ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1941

гр. София, 19.04.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

изслуша докладваното от съдията ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА гр. дело № 3493/2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Динка К. Л. чрез адв.Н. Д. касационна жалба с вх.№ 8108 от 28.06.2023 г. срещу решение № 144 от 21.04.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора по в. гр. д.№ 184/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 1135 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 958/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, за намаляване по иска на Г. К. Р. на извършеното от К. И. и И. И. в полза на Динка К. Л. дарение на апартамент в [населено място] и възстановяване на запазената част на Г. Р. от наследството на К. И. и И. И. с общо 7/24 идеални части от имота.

В изложението към така подадената касационна жалба касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид спецификата на случая и липсата на съдебната практика по въпросите:

1. Следва ли в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН при наведено възражение за симулативност на договора за дарение, с който е накърнена запазената част, да се изследва въпроса за действителността на обратен документ?

2. Има ли значение за преценка действителността на обратен документ, установяващ симулативност на сключен договор за дарение обстоятелството, че обратният документ е нищожен по отношение на единия прехвърлител и следва ли от това нищожност на целия документ или следва да намери приложение чл. 26 ал. 4 ЗЗД?

3. Допустимо ли е събирането на свидетелски...