О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60677

гр. София, 20.10.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

осемнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2021/ 2021 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. С. Д. и М. К. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 83 от 05.02.2021 г. по гр. д.№ 3127/ 2020 г., с което е отменено изцяло решение на Софийски градски съд по гр. д.№ 4457/ 2019 г. и по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Д. Ц. Д., представлявана от особен представител адвокат Л. К., иск, квалифициран по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 ЗЗД, за прекратяване на осиновяването на Д. Д. от Ц. С. Д. и М. К. Д., допуснато с решение № 315/ 25.07.2013 г. по гр. д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, като касаторите са осъдени да платят дължимата държавна такса за въззивното производство.

В изложението на жалбоподателите по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са формулирани правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: „другите обстоятелства“ по смисъла на чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК като основание за прекратяване на осиновяването трябва ли да са възникнали след допускането му или могат да са съществували към този момент, но да са се проявили по-късно; и знанието у осиновителите за налично заболяване на осиновявания изключва ли възможността това заболяване да е релевантно обстоятелство по чл.106 ал.1 т.2 пр.2 СК, ако то дълбоко разстройва отношенията...