка и ремонта при евентуално включване на нови участъци от републиканската пътна мрежа, които ще бъдат въведени в експлоатация след сключването на договора, следователно липсва каквато и да е неяснота в тази връзка. Следва да се отбележи, че в документацията и публикуваните образци на документи, никъде няма предвидени конкретни количества на дейностите, включени в предмета на поръчката, поради което цената на договора за обществена поръчка съставлява определената от възложителя прогнозна стойност за съответната обособена позиция . Ето защо, при липсата на определеност относно вида и обема на дейностите, предмет на договора, разпоредбата на чл.5 от ЗОП е неприложима, тъй като за да се определят дейностите като допълнителни, трябва да са определени вида и обема на дейностите, предмет на договора.
Поради това съдът приема за необоснован и постановен в противоречие със закона изводът на КЗК, че неконкретизирането на новите участъци от републиканската пътна мрежа, както и невключването им при формиране на прогнозната стойност на поръчката съставлява съществено нарушение на закона и в частност на чл. 21, ал. 1 от ЗОП и чл. 5, ал. 2 от ППЗОП, а оттам и че е налице основание за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 1, т. 5 и т. 9 от ЗОП.
Единствено за яснота и пълнота на изложението съдът намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя изводите на КЗК по отношение на основанията за прекратяване на поръчката, изложени от възложителя в т.2 и 4 от решението му.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретната хипотеза не са налице посочените в чл.110, ал.1, т.5 и 9 предпоставки за прекратяване на процедурата. Като е приела противното, КЗК е постановила незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено решение № D27540347/02.10.2023 г. на възложителя за прекратяване на процедурата за възлагане и преписката да бъде върната на възложителя за продължаване на възлагателните действия.
С оглед изхода на спора, своевременно предявените от касационните жалбоподатели ДЗЗД "Пътно поддържане-Н-2" и ДЗЗД "Поддържане 2022" претенции за присъждане на разноски са основателни. От процесуалния представител на ДЗЗД „Пътно поддържане - Н-2“ е представен списък на разноските, съгласно който „Пътно поддържане-Сливен“ ЕООД - един от участниците в обединението, е направило разноски в размер на 8100 лева, от които 4 500 лева представляват заплатената държавна такса за касационната инстанция, а 3600 лева е заплатеното адвокатско възнаграждение. В производството пред КЗК, съобразно представения списък, разноските също възлизат на 8100 лева, от които 4500 лева държавна такса и 3600 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото съдът намери, че заплатеното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение (по 3600 лева за всяка инстанция), не е прекомерно, поради което не е налице основание за прекратяването му. Описаните разноски следва да бъдат присъдени на обединението, което е страна в производството както пред КЗК, така и пред ВАС.
ДЗЗД „Поддържане 2022“ също претендира присъждане на разноски. От доказателствата по делото се установява, че дружеството е заплатило 9000 лева държавни такси пред КЗК и ВАС (по 4 500 лв. за всяка инстанция). И в двете производства дружеството е защитавано от процесуален представител - юрисконсулт, поради което следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 (двеста и четиридесет) лева за всяка една инстанция, чийто размер съдът определи при спазване разпоредбите на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
От страна на "ТРП Бургас 2023" ДЗЗД разноски не са поискани, поради което такива не следва да бъдат присъдени.
Предвид изложеното и на основание чл. 216, ал. 1 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1266/07.12.2023 г. постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-928/946/975/2023 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № D27540347/02.10.2023 г. на заместващия председателя на УС на Агенция "Пътна инфраструктура" за прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на ЮГОИЗТОЧЕН РАЙОН" по обособени позиции както следва: ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 1 -ОПУ Бургас; ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 2 - ОПУ Сливен; ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 3 - ОПУ С. З. и ОБОСОБЕНА ПОЗИЦИЯ № 4 - ОПУ Ямбол и
ВРЪЩА преписката на възложителя за продължаване на процедурата за възлагане на обществената поръчка при спазване на задължителните указания, дадени с настоящото решение.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ДЗЗД "Пътно поддържане-Н-2", със съдружници "Н. С. ЕООД с [ЕИК], "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД с [ЕИК], "Ултра билд" ООД с [ЕИК] и "Строителна компания П. С. И. ЕООД с [ЕИК], сумата 16200 /шестнадесет хиляди и двеста/ лева, представляващи направени разноски в производството пред КЗК и ВАС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на ДЗЗД "Поддържане 2022", със съдружници "Трейс груп холд" АД с [ЕИК] и "Трейс БГ" ЕООД с [ЕИК] сумата 9480 (девет хиляди четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски пред КЗК и ВАС.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА
секретар:
Членове:
/п/ Т. П. п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА