О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4412

София,01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 3531 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 1953/22.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 925/2025 г. на Софийския апелативен съд е оставено без уважение искането на М. Д. Д. вх. № 19011/14.07.2025 г. за освобождаването му от задължението за внасяне на държавна такса от 15 лв. по подадената от него частна касационна жалба вх. № 16260/16.06.2025 г.

Въззивният съд е приел, че в представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК от 13.07.2025 г. М. Д. е декларирал пенсия в размер на 669,60 лв. и 567,40 лв. на съпругата си; че не упражнява търговска дейност, не притежава дялове и акции в търговски дружества; бил регистриран като ЕТ „Снемо-М. – М. Д.“; страдал от множество заболявания и имал 85 % инвалидност, съгласно ЕР на ТЕЛК. След служебно извършена справка в Търговския регистър въззивният съд е констатирал, че М. Д. е управител, съдружник и представляващ повече от 30 търговски дружества. Според съда липсата на деклариране на тези обстоятелства е достатъчно, за да се откаже освобождаване от държавна такса в размер на 15 лв. Освен това не са декларирани доходи от осъществяваната дейност по управление на тези дружества и няма основание да се приеме, че не получава възнаграждение за тази своя дейност, както и дивидент от тяхната печалба като собственик на капитала.

Частна жалба срещу определението на Софийския апелативен съд е подадена от М. Д. Д..

Жалбоподателят поддържа, че определението...