Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 212/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби:

1. Първата е подадена от В. Б. и И. И., в качеството им на главен инспектор и старши инспектор в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ – С. Ц. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /[Фирма 3]/, чрез юрк. З., срещу частта от Решение № 6976 от 16.11.2023г., на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 9723/2023г., с която е отменено предписанието, обективирано в Констативен протокол № 04-03-19/ 24.07.2023 г., раздел 5, т.1, а именно „ Да се въведат в информационната система на[Фирма 3] в пълен обем изискващите се данни, информация и протоколи и т. н“. Твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяна на решението в тази част, отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски.

2. Втората е подадена от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ представлявано от изпълнителния си директор, чрез юрк. В. В., срещу частта от Решение № 6976 от 16.11.2023г., на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 9723/2023 г., с което частично е отхвърлена като неоснователна жалбата против Констативен протокол № 04-03-19/ 24.07.2023 г. издаден от представители, инспектори към Главна дирекция НЯСС. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се решението в тази му част да бъде отменено. Претендират се разноски.

Всяка от страните оспорва касационната жалба на ответната страна като неоснователна.

Представителят на Върховна прокуратура излага мотивирано становище за основателност на касационната жалба на инспекторите в РО на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ и неоснователност на касационната жалба на ДПУСЯ.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение е отхвърлена частично жалбата на Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ (ДПУСЯ) против предписание, издадено на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, обективирано, в раздел V,от Констативен протокол № 04-03-19/24.07.2023 г. на инспектори в регионален отдел „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ - С. Б. към Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ([Фирма 3]) офис В. Т.

От фактическа страна по делото е установено, че язовир “Завет”, находящ се в общ. Завет, обл. Разград, е предоставен за управление на ДПУСЯ, което по силата на чл. 139д от ЗВ упражнява права и изпълнява задълженията на собственик на язовир. При извършена проверка от страна на длъжностни лица към РО НЯСС С. Ц. Б. на язовир „Завет“ е констатирано, че по техническата документация следва да се „въведат в информационната система /ИС/ на[Фирма 3] в пълен обем изискващите се данни, информация, протоколи и т. н“ със срок за изпълнение до 30.12.2023 г.; по осъществяване на безопасна техническа експлоатация – „ да се премахне блатната растителност по мокрия откос“ със срок за изпълнение до 30.10.2023 г., „ да се осигури пълна проводимост на преливния тракт, като се премахне блатната растителност пред преливната тръба и по преливния канал“ със срок за изпълнение до 30.10.2023 г., „да се премахне храстовидната растителност по сухия откос“ със срок за изпълнение до 30.10.2023 г. и „да се предприемат действия по осигуряване на пълната проводимост на ОИ и достъпа до шахтата на ОИ“ със срок за изпълнение до 30.12.2023 г.

Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че жалбата частично е неоснователна. Установил е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във вр. чл. 190а, ал. 1 ЗВ, в съответствие с изискванията на чл. 146, ал. 1 АПК, при спазване на установената форма, с посочване на фактическите основания за постановяване на предписанието и при изясняване на обстоятелствата по случая. Разглеждайки спора относно компетентността на издателя на акта, административният съд е посочил, че по делото е приложена Заповед № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 3], по силата на които съответните експертите към РО НЯСС С. Ц. Б. офис В. Т. притежават компетентността да издават предписания относно предприемането на мерки за осигуряване на изправното техническо състояние на язовирните стени. Посочено е, че възможността председателят на[Фирма 3] или оправомощени от него длъжностни лица да издават констативни протоколи е уредена в чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите, като в чл. 190б, ал. 1 и ал. 2 от същия закон е разписан специален ред за издаване, срок за съставяне и съдържание на констативния протокол, а съгласно чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ председателят на[Фирма 3] или оправомощените от него длъжностни лица имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл. 13, т. 1 за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

По отношение на предписанието в оспорения констативен протокол свързано с въвеждането на информация в информационната система на[Фирма 3] първоинстанционният съд е преценил, че е недостатъчно мотивирано, поради което следва да се отмени. В останала част жалбата е отхвърлена като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се направи препращане към същите като цяло.

Съдът надлежно е установил фактическите обстоятелства по повод издаденото на основание чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите предписание, обективирано в раздел IV, т. 2.2 от Констативен протокол № 07-03-37/13.03.2023 г. на инспектори в РО НЯСС С. Ц. Б. офис В. Т. към[Фирма 3].

Неоснователни са доводите на касатора, че председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица нямат нормативно уредени правомощия, съответно законова компетентност, да издават предписания на собствениците на язовири за извършване на ремонтни дейности. Констативен протокол № 04-03-19/24.07.2023 г. е изготвен от компетентен орган по смисъла на чл. 190, ал. 4 във връзка с чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ - длъжностни лица. С. З. № А-776/22.12.2021 г. на председателя на[Фирма 3], са оправомощени конкретни длъжностни лица, сред които и издателите на акта (под № 36 и № 39 в цитираната заповед), да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение. да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или съоръженията към тях, както и да определят срок за тяхното изпълнение.

Съгласно чл. 10, ал. 4 ЗВ, политиката, свързана с контрола върху техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, се осъществява от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Разпоредбата на чл. 190а, ал. 1, т. 3 ЗВ изрично възлага на председателя на[Фирма 3] или оправомощените от него длъжностни лица имат да право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние.

Правилно и подробно са посочени и анализирани и относимите норми на материалния закон при издаването на предписания от страна на председателя на[Фирма 3] или от упълномощени от него лица.

Съдът обосновано и законосъобразно е потвърдил констативния протокол от 13.03.2023 г., издаден от инспектори в РО НЯСС С. Ц. Б. офис В. Т. към[Фирма 3], в частта, с която са дадени предписания по чл. 190а, ал. 2 ЗВ. Предписанията са били издадени във връзка с техническото състояние на язовир „Завет“, находящ се в общ. Завет, обл. Разград, стопанисван от Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Според чл. 190а ЗВ предписанията, които дава председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица по чл. 190, ал. 4, се адресират именно към собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях. В нормата на чл. 190а, ал. 2 ЗВ, е посочено, че собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл. 138а, ал. 3, т. 5. От така направения анализ е видно, че собственикът на съоръжението отговоря не само пред областния управител, както предвижда последната от цитираните норми. Не е спорно по делото, че собственик на процесния язовир „Завет“ е Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние /Наредбата/ собственикът на язовира стопанисва, поддържа, организира, провежда, ръководи и осъществява техническата и безопасната му експлоатация и опазването на околната среда, като в чл. 25, ал. 2 от Наредбата е посочено, че безопасната експлоатация на язовирите се осигурява от собствениците. Актът, в който са обективирани предписанията, е издаден от административен орган и съдържа разпоредителна част, с която на ДПУСЯ е разпоредено активно поведение, подробно описано в предписанията, като му е даден съответен срок за изпълнение и му е указано да докладва за изпълнението на[Фирма 3]. Направеното волеизявление е с властнически характер и създава конкретно задължение за адресата си. Така формулирана разпоредителната част на протокола в частта предписания изисква конкретно поведение от собственика на имота. Необходимостта от даването на задължителни предписания, които следва да се изпълнят в кратки срокове, е изключително важно, защото когато едно язовирно съоръжение е в неизправно техническо състояние, то това поражда опасност на живота и здравето на населението от първа степен. Още повече, видно от доказателствата по делото, във връзка с извършвани проверки на изправността на язовирното съоръжение няколкократно са давани указания от назначавани от изпълнителния директор на ДПУСЯ комисии – протокол № 157 от 14.03.2023 г., протокол № 149 от 29.09.2022 г. и анализ на техническото състояние на язовир „Завет“ от 2021 г. /стр. 33 от преписката на АССГ/, с които е констатирано „неизправно-неработоспособно“ състояние на основния изпускател и преливника и като цяло за състоянието на язовирното съоръжение. Мерки по тези констатации не са взети от ДПУСЯ. Тоест самото предприятие констатира „неизправно-неработоспособно“ състояние и не предприема действия по въвеждането им в изправно техническо състояние.

Следва да се посочи, че Законът за водите не предвижда специален ред за извършването на проверката от оторизираните длъжностни лица на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Също така, представител на собственика на язовира е присъствал на проверката, но не е направил възражения по протокола. Видно от приложения на стр. 20 от делото на АССГ Констативен протокол, предмет на делото, по време на проверката е присъствал служител към ДПУСЯ – експерт хидроинженер, представител на собственика. Поради това следва, че неоснователно е твърдението, че касационният жалбоподател не е бил уведомен за започналото производство.

Неоснователно е твърдението в касационната жалба за нарушение на формата при издаване на предписанието. Както е посочено в обжалваното решение, оспореният акт е издаден в писмена форма и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени фактическите основания за неговото постановяване.

Предвид гореизложеното, настоящият състав счита, че контролните органи на[Фирма 3] са спазили изискванията на чл. 190б, ал. 1 ЗВ и чл.118 от Наредбата при извършени проверки и всички реквизити и след изясняване на фактите и обстоятелствата на чл. 35 АПК и при информиране на заинтересованата страна ДПУСЯ са изготвили валиден констативен протокол, в който на база установяване фактически обстоятелства са дали законосъобразни предписания.

В заключение следва да се посочи, че със Закона за водите се уреждат обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирните стени и съоръженията към тях, като те са пряко и непосредствено свързани с тяхната безопасна експлоатация. Преките и непосредствени последици от неизправно техническо състояние на язовирните стени и съоръженията към тях, са свързани с човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност. Възникването на една такава непосредствена опасност може да е в резултат именно от действие или бездействие на собственика на съответния неизправен язовир, поради и което сериозността на евентуалните вредни последици от недоброто техническо състояние на язовирните стени, поражда задължения на собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените предписания от контролните органи.

По отношение на предписанията дадени във връзка с техническата документация и въвеждането в информационната система на[Фирма 3] в пълен обем на информация, то действително административният орган не е изяснил ясно и конкретно каква информация вече е въведена и следователно каква следва, да се въведе. Подлежащите на въвеждане данни са посочени в Наредба № РД-04-02 от 25.11.2016 г. , но указанията са дадени твърде общо.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са допуснати нарушения, които да обосновават касационна отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод разноски по компенсация не се дължат на страните.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6976/16.11.2023 г., постановено по адм. дело № 9723/2023 г. по описа на Административен съд София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ