ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2754

гр. София, 02.10.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от Васил Христакиев частно касационно търговско дело № 1636 по описа за 2025 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответницата М. С.-Т. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „Обединена българска банка“ АД оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

С решение от 03.12.2024 г. първоинстанционният съд е допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка в основното си решение от 16.07.2024 г. и е оставил без уважение искането на жалбоподателката за изменение на същото решение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските.

Произнасяйки се по частна жалба на ответницата, с обжалваното определение въззивният съд е потвърдил решението в частта с характер на определение по чл. 248 ГПК. За да постанови определението си, съдът е приел, позовавайки се на установената с т. 12 от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК задължителна практика, че при уважаване на предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск, какъвто е и настоящият случай, въпросът за отговорността за разноските, направени в заповедното производство, се разрешава от исковия съд с осъдителен диспозитив.

Допускане на касационното обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите:

- следва ли съдът да присъжда разноски за заповедно производство при наличие на доказателства, че същите вече са платени от ответната страна, и

- допустимо ли е събирането на едни и същи съдебни разноски два пъти,

както и че правилното им разрешаване е от значение за точното прилагане...