Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. С. Членове: ЮЛИЯ ТО. Ч. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Ю. Т. по административно дело № 246/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Р. от гр. Хасково, чрез адвокат В. Ч., против Решение №880 от 17.11.2023 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело №249/2023 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение №1012-26-31-3 от 15.02.2023 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за неговата отмяна и постановяване на ново, по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Хасково, чрез старши юрисконсулт Д. С., в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че първоинстанционното съдебно решение е правилно, поради което да се остави в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Хасково е отхвърлил жалбата на Х. Р. срещу Решение №1012-26-31-3 от 15.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж с изх. №5506-26-2705-1/13.01.2023 г. на началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел.

При изясняване на правния спор от фактическа страна първоинстанционният административен съд е установил, че жалбоподателката Х. Р. е подала Заявление вх. № 5506-26-2705 от 19.12.2022 г. до ТП на НОИ – Хасково, с което е поискала да й бъде издаден документ за осигурителен доход - удостоверение за осигурителен стаж за периода от 01.01.1974 г. до 31.05.1976 г., като допълнително е записано „1972 г.“, което удостоверение й било необходимо за пенсиониране. Посочила е, че стажът е положен в АПК Хасково 2-ра бригада, 3-то звено, общ. Хасково със заемана длъжност „тютюнопроизводител“.

По повод на това заявление, на основание чл. 30, т. 1, б. „в“, във връзка с чл. 36 от Инструкция №5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (Инструкция №5), и след разглеждане на заявлението органът е постановил Отказ за издаване на удостоверение за осигурителен стаж за 1972 г. с изх. №5506-26-2705-1 от 13.01.2023 г. Началник сектор ИДОСД при ТП на НОИ – Хасково е посочил като съображениe за отказа обстоятелството, че в осигурителния архив на НОИ липсва информация за лицето Х. Р. (Х. Хасан) за 1972 г., съгласно предадени ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция №5.

Срещу така постановения отказ е подадено възражение пред по-горестоящия административен орган – директора на ТП на НОИ – Хасково.

След извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване по отношение на Х. Р. е изготвен Констативен протокол №КВ-5-26-01296211 от 10.02.2023 г.

Контролният орган при ТП на НОИ установява, че с приемо-предавателен протокол №48-26 са приети от приемателна комисия към ТП на НОИ – Хасково разплащателните документи на АПК „Х. С. , АПК „Хасково Юг“ и МТС Хасково с населено място, където осигурителят е развивал дейността: гр. Хасково в съответствие с приложените: опис №1 АПК „Х. С. - делата съдържат документи за времето от 1946 г. до април 1995 г.; опис 2 АПК „Хасково Юг“ - делата съдържат документи за времето от февруари 1972 г. до декември 1996 г.; опис 3 МТС Хасково - делата съдържат документи за времето от април 1948 г. до декември 1970 г.

Посочено е, че след проверка на горепосочените дела е видно, че лицето Х. Р. (Х. Р., Х. Хасан, Х. Х.) не фигурира. Отбелязано е, че според представения Опис №1 от 10.11.2006 г., за АПК „Х. С. не са предадени за съхранение в ТП на НОИ – Хасково други разплащателни документи за периода от м. януари 1972 г. до м. декември 1972 г., удостоверяващи осигурителен стаж и доход. Заключението посочено в протокола е, че Отказ за издаване на удостоверение с изх. №5506-26-2705-1 от 13.01.2023 г. е с вярно съдържание.

От приложеното по делото писмо до жалбоподателката изх. №5506-26-2705-2 от 13.01.2023 г. (л. 11 от първоинстанционното дело) на ТП на НОИ - Хасково, се установява, че във връзка с подадено от Русланова заявление с вх. №5506-26-2705/19.12.2022 г. за издаване на удостоверение за осигурителен стаж образец УП-14 за 1974 г. - 1976 г. по данни от документите на АПК Север, гр. Хасково, 2-ра бригада, вече има постановен отказ за издаване на удостоверение с изх. №5506-26-2349-1/08.12.2022 г. и №5506-26-1427-1/06.01.2022 г. на ТП на НОИ - Хасково.

Вследствие на това е издадено Решение № 1012-26-31-3 от 15.02.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, което е било предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Хасково.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният административен съд аргументирано е обсъдил в мотивите си всички факти и обстоятелства от значение за изхода на спора, и е формирал изводи относно фактическите обстоятелства по делото.

От събраните в хода на административното производство доказателства и от назначената и приета от съда съдебно-икономическа експертиза е видно, че от страна на административния орган е извършена проверка съобразно Инструкция № 5, при която е установено, че липсват данни досежно жалбоподателката за сочения период от осигурителя АПК „Север“ гр. Хасково (втора бригада). Това закономерно е довело до постановяването на отказа за издаване на Удостоверение обр. УП-13.

Съгласно чл. 40, ал.1 – ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Предвидено е горните документи да се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

За да бъде издадено Удостоверение обр. УП-13 от НОИ е необходимо наличието на предадени за съхраняване в съответното ТП на НОИ на разплащателни ведомости и трудовоправни документи от прекратен осигурител без правоприемник, съдържащи подлежащите на удостоверяване данни за осигуреното лице – заявител, съобразно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Инструкция №5.

При установената липса на данни относно жалбоподателката за трудовия й стаж и размера на получаваното трудово възнаграждение за процесния период, за административния орган е налице обективна невъзможност да удостовери претендирания от нея осигурителен стаж и осигурителен доход, и да извърши поисканата от касаторката административна услуга –издаване на удостоверение, което има значение за пенсионните й права, които претендира.

В тази насока са неоснователни възраженията за вменяване на вина на жалбоподателката поради непълноти в архивната документация. Напротив, съдът е изложил мотиви в обратната насока, което обстоятелство не променя фактическото положение за липсата на данни за издаване на Удостоверение обр. УП-13.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважена. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК Х. Р. следва да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №880 от 17.11.2023 г. на Административен съд – Хасково, постановено по адм. дело №249/2023 година.

ОСЪЖДА Х. Р., [ЕГН], от гр. Хасково, [улица]да заплати на Националния осигурителен институт, гр. София, сумата от 100 (сто) лева като юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА