О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4425

гр.София, 01.10.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Г. Николаева

като изслуша докладваното от съдия Д. Д. гр. д. № 1130 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на адвокат Д. С. – А., която е представлявала безплатно ответника М. Й. П., за допълване на определението по делото с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв. в нейна полза за изготвения отговор на касационната жалба на КОНПИ.

Постъпила е и молба от ответника Й. М. П. за допълване на определението по делото с присъждане на 1 150 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за отговор на касационната жалба на КОНПИ.

Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество застъпва становището, че претендираните адвокатски възнаграждения са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото.

На свой ред Комисията е подала молба за изменение на определението по делото в частта, с която е осъдена да заплати на ответника М. М. П. 1 200 лв. разноски за касационното производство, с твърдение, че възнаграждението е прекомерно.

М. М. П. счита, че молбата е неоснователна, поради което моли тя да бъде оставена без уважение.

Молбите са подадени в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните и данните по делото, приема следното:

С определение № 2797 от 02.06.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение №210 от 13.12.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело № 314 по описа за 2024 г. на Варненския апелативен съд, II състав, с което е потвърдено решение № 260000 от 28.02.2024 г. по гр. д. № 488 г. по описа на Шуменския окръжен съд за отхвърляне на предявените от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество против М. Й. П., Й. М. П. и М. М. П. искове с правно основание чл.153, ал.1 ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/.

В хода на произнасянето по подадената от адвокат Д. С. – А. молба по чл. 248 ГПК, съдът констатира, че с определението си не се е произнесъл по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение в нейна полза за оказаната безплатна адвокатска помощ на М. Й. П. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Искането е своевременно формулирано в отговора на касационната жалба, към която е представен и договор за правна защита и съдействие. За касационното производство предвид изхода на делото се следват разноски в полза на ответниците по жалбата. В случая М. Й. П. е защитаван при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. и в тежест на касатора е да заплати на адв. Д. С. – А. определено от съда адвокатско възнаграждение за осъществената пред настоящата инстанция безплатна правна помощ. Предвид фактическата и правна сложност на делото, както и обема на извършената от адвоката работа – изготвяне на мотивиран отговор на касационна жалба, без явяване в открито съдебно заседание, настоящият състав счита, че справедливото възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ е в размер от 1 200 лв.

Разгледана по същество, молбата на Й. М. П. е неоснователна. Съгласно т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разноски могат да се присъдят само когато извършването им е доказано. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая с представения договор за правна защита и съдействие между Й. П. и адвокат Б. С. е уговорено възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба в размер на 1 150 лв., платимо по банков път, но към отговора не е представен банков документ, удостоверяващ реално извършване на разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо, поради липсата на доказателства за плащане, искането на Й. М. П. за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.

По молбата на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество:

С оглед изхода от спора в полза на ответника по жалбата М. М. П. са присъдени 1 200 лв. разноски за касационното призводство. Платената сума за адвокатско възнаграждение не е прекомерна съобразно фактическата и правна сложност на делото. Касае се за защита в производство по отнемане на незаконно придобито имущество, което по принцип се отличава със сериозни последици и по своята същност е сложно от фактическа и правна страна. В конкретния случай Комисията е поискала в изложението към касационната жалба допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение и по два формулирани въпроса, което е наложило представителят на молителя да подаде мотивиран отговор със съображения по поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и с цитиране на относима съдебна практика по казуса. Ето защо правната сложност на защитата не позволява намаляване на адвокатското възнаграждение в по-нисък размер от присъдената сума от 1 200 лв. на основание чл.78, ал.5 от ГПК, поради което и молбата по чл. 248 ГПК на Комисията се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Трето отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение № 2797 от 2.6.2025 г. по настоящото дело както следва:

ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество-БУСТАТ 131463734, да заплати на Д. В. С. – А., адвокат от АК – Варна, сумата 1200 /хиляда и двеста/ лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. М. П. за допълване на определение № 2797 от 2.6.2025 г. по гр. д. № 1130 по описа за 2025 г. на ВКС, III ГО с присъждане на 1 150 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество за изменение на определение № 2797 от 2.6.2025 г. по гр. д. № 1130 по описа за 2025 г. на ВКС, III ГО, в частта, с която е осъдена да е осъдена да заплати на М. М. П. 1 200 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.