О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4410

София,01.10.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2816 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.

С определение № 2391 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2024 г., II г. о., е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 58055 от 21.05.2024 г. от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес [населено място], [улица], представлявани от управителя Л. Л. П., срещу въззивно решение № 2549 от 25.04.2024 г. по в. гр. д. № 3101/2023 г. на СГС, ГО, IV-E възз. състав, и е прекратено касационното производство по жалбата.

Прието е, че предмет на делото е установителен иск по чл.42, ал.2 ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за услуга № 1733/15.03.2019 г., сключен между етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес [населено място], [улица] „Вход мениджър“ ЕООД. Съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Искът по чл.42, ал.2 ЗЗД не попада сред посочените изключения и постановеното по него въззивно решение не подлежи на касационно обжалване поради това, че цената на иска е под 5000 лв.

Прието е, че при искове за съществуване на договори, какъвто е и искът по чл.42, ал.2 ЗЗД, и когато сделката няма за предмет вещни права върху недвижими имоти, цената на иска е стойността на договора, съгласно чл.69, ал.1, т.4, предл.1 ГПК. Поначало цената на иска се посочва от ищеца в исковата молба, но за нея съдът следи и служебно, тъй като тя определя родовата подсъдност и размера на държавната такса. В конкретния случай ищците не са посочили цената на иска, а тя е определена от съда. Първоинстанционният съд с разпореждане № 158268 от 23.07.2020 г. е определил за дължима от ищците държавна такса върху стойността на договора, съгласно чл.69, ал.1, т.4, предл.1 ГПК, вр. чл.1 от приложимата тарифа, в размер на общо 57, 60 лв. държавна такса, и е указал на ищците да довнесат още 17, 60 лв., над вече внесената такса от 40 лв. Така определената държавна такса от 57, 60 лв. съответства на 4% от 1440 лв. (съгласно чл.1 от Тарифата за държавните такси по ГПК), която сума 1440 лв. е съответна и на стойността на атакувания договор за услуга № 1733/15.03.2019 г. по смисъла на чл.69, ал.-1, т.4, предл. 1 ГПК – според съдържанието на договора той е за извършване на услуга професионален домоуправител, сключен за срок от 2 години, при месечно възнаграждение 60 лв., при което сумата 1440 лв. е изводима от разпореждането на съда и се явява и цена на иска, съгласно чл.70, ал.1 ГПК. Въпросът за цената на иска не е повдиган от страните до приключване на първото съдебно заседание, поради което тя се е стабилизирала окончателно в размер на 1440 лв. и именно нея ВКС следва да съобразява при проверката на предпоставките за допустимост на касационното обжалване.

Прието е, че касационната инстанция следи служебно за допустимостта на касационната жалба, така че не е обвързана от преценката на въззивния съд за обжалваемост на въззивното решение, нито от преценката му за допустимост и редовност на подадената касационна жалба. Грешните указания и последващото администриране от въззивния съд на касационната жалба не може да дерогират императивните разпоредби на чл.69, ал.1, т.4 ГПК и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

Частна жалба срещу посоченото определение на въззивния съд е подадена от етажните собственици на сграда в режим на етажна собственост с адрес [населено място], [улица], представлявани от управителя Л. Л. П.. Жалбоподателите считат, че определението представлява отказ от правосъдие. Съдът пропуснал да се произнесе по довода, развит в касационната жалба, че предмет на делото е неоценяем иск. Освен това съдиите, както в първата, така и във възиззивната инстанция, не са декларирали обстоятелството дали етажната собственост, в която живеят, се обслужва от ответника „Вход мениджър“ ЕООД, което е важно обстоятелство с оглед евентуален отвод или самоотвод.

Ответникът в производството „Вход мениджър“ ЕООД не взема становище по жалбата.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

Процесуалният закон въвежда преграда за касационно обжалване за определен кръг въззивни решения. Тези решения са изчерпателно определени в чл.280, ал.3, т.1, т.2 и т.3 ГПК. След като процесуалният закон не допуска възможност за обжалване на тези решения, не може да се счита, че отказът на ВКС да се произнесе по касационните жалби срещу тях представлява отказ от правосъдие. Въззивните решения по тези искове влизат в сила по предписанието на самия процесуален закон.

Сред решенията, които не подлежат на касационен контрол, са тези, които въззивният съд е постановил по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Исковете за нищожност на договори, какъвто е и предявеният по делото иск по чл.42 ЗЗД, не са неоценяеми, както неправилно считат жалбоподателите. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, предл. 1 ГПК, на която се е позовал и предходният тричленен състав на ВКС, определя предявения иск като паричен иск с цена, равна на цената на договора. При определяне на тази цена предходният тричленен състав на ВКС правилно е съобразил както самата цена на договора, равна на дължимите месечни вноски за договорената услуга по броя на месеците, за които договорът важи, така и определената от съда въз основа на тази цена държавна такса. Правилно е преценено, че цената на предявения иск е 1440 лв. и по тази цена не е възникнал спор между страните. Оттук правилно е направено заключение, че въззивното решение по този иск не подлежи на касационно обжалване по правилото на чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

И на последно място – след като съдиите, постановили обжалваното определение, не са си направили самоотвод на основание чл.22, ал.1, т.6 ГПК, не може да се приеме, че това основание е било налице. Но дори и да е било нарушено това изискване на процесуалния закон, само по себе си то не може да доведе до отмяна на обжалваното определение, ако то е законосъобразно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2391 от 13.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3500/2024 г., II г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: