3№ 60358 гр. София, 19.10.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: Симеон Чаначев

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. ч. гр. д. № 3667/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД против въззивно определение № 206/16.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 310/2021 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260770/29.04.2021 г. по в. гр. д. № 3/2021 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на „Първа инвестиционна банка” АД за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № VI-5/08.03.2021 г., постановено по същото дело. В жалбата се поддържа, че въззивният съдът не се е произнесъл по всички оплаквания в частната жалба, с която е бил сезиран, и се оспорва решаващият му извод за липса на правен интерес да се иска поправка на очевидна фактическа грешка в частта на диспозитива, касаеща обжалваемостта на акта. В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване се поставят следните въпроси от приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: 1. Необходимо ли е при подаване на молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановено съдебно решение страната, подала молбата, да доказва наличие на правен интерес от исканата поправка и представлява ли наличието на правен интерес предпоставка за процесуалната допустимост на тази молба?; 2. Налице ли е правен интерес да се иска поправка на очевидна фактическа грешка в частта, касаеща обжалваемостта на съдебно решение?; 3. Когато при разглеждането на спора компетентният съд е приложил процедура за разглеждане на граждански спор, материалният интерес на иска е в размер допускащ касационно обжалване, но в диспозитива на решението е посочено, че решението не подлежи на обжалване, съставлява ли това противоречие очевидна фактическа грешка поради противоречие между действителната воля на съда и нейното отразяване в решението?

В срока за отговор насрещната страна Х. Я. А. възразява срещу допускането на касационно обжалване и поддържа становище за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, ВКС взе предвид следното:

С решение № VI-5/08.03.2021 г. по в. гр. д. № 3/2021 г. на Бургаски окръжен съд, е потвърдено решение № 260621/09.11.2020 г. по гр. д. № 9968/2019 г. на Бургаски районен съд, с което са отхвърлени предявените от „П. И. Банка“ АД срещу Х. Я. А. иск по чл. 422 ГПК за признаване за установено по отношение на банката, че ответникът дължи следните суми: 7000 лв. – просрочена главница по договор за банков кредит; 3968,77 лв.– просрочена договорна лихва за периода от 23.04.2016 г. до 22.04.2019 г.; 6097,33 лв. – наказателна лихва за периода от 23.04.2016 г. до 22.04.2019 г.; 51,60 лв. – разноски за събиране на вземането по кредита за периода от 07.03.2019 г. до 23.04.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК. В решението е посочено, че то е окончателно и не подлежи на обжалване. С молба от 02.04.2021 г. ищецът „П. И. Банка“ АД е направил искане за поправка на очевидна фактическа грешка в решението в заключителната част на диспозитива, в която е посочено, че същото не подлежи на обжалване, тъй като главницата надвишава законоустановения праг за достъп до касация от 5000 лв. Поради това банката е е поискала да бъде посочено, че решението подлежи на обжалване, съдът да разпореди връчване на преписи от него, след получаването да които да започне да тече срокът за обжалване. С определение № 260770/29.04.2021 г. окръжният съд е оставил молбата без разглеждане, приемайки, че в тази част решението не подлежи на поправка.

Бургаският апелативен съд е споделил извода на окръжния съд, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е лишена от правен интерес, тъй като посочването на възможността за обжалване на съдебния акт не е част от спорния предмет на делото. Посочено е, че обжалваемостта на акта се преценява с оглед на разпоредбата на чл. 280 ГПК и неправилното посочване, че решението подлежи на обжалване не засяга правата на страните, защото, в случай на връщане на касационната жалба като подадена срещу неподлежащ на обжалване акт, разпореждането за връщане би подлежало на инстанционен контрол.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е редовна и е допустима, но не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Първият поставен от касатора въпрос е неотносим, тъй като в обжалвания акт не е прието, че страната, подала молба за поправка на очевидна фактическа грешка, следва да обоснове правния си интерес. Останалите въпроси, макар и обуславящи, са разрешени в съответствие с константната практика на ВКС по приложението на чл. 247 ГПК (решение № 17/07.02.2014 г. по гр. д. № 6323/2013 г. на ВКС, I г. о.; решение № 125/12.03.2021 г. по гр. д. № 612/2020 г. на ВКС, I г. о.; ГК; решение № 168/02.08.2013 г. по гр. д. № 580/2012 г. на ВКС, IV г. о.)., съгласно която очевидната фактическа грешка във въззивно решение, което решава правния спор по гражданско дело, може да има за обект предмета на спора, включително страните, съдебния състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено решението. Това са параметрите от значение за силата на пресъдено нещо, които решението е годно да породи, и за индивидуализацията на гражданското дело и състава, който го е постановил. Обжалваемостта на решението не е сред тях Погрешните указания на съда по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК не рефлектират върху обжалваемостта на решението, която се определя от закона. Проверката дали съдебният акт подлежи на обжалване се извършва при подадена от страната жалба срещу акта, която при липса или неправилни указания по чл. 236, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се счита подадена в срок (определение № 21/09.01.2013 г. по ч. гр. д. № 720/2012 г. на ВКС, IV г. о.).

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 206/16.07.2021 г. по в. ч. гр. д. № 310/2021 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: