2определение по гр. д.№ 1117 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 60359
София, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1117 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „М. М. Изток“ ЕАД срещу въззивно решение № 94 от 11.11.2020 г. по в. гр. д.№ 442 от 2020 г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 2 от 03.06.2021 г., с което е отменено изцяло решение № 526 от 07.08.2020 г. по гр. д.№ 30 от 2016 г. на Старозагорския окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за осъждане на „М. М. Изток“ ЕАД на основание чл.109 ЗС да премахне всички натрупвания от минни отпадъци от глина от собствената му дейност и пепелина от дейността на ТЕЦ „М. И. 2 и да възстанови състоянието им преди нарушението по отношение на следните имоти, собственост на „ИНМАТ“ ООД:
1. имот № ..........с площ от 18,475 дка, начин на трайно ползване - нива, находящ се в землището на [населено място] градец, общ.Р., м.“С.“ и
2. имот № ............с площ от 376,033 дка, начин на трайно ползване - кариера-чакъл, находяща се в землището на [населено място] градец, общ.Р., съгласно комбинирана скица към допълнително заключение на в. л.К.Й., която представлява неразделна част от решението.
Пълномощникът на касатора твърди, че решението на Пловдивския апелативен съд е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК /вероятна недопустимост и очевидна неправилност на решението/ и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1. При преобразуване чрез отделяне на няколко еднолични търговски дружества, всяко от които получава в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, трябва ли имуществото, което преминава към правоприемника, да бъде конкретно определено/ индивидуализирано ? По този въпрос пълномощникът на касатора сочи противоречие на обжалваното решение с решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о.
2. Как се доказва идентичност между няколко имота ? Могат ли да се приемат за идентични имоти, за които не е установено конкретно местонахождение по съответно приложимите във времето планове и които са с различна площ и с неустановени граници ? По този въпрос пълномощникът на касатора сочи притоворечие на обжалваното решение с решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр. д.№ 2495 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о.
3. Приложима ли е нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуване на еднолични държавни търговски дружества по реда на чл.261 и сл. от Търговския закон ? Пълномощникът на касатора счита, че произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 11.02.2021 г. пълномощникът на ответника по жалбата „ИНМАТ“ ООД оспорва същата. Моли решението на Пловдивския апелативен съд да не бъде допускано до касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
Не са налице обаче посочените от пълномощника на касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от него правни въпроси, поради следното:
1. По първия поставен въпрос /При преобразуване чрез отделяне на няколко еднолични търговски дружества, всяко от които получава в собственост части от предоставеното на държавното предприятие за стопанисване и оперативно управление имущество, трябва ли имуществото, което преминава към правоприемника, да бъде конкретно определено/ индивидуализирано ?/ в посоченото от пълномощника на касатора решение № 152 от 14.01.2020 г. по гр. д.№ 1037 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г. о. е прието, че когато от едно държавно предприятие се образуват няколко еднолични търговски дружества, предоставеното имущество трябва да бъде конкретно определено, индивидуализирано, за да е ясно кое дружество какво имущество получава в собственост. Индивидуализацията може да бъде извършена по различни начини, например чрез изрично посочване в акта на принципала на конкретните имоти и вещи, чрез препращане към съответна част от активите и пасивите по счетоводен баланс към определана дата, чрез посочване на имуществото в разделителен протокол или друг документ.
Няма противоречие между това решение на ВКС и приетото в обжалваното решение. Напълно в съответствие с посочената практика на ВКС, в обжалваното решение въззивният съд е приел, че имуществото, което е преминало в собственост на „ИНМАТ“ ЕООД при отделянето му от „М. М. Изток“ ЕАД по силата на заповед № 208 от 19.05.1999 г. на Председателя на Комитета по енергетика е достатъчно ясно индивидуализирано: чрез посочването му в представляващия приложение № 1 към заповедта разделителен протокол от 03.05.1999 г., който конкретно посочва определени имущества, а за други - препраща към дълготрайните материални активи по баланса на Предприятие „Инертни материали“ към 31.03.1999 г.
2. По втория поставен въпрос /Как се доказва идентичност между няколко имота ? Могат ли да се приемат за идентични имоти, за които не е установено конкретно местонахождение по съответно приложимите във времето планове и които са с различна площ и с неустановени граници ?/ в посочените от пълномощника на касатора решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д.№ 1584 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о. и решение № 196 от 11.11.2015 г. по гр. д.№ 2495 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г. о. е прието, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателства за тях, които могат да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници. Площта на имота и сигнатурата по плана не са съществени белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана.
Приетото в обжалваното решение не противоречи на тази практика на ВКС. В него, след преценка на събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертизи/, съдът е достигнал до извод, че са безспорно установени местоположението, границите и площта на процесните имоти № ..........и № ........../бивш имот № ........./, както и идентичността им с имота, който е бил включен в капитала на новообразуваното ЕООД „ИНМАТ“ през 1999 г., при отделянето му от „М. М. Изток“ ЕАД. Доколко този извод на съда е правилен, е въпрос, касаещ правилността на решението и нямащ отношение към основанията за допускане на касационното обжалване.
3. По третия поставен въпрос /Приложима ли е нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ при преобразуване на еднолични държавни търговски дружества по реда на чл.261 и сл. от Търговския закон ?/ не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Това е така, тъй като въпросът не е свързан с неясна правна норма или с непълнота в закона, което да налага тълкуване или прилагане на закона или на правото по аналогия. Видно от съдържанието им, разпоредбите на чл.261 ТЗ и чл.17а ЗППДОбП /отм./ са ясни, пълни и непротиворечиви: Чл. 261 ТЗ, в относимата към спора редакция, действаща към 19.05.1999 г., посочва начините за преобразуване на търговски дружества /чрез преобразуване в друг вид, вливане в друго дружество, разделяне на няколко дружества, отделяне или сливане/, а разпоредбата на чл.17а ЗППДОбП /отм./ посочва как се придобива имуществото при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества.
Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Неоснователно е твърдението на пълномощника на касатора, че решението е недопустимо, тъй като въззивната инстанция била отменила друго решение, различно от обжалваното пред нея. Действително, решението на първоинстанционния съд, срещу което е подадена въззивна жалба е № 526 от 07.08.2019 г. по гр. д.№ 30 от 2016 г. на Старозагорския окръжен съд, а в първоначалното си решение въззивният съд се е произнесъл за отмяна на решение № 526 от 07.08.2020 г. по гр. д.№ 30 от 2016 г. Касае се за очевидна фактическа грешка при изписване на годината на постановеното от първоинстанционния съд решение, която съгласно чл.247 ГПК може да бъде поправена по почин на съда или на страните по всяко време /безсрочно/. В случая тази грешка е поправена по почин на съда с решение № 2 от 03.06.2021 г. на Пловдивския апелативен съд.
Неоснователно е и твърдението за недопустимост на въззивното решение като постановено по предмет, надхвърлящ предмета на искането, с което съдът бил сезиран. Според касатора, това е така, тъй като в исковата молба ищецът твърдял, че ответникът е затрупал само част от поземлен имот № ..........с площ на затрупаната част от 105 дка, а съдът се е произнесъл за имоти № ............с площ от 18,475 дка и за имот № ...........с площ от 376,033 дка, който в по-голямата си част не е засипан с отпадъци. Действително, в исковата молба ищецът е претендирал за осъждане на ответника да премахне отпадъците върху част от собствения му имот № ............с площ на затрупаната част от 105 дка. Видно от заключениоето на съдебно-техническата експертиза на в. л.инж.К. Й., на 10.01.2017 г. /в хода на делото/ посоченият в исковата молба имот № .........с площ от 394,507 дка е бил заснет като два нови имота: имот № ..........с площ от 18,475 дка и имот № ........... с обща площ от 376,033 дка. Промяната на кадастралното заснемане не променя имота, за който е предявена претенцията, поради което не е било необходимо искът да бъде изменян, нито уточняван, но в решението си съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК е бил длъжен да съобрази тази промяна. Поради това, произнасяйки се за имот № .......с площ от 18,475 дка и за част от имот № .........с площ на затрупаната част от 84,221 дка /общо 102,696 дка/, вместо за част от 105 дка от посочения в исковата молба вече бивш имот № ........, съдът не е постановил недопустимо решение.
Решението не е и очевидно неправилно, както твърди пълномощникът на касатора. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Неоснователно е твърдението на пълномощника на касатора, че решението е очевидно неправилно, тъй като въззивният съд бил приложил правна норма, която не е била действаща към релевантния за конкретното дело момент- 2004 г.- 2006 г. Действително, както сочи и самият пълномощник на касатора, на стр.31 от решението си въззивният съд е посочил, че при транспониране на Директива 2008/1/ЕС за комплексно предотвратяване и контрол на замърсяванията, в българското законодателство са създадени специални правила за управление на минните отпадъци, като се изисква разрешение за тяхното управление /Закон за опазване на околната среда, Наредба за управление на минните отпадъци/, а за релевантния по делото период от 2004 г. до 2006 г., а и към настоящия момент, липсва дадено на ответника разрешение да депонира минни отпадъци в имота на ищеца. Неоснователно е обаче твърдението на пълномощника на касатора, че съдът бил приложил норми, които не били действащи към релевантния момент - Законът за опазване на околната среда от 2002 г., който към 2004 г.- 2006 г. не предвиждал даване на разрешение, и Наредбата за управление на минните отпадъци от 2016 г., която все още не била приета и действаща в периода от 2004 г.- 2006 г. Релевантен за спора момент не е само моментът на поставяне и натрупване на минните отпадъци в имота на ищеца /2004 г.- 2006 г./, а и настоящият момент, тъй като предявеният иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне натрупванията от минни отпадъци и пепелина, е основан не само на неправомерното действие на ответника, а и на поддържането на създаденото от него неправомерно състояние, което продължава и понастоящем. Поради това приложими към спора са и правните норми, действащи към настоящия момент, включително и Наредбата за управление на минните отпадъци от 2016 г., а не само действалите към 2004 г.- 2006 г. норми.
Неоснователно е и твърдението на пълномощника на касатора, че решението е очевидно неправилно поради явно противоречие между фактите и приложената от съда правна норма. Пълномощникът на касатора твърди, че при преценката относно това дали ищцовото дружество „ИНМАТ“ ООД е придобило имота в резултат на преобразуването му в търговско дружество, съдът неправилно приложил нормата на чл.17а ЗППДОбП /отм./, вместо чл.261 ТЗ, въпреки че в заповедта за преобразуване като основание бил посочен чл.261 ТЗ. Това твърдение на пълномощника на касатора е неоснователно поради следното: Както бе посочено и по-горе, разпоредбата на чл.261 ТЗ, в относимата към спора редакция, действаща към 19.05.1999 г., посочва начините за преобразуване на търговски дружества: чрез преобразуване в друг вид, вливане в друго дружество, разделяне на няколко дружества, отделяне или сливане. В нея не е посочено как се придобива имуществото при преобразуване на търговско дружество. Поради това няма как тази разпоредба да бъде приложена при разрешаване на релевантния за конкретното дело въпрос какви имоти е придобило „ИНМАТ“ ЕООД при отделянето му от „М. М. Изток“ ЕАД пред 1999 г.
Неоснователно е и твърдението на пълномощника на касатора за очевидна неправилност на решението поради неговата явна необоснованост: тъй като мотивите на съда били дотолкова оскъдни, че фактически се приравнявали до липса на мотиви. Решението на въззивния съд е от 34 страници и в него съдът е изложил подробни мотиви по всички релевантни за спора факти, обстоятелства, доводи и възражения на страните, включително и по възражението на ответника за липса на идентичност между претендирания в исковата молба имот № .........., имотите по АДС № .........от 04.06.1992 г., предоставени за стопанисване и управление на Предприятие „Инертни материали и геоложки проучвания“, имота, включен в капитала на „ИНМАТ“ ЕООД при отделянето му от „М. М. Изток“ ЕАД пред 1999 г. и имота, описан в констативния нотариален акт на ищеца № ... от 04.02.2004 г. Макар и не изрично, въззивният съд се е произнесъл и по възражението на ответника, че на ищеца не се пречело да ползва процесните имоти по предназначение, тъй като те били рекултивирани: В мотивите на решението е посочено, че по делото е безспорно установено от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, че и към настоящия момент западния участък на процесните имоти, обозначен на скица на вещото лице, е засипан с купища минни отпадъци и пепелина с височина 15-20 м. Тоест, макар в протокола от 14-16.06.2016 г. за рекултивация и списъка на поземлените имоти, обхванати от проведената рекултивация на рудник „Т.-1“ в насипище „С.“ /находящи се на лист 615 и 619 от първоинстанционното дело/ да е отчетено извършването на рекултивация на част от процесните имоти, собственост на „ИНМАТ“ ООД с площ на рекултивираната част от 18,475 дка, рекултивация /възстановяване на продуктивността на земния участък/ върху процесния имот № ........и върху процесната част от имот № ..........фактически не е била извършена: не е било подравнено насипището, не е насипан слой от хумусна почва, не е обработен повърхностния слой и т. н., а напротив - и към настоящия момент в тези имоти има купища от минни отпадъци и пепелина с височина 15-20 м. Поради това ищцовото дружество не може да ползва собствените си имоти нито като нива, нито като кариера за чакъл /каквото е посоченото за тях в плана начин на трайно ползване/.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд не следва да се допуска.
Ответникът по касационната жалба не претендира за разноски по делото пред ВКС, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 94 от 11.11.2020 г. по в. гр. д.№ 442 от 2020 г. на Пловдивския апелативен съд, I граждански състав, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решение № 2 от 03.06.2021 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.