Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Х. Членове: Е. М. П. Ж. Т. Д. П. Я. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя Т. Х. по административно дело № 477/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 8 и чл. 144, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по искане на В. Р., гр. София, [ЕГН], подадено чрез пълномощника адв. Е. Т., за отмяна на влязло в сила решение № 6223/12.06.2023 г. по адм. дело № 10647/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 163/13.06.2022 г. по адм. дело № 315/2021 г., постановено от Административен съд Смолян. Искането за отмяна е с правно основание чл. 239, т. 4 вр. т. 1 от АПК като с коригираща молба от 18.12.2023 г. е уточнено, че искането за отмяна се отправя по основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 във вр. т. 4 от АПК. Като нови обстоятелства към искането са приложени решение № 10506/18.11.2022 г. по адм. дело № 4944/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, вр. решение № 62/16.03.2022 г. по адм. дело № 317/2021 г. на Административен съд - Смолян, и решение № 195/01.08.2023 г. по адм. дело № 153/2023 г. на Административен съд Смолян. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В открито съдебно заседание се представлява от адвокат Марков. Претендира разноски по приложени доказателства.

Ответникът по искането за отмяна началникът на отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе, чрез адвокат Н. С., с писмен отговор и приложена съдебна практика изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. В открито съдебно заседание не се явява и не се представлява. Претендира разноски за адвокат по приложен списък и доказателства.

Искането за отмяна, уточнено като отправено на основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 във вр. т. 4 от АПК, е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

В настоящото производство се иска отмяна на окончателното решение № 6223/12.06.2023 г. по адм. дело № 10647/2022 г. на ВАС, Осмо отделение. С окончателното решение на ВАС е оставено в сила решение № 163/13.06.2022 г. по адм. дело № 315/2021 г. на Административен съд Смолян, с което частично е отхвърлена жалбата на В. Р., гр. София, против акт № 2021-49-1/01.11.2021 г., издаден от органа по приходите, за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, който акт е потвърден с решение № 94-00-2183-001/29.11.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при О. Ч. С административния акт по отношение на Руменов са установени задължения за данъчните периоди 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в общ размер 4486,49 лв., от които за данъци за недвижими имоти (ДНИ) 2621,37 лв. главница и 675, 09 лихви, както и за такса за битови отпадъци (ТБО) 957,32 лв. главница и 232,71 лв. лихви.

За да постанови този правен резултат, касационният съд на първо място е съобразил разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и спрямо фактите по делото е приел, че в конкретния случай не е спорно по делото дали процесните поземлени имоти се намират именно в урбанизирана територия, като съгласно трайната практиката на ВАС не е налице противоречие, че за тази категория имоти се дължи ДНИ (в този смисъл Решение № 14082 от 13.11.2020 г. по адм. д. № 6429/2020 на ВАС; Решение № 8815 от 06.07.2020 г. по адм. д. № 2620/2020 на ВАС). Според съда независимо, че по отношение на имотите, с изключение на два от тях, нямало ПУП, не се променял извода за дължимост на ДНИ, доколкото е налице действащ ОУП, и за имотите, макар да са част от горския фонд и имат начин на трайно ползване иглолистна гора, се обосновава извод за облагаемост, като попадащи в строителните граници на община Чепеларе и са с трайно предназначение на територията урбанизирана.

На следващо място, касационният съд се е произнесъл за дължимостта на ТБО, като е приел, че същата е закономерно установена от фактическа и правна страна - чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. По делото е установено наличие на заповеди на кмета, издадени по реда на ЗМДТ, с които са определени границите и вида на предоставяните услуги, като услугите били реално предоставени за всяка от процесните години и за всеки от процесните имоти. Решението на Административен съд - Смолян като правилно в оспорваните части е оставено в сила.

В настоящото производство по Глава четиринадесета от АПК, с осн. чл. 239, т. 1 във вр. с т. 4 от АПК, соченото от искателя В. Р. ново обстоятелство е наличието на противоречива съдебна практика, каквато се явявали решение № 10506/18.11.2022 г. по адм. дело № 4944/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, вр. решение № 62/16.03.2022 г. по адм. дело № 317/2021 г. на Административен съд - Смолян, и решение № 195/01.08.2023 г. по адм. дело № 153/2023 г. на Административен съд Смолян, спрямо решение № 6223/12.06.2023 г. по адм. дело № 10647/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 163/13.06.2022 г. по адм. дело № 315/2021 г. на Административен съд Смолян.

При така установеното от фактическа страна настоящият Петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, намира искането е неоснователно по следните съображения.

Искането за отмяна по реда чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционен способ за проверка и контрол на влезли в сила съдебни актове, когато е налице някое от изчерпателно изброените в чл. 239 от АПК отменителни основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата, представляващи отменителни основания, са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение съществено значение на юридически или доказателствени факти. Същите следва да не са били включени във фактическия материал, както и да не са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение.

Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК по реда на извънинстанционния съдебен контрол подлежи на отмяна влязъл в сила съдебен акт, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, т. е. изискването на закона е да има съвпадение в обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо между двата съдебни акта. В случая се иска отмяна на решение, с което е оставено в сила решение по чл. 10 и чл. 63 от ЗМДТ вр. чл. 160 от ДОПК. Искателят не е посочил конкретно друго влязло в сила решение, което да е постановено между същите страни, със същите предмет, искане и основание и да е с друг правен резултат.

В случая, искателят поддържа като ново обстоятелство от съществено значение за спора наличието на окончателното решение № 10506/18.11.2022 г. по адм. дело № 4944/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 62/16.03.2022 г. по адм. дело № 317/2021 г. на Административен съд Смолян. Сочените решения се отнасят до едни и същи имоти, но споровете по делата имат за предмет различни административни актове и се развиват между различни страни съответно акт за установяване на задължения за лицето Е. К. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2021-75-1/11.11.2021 г., издаден от Ю. К. старши инспектор в отдел Местни данъци и такси в О. Ч. в частта потвърдена с решение № 94-00-2225-001 от 29.11.2021 г. на началник отдел Местни данъци и такси при община Чепеларе.

Приложеното към искането за отмяна решение № 195/01.08.2023 г. по адм. дело № 153/2023 г. на Административен съд Смолян, не е влязло в сила и след проверка в деловодната система на Върховния административен съд се установи, че е образувано касационно съдебно производство адм. д. № 9998/2023 г. на ВАС, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.04.2024 г.

При това фактическо положение и с оглед позоваването на отменителни основания по чл. 239, т. 1 вр. т. 4 от АПК, за настоящия Петчленен състав на ВАС, Първа колегия, се налага извод за неоснователност на искането за отмяна. Представените нови обстоятелства съставляват съдебна практика, а не факти от действителността, които да имат спрямо спорното правоотношение съществено значение на юридически или доказателствени факти. В тази връзка от ответника по делото е представена съдебна практика, която е съпоставима с процесния акт на ВАС - решение № 828/24.01.2024 г. по адм. д. № 4162/2023 г. на ВАС, Първо отделение. Съдебната практика не представлява ново обстоятелство, което да е от съществено значение по конкретния правен спор, тъй като не може да повлияе правно или фактически на изхода от спора. Наличието на основание за отмяна следва да бъде обосновано от искателя, тъй като същият се позовава именно на чл. 239, т. 1 вр. т. 4 от АПК, което презюмира наличие на пълна идентичност между страните и актовете, съответно между същите страни, на същото основание и по същото искане да бъда сочените, при това влезли в сила, съдебни решения. Тези мотиви на настоящия съдебен състав почиват и на приетото с тълкувателно решение № 6/25.11.2010 г. по тълк. д. № 4/2010 г. на Общото събрание на съдиите на ВАС, съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Както беше посочено, искателят не се позовава на конкретно друго влязло в сила решение, постановено при пълна идентичност между същите страни, със същите предмет, искане и основание, което да е с друг правен резултат. Искането за отмяна следва да бъде оставено без уважение, тъй като новото обстоятелство не е от естество да обоснове пред съда отмяна на влязлото в сила съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Представените нови обстоятелства не съответстват на изискванията на чл. 239, т. 1 от АПК и не биха повлияли на резултата от спора, поради което искането за отмяна на решенията на основание чл. 239, т. 1 вр. т. 4 от АПК е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора в полза на ответника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на основания чл. 161, ал. 1 от ДОПК, които по делото са доказани по основание и размер.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искане с правно основание по чл. 239, т. 1 вр. т. 4 от АПК, подадено от В. Р., гр. София, [ЕГН], за отмяна на влязло в сила решение № 6223/12.06.2023 г. по адм. дело № 10647/2022 г. на ВАС, Осмо отделение, с което е оставено в сила решение № 163/13.06.2022 г. по адм. дело № 315/2021 г. на Административен съд Смолян.

ОСЪЖДА В. Р., гр. София, [ЕГН], да заплати на община Чепеларе, БУЛСТАТ [номер], разноски за адвокатско възнаграждение в размер 1000 (хиляда) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАТЯНА ХИНОВА

секретар:

Членове:

/п/ ЕМИЛИЯ МИТКОВА

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА

/п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА