ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2753

гр. София, 02.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 1511 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ищеца „И. Д. М. ООД срещу определение на състав на ВКС.

Ответникът „Аллтерко ПТЕ“ Лтд., Сингапур, оспорва жалбата.

Произнасяйки се по реда на чл. 288 ГПК по касационната жалба на ищеца срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, състав на ВКС частично не е допуснал касационно обжалване, а в останалата част е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството.

За да постанови определението си в обжалваната част, с която касационната жалба е оставена без разглеждане, съставът на ВКС е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване в частите относно отхвърлените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по договор за доставка на съдържание в размер на 840,25 (частично от общия размер на вземането 848,25 евро), както и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойки в размер на 9000 евро (частично от общия размер на вземането 9045,01 евро) и в размер на 9250 евро. Извода за необжалваемост на решението е обосновал със съображенията, че спорните вземания произтичат от търговска сделка, а цената на всеки от предявените искове е в размер, по-нисък от предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за касационно обжалване по търговски дела.

Определението е правилно. Неоснователен е доводът, че в разглеждания случай допустимостта на касационното обжалване следва да се преценява съобразно сбора на цената на исковете, доколкото спорните вземания произтичат от един общ правопораждащ факт (процесния договор). По приложението на чл. 280, ал. 3 ГПК е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че при обективно съединяване на исковете допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК се преценява поотделно за всеки иск. Изключение от това правило е установено за хипотезата, когато се претендират части от едно вземане или произтичащи от общ факт няколко вземания, но с еднакво основание и правна природа, напр. цената на отделни доставки по един договор, за които са издадени отделни фактури, в какъвто именно смисъл е и цитираното от жалбоподателя определение по ч. т. д. № 1663/18 на I т. о. В разглеждания случай се претендират четири отделни вземания (за възнаграждение с неустойка за забава, за неустойка за забавено изпълнение на задължение за представяне на отчет и за неустойка за забавеното плащане на предходната неустойка), които, макар и основани на един договор, произтичат от различни фактически състави (различно неизпълнение), поради което е налице обективно съединяване на исковете, обуславящо преценката за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК поотделно за всеки от исковете.

Неоснователен е и доводът за наличие на връзка на обусловеност между исковете. Установената в тази насока практика на ВКС е в смисъл, че от значение при определяне допустимостта на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК на решението по обусловения иск е цената на обуславящия; когато същата надхвърля предвидения минимален размер, това обосновава допустимост на касационната жалба и по отношение на обусловения иск независимо че неговата цена е под този минимален размер (напр. ч. гр. д. № 1702/18 на III г. о. и цитираното там). В разглеждания случай такава обусловеност не е налице. На първо място, в съотношение на обуславящ и обусловен са исковете за възнаграждение (840,25 евро) и неустойка за забавено плащане (9000 евро), всеки от които обаче е с цена под 20 000 лв. На второ място, в такова съотношение са и исковете за неустойка за забавено изпълнение на задължението за представяне на отчет (9250 евро) и неустойката за забавеното плащане (15 000 евро). Следва да се посочи, че неправилно в жалбата се поддържа, че искът за неустойка от 15 000 евро се основава на забавеното плащане на възнаграждението от 848, 25 евро, доколкото тази неустойка се претендира на основание неплащането на неустойката по чл. 5.6 от договора, а не на основание неплащането на възнаграждението. Поради това обстоятелството, че обусловеният иск е с цена над 20 000 лв. не може да обоснове допустимост на касационното обжалване и по отношение на обуславящия иск съобразно посочената по-горе практика, допускаща изключение от правилото на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК само в обратната хипотеза, когато цената на обуславящия иск надхвърля прага за допустимост.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, поради което в обжалваната част определението следва да бъде потвърдено.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение № 1494/19.05.2025 г. по т. д. № 2387/2024 г. по описа на ВКС, II т. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................