2определение по. гр. д.№ 3837 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 60361
гр.София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 3837 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. П. М.-Ц. и В. А. Ц. срещу въззивно решение № 260861 от 01.07.2021 г. по в. гр. д.№ 892 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав в частта му, с която е отменено частично решение № 260104 от 22.10.2020 г. по гр. д.№ 1729 от 2019 г. на Районен съд-Пещера и вместо него е постановено решение за допускане на делба на процесните имоти /двуетажна вилна сграда със застроена площ от 56 кв. м., находяща се в [населено място], летовище „Св.К.“, представляваща обект с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], летовище „Св.К.“, одобрена със заповед № РД-18-62 от 15.12.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК и апартамент № 1, находящ се в многофамилна жилищна сграда в [населено място], [улица], ет.1, ап.1, представляващ обект с идентификатор .... по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-14 от 20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК/ между следните страни и при следните квоти: 5/8 ид. ч. за Т. П. М.-Ц. и по 1/8 ид. ч. за П. А. Ц., В. А. Ц. и В. А. Ц. и е отменен на основание чл.537, ал.2 ГПК издаденият в полза на Т. П. М.-Ц. и В. А. Ц. констативен нотариален акт за собственост на тези имоти № .... г. на нотариус Г. В. за разликата над притежаваните от Т. Ц. и В. Ц. идеални части.
Касаторите твърдят, че решението на Пловдивския окръжен съд е неправилно, необосновано и незаконосъобразно - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърдят противоречие на решението с посочена практика на ВКС /Тълкувателно решение № 11 по тълк. д.№ 11 от 2012 на ОСГК на ВКС, решение № 167 от 24.06.2013 г. по гр. д.№ 1889 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 1 от 08.05.2019 г. по гр. д.№ 231 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр. д.№ 481 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о./ по следните посочени от тях и доуточнени от ВКС въпроси:
1. Може ли да се счита за оборена обвързващата сила на констативен нотариален акт за собственост от самия факт на предявяване на иска за делба, с който факт се прекъсва придобивната давност ?
2. Може ли да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост за размера над притежаваните от лицата, в полза на които е издаден този нотариален акт, идеални части само въз основа на това, че придобивната давност е прекъсната с подаване на исковата молба ?
3. Чия е тежестта на доказване при оспорване на презумпцията по чл.69, ал.1 ЗС ?
Освен това, считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
4.От кой момент се прекъсва давностното владение - от датата на предявяване на иск за собственост или за делба или от момента на довеждане на исковата молба до знанието на ответниците-владелци на имота ?
В писмен отговор от 23.09.2021 г. ответниците по жалбата П. А. Ц. и В. А. Ц. оспорват същата. Молят решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ответници по предявения иск/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, независимо от цената на иска, при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.
За да постанови решението си за допускане на делба, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства /нотариален акт № .... г., нотариален акт № .... г. и удостоверение за граждански брак от 06.09.1986 г./ безспорно е установено, че и двата делбени имота са били придобити по време на брака на касаторката Т. П. М.-Ц. и А. П. Ц. и като такива са били съпружеска имуществена общност между тях. След смъртта на А. Ц. на 01.01.2010 г., притежаваната от него 1/2 ид. ч. от тези имоти е станала съсобствена между неговите наследници по закон - съпругата му Т. П. М.- Ц. и тримата му синове П., В. и В.. Поради това и съгласно чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от Закона за наследството съделителите притежават от имотите съответно 5/8 ид. ч. за Т. Ц. и по 1/8 ид. ч. за всеки от тримата синове П. Ц., В. Ц. и В. Ц..
Въззивният съд е приел за неоснователно направеното от Т. Ц. и В. Ц. възражение за придобиване на притежававите от другите наследници части от делбените имоти по давност, тъй като е счел, че върху тях Т. Ц. и В. Ц. не са упражнявали фактическа власт в продължение на изискуемия съгласно чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок за недобросъвестно владение: не са изминали 10 години от 01.01.2010 г. /датата на смъртта на наследодателя А. Ц./ до 20.12.2019 г. /датата на предявяването на иска за делба, с което давността е прекъсната съгласно чл.116,б.“б“ ЗЗД/. Изрично е посочено, че давността се прекъсва със самото предявяване на иска и е ирелевантно обстоятелството кога ответниците са узнали за това.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване, поради следното: Няма противоречие между приетото в обжалваното решение и посочената от касаторите практика на ВКС:
1. В Тълкувателно решение № 11 по тълк. д.№ 11 от 2012 на ОСГК на ВКС и решение № 167 от 24.06.2013 г. по гр. д.№ 1889 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г. о. е прието, че нотариалният акт по чл.587 ГПК има легитимиращ ефект /действие/ по отношение на правото на собственост и при неговото оспорване, в тежест на насрещната страна е да докаже оспорването си - да опровергае признатото от нотариуса с този нотариален акт право на собственост. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Напълно в съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че представеният от ответниците констативен нотариален акт по давност № .... г. се ползва с легитимиращ ефект, но че оспорването на този нотариален акт от страна на ищците е доказано. Самият факт, че от смъртта на наследодателя до предявяването на иска за делба, с което е прекъснат давностният срок, не са изминали 10 г., опровергава констатацията на нотариуса, че правото на собственост върху делбените имоти е било придобито от ответниците по давност.
2. В решение № 1 от 08.05.2019 г. по гр. д.№ 231 от 2018 г. на ВКС, ГК, I г. о. е прието, че при наследствено правоприемство владението преминава по право към всеки наследник, независимо дали само един от тях остава да ползва имота. Във вътрешните отношения между наследниците се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части от имота, поради което презумпцията на чл.69 ЗС не намира приложение. Поради това, за да установи владение върху целия имот, ползващият имота наследник следва да промени намерението си от държане във владение, чрез извършване на активни действия, които недвусмислено сочат на отричане на правата на другите сънаследници. Въпросите, по които се е произнесъл ВКС в това решение са напълно неотносими към настоящото дело, по което съдът е приел за неоснователно възражението за давност не поради това, че не е било променено намерението на ответниците да владеят целия имот, а поради това, че не е изтекъл необходимия съгласно чл.79, ал.1 ЗС срок на давностно владение.
3. Решение № 211 от 15.01.2018 г. по гр. д.№ 481 от 2017 г. на ВКС, ГК, I г. о. касае придобивна давност и приложението на презумпцията на чл.69 ЗС между съсобственици /а не между сънаследници/, поради което също е неотносимо към настоящия случай на съсобственост, възникнала от наследяване.
Третият поставен от касаторите въпрос /Чия е тежестта на доказване при оспорване на презумпцията по чл.69, ал.1 ЗС ?/ също не може да обуслови допускането на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2010 г. на ОСГТК на ВКС - не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Както бе посочено по-горе, съдът е приел за неоснователно направеното от ответниците /касатори в настоящото производство/ възражение за придобивна давност, не защото е приел за доказано оспорването на презумпцията по чл.69, ал.1 ЗС /тоест, поради липса на субективния елемент на владението/, а защото самите ответници не са доказали да са упражнявали фактическа власт върху делбените имоти в продължение на изискуемия от чл.79, ал.1 ЗС десетгодишен срок /тоест, поради липса на обективния елемент на владението/.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по четвъртия поставен въпрос /От кой момент се прекъсва давностното владение - от датата на предявяване на иск за собственост или за делба или от момента на довеждане на исковата молба до знанието на ответниците-владелци на имота ?/. Този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е свързан с непълна или неясна правна норма, която да се налага да бъде тълкувана от ВКС. Въпросът касае прилагането на нормите на чл.84 ЗС, чл.116, б.“б“ ЗЗД и чл.125 ГПК, които са ясни в смисъл, че давността се прекъсва с предявяване на иска, а искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда. Поради това няма непълнота или неяснота в закона, която да се налага ВКС да тълкува. Още повече, че горепосочените разпоредби не са променяни от приемането на съответните актове /Закона за собствеността, в сила от 17.12.1951 г., Закона за задълженията и договорите, в сила от 01.01.1951 г. и ГПК, в сила от 01.03.2008 г./ и са прилагани еднозначно и непротиворечиво от съдилищата през целия период от време от приемането им до настоящия момент.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за делба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на Закона за наследството, Закона за собствеността, Закона за задълженията и договорите и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
Ответниците по жалбата не претендират за разноски пред ВКС, поради което такива не следва да им бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260861 от 01.07.2021 г. по в. гр. д.№ 892 от 2021 г. на Пловдивския окръжен съд, ГО, VII въззивен състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.