Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: С. К. Членове: СЛАВИНА ВЛАД. Р. при секретар А. С. и с участието на прокурора Г. Г. изслуша докладваното от съдията С. В. по административно дело № 504/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).

Образувано е по касационна жалба на „Мурад“ ЕООД със седалище с. Търън, общ. Смолян, чрез процесуалния му представител адв. К., срещу решение № 242 от 13.10.2023г. по адм. дело № 50/2023г. на Административен съд – гр. Смолян, с което е отменена по жалба на Потребителна кооперация /ПК/ „Успех“ Заповед № 18 – 7765 от 20.08.2020г. на Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Смолян, с която на основание чл. 54 ал. 4 във връзка с ал. 1 и чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Търън, изразяващо се в нанасяне на нови обекти, както следва: сграда с идентификатор № 73777.104.0.1 с площ 510 кв. м. и предназначение сграда за търговия, при липсваща информация за собственици и самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 73777.104.0.1.1 с площ от 340 кв. м. на ниво 0 и с площ 54 кв. м. на ниво 1 с отразен собственик в КР „Мурад“ ЕООД и с която са заличени обекти в КККР, както следва сграда идентификатор № 73777.104.273.1 с площ 222 кв. и предназначение сграда за търговия и без отразен собственик в КР и сграда идентификатор № 73777.104.274.1 с площ 288 кв. м. и предназначение сграда за обществено хранене с отразен собственик н КР „Мурад“ ЕООД.

В касационната жалба се твърди на първо място нудопустимост на оспореното решение като постановено по недопустима жалба, подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Твърди, че това е така, тъй като ПК „Успех“ не се легитимира с права върху имот идентификатор № 73777.104.274 и сграда идентификатор № 73777.104.274.1, като посочва, че само тази сграда е предмет на изменението, като с него не се засяга съседният имот идентификатор № 73777.104.273. Посочва и че тъй като жалбоподателят в първата инстанция не е вписан в кадастралния регистър, то същият няма процесуалното право да оспори акт по чл. 54 ал. 4 ЗКИР. Алтернативно твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Посочва, че е неправилен извода на съда, че заявеният за нанасяне самостоятелен обект в сграда идентификатор № 73777.104.0.1.1 няма качеството на самостоятелен обект по смисъла на § 1 ал. 1 т. 1 ДР на ЗКИР, като напротив твърди, че обектът отговаря на понятието като представлява обособена част от сграда и има самостоятелно функционално предназначение, тъй като се легитимира за собственик на същия с нотариален акт, с който е закупил ресторант с площ 340 кв. м. и разгърната застроена площ 394 кв. м. Поради това твърди, че промяната в кадастъра се изразява в нанасянето на проектна сграда образувана при съединяването на сгради идентификатор № 73777.104.273.1 с площ 222 кв. м. и без записан собственик в КР и сграда идентификатор № 73777.104.274.1 с площ 288 кв. м. със собственик „Мурад“ ЕООД и нанасяне на самостоятелен обект в ново обособената и нанесена сграда съответстващ на титула му за собственост, а именно самостоятелен обект да два етажа на първия с площ от 340 кв. м., а на второ ниво с площ 54 кв. м., които съответстват на обекта по нотариалния му акт с площ от 394 кв. м., който пък съответства на неодобрения архитектурен проект от 1970г., по който е изграден ресторанта. Посочва и че е неправилен извода на съда за наличие на спор за материално право, тъй като към момента на подаване на искането за изменение на КККР такъв не е съществувал, а е повдигнат на по късен етап с подаване на искова молба от 27.02.2023г., като в тази връзка твърди, че това не е следвало да бъде преценявано от административния орган при постановяване на обжалваната заповед. Иска оспореното решение да бъде обезсилено, алтернативно - отменено и да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски по представен списък.

Ответникът началникът на СГКК – гр. Смолян не изразява становище по касационната жалба.

О. П. кооперация „Успех“, чрез процесуалния си представител адв. М., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по представен списък.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АС – Смолян е приел, че е сезиран с допустима жалба, тъй като жалбоподателят в първата инстанция ПК „Успех“ се легитимира с представен нотариален акт от 1994г. за собственост на търговска сграда със застроена площ от 500 кв. м., представляваща магазин от 1358 куб. м. и ресторант от 862 кум. м., построена върху държавна земя парцел XIV – за търговска сграда, кв. 12, с. Търън. Посочил е и че от приетата по делото СТЕ е установено, че ПК „Успех“ е вписана в разписната книга към плана на с. Търън от 1967 на сграда в имот п. № 307, който е съответен на имот по КК. Съдът е приел, че вписването на ПК „Успех“ в разписния лист към плана на с. Търън обосновава качеството му на заинтересована страна и правния му интерес да оспорва доколкото данните от кадастралния регистър съгласно ал. 5 на чл. 2 ЗКИР са доказателство да обстоятелствата, за които се отнасят, доколкото източникът на данни има доказателствено значение. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му и при спазване на изискванията за форма, но при неправилното приложение на материалния закон и целта на същия. Приел е, че това е така, тъй като съобразно § 1 т. 16 ДР на ЗКИР е налице когато има несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта спрямо действителното им състояние. Посочил е, че от приетите по делото неоспорени заключения на назначените СТЕ, се установява, че на място се установяват две самостоятелни сгради, отразени в действащата КК с идентификатор № 73777.104.273.1 – магазин, търговска сграда и идентификатор № 73777.104.274.1 – ресторант и до изменението с оспорената заповед те представляват отделни обекти на кадастъра. Посочил и че съобразно СТЕ от вещо лице архитект конструкциите на двете сгради са самостоятелни и двете сгради нямат споделени конструктивни елементи, като до изменението в оспорената заповед те са били записани в КР на различни собственици – едната /ресторант/ на „Мурад“ ЕООД, а другата – с липсващи данни за собственост. В тази връзка е достигнал до извод, че не са налице предпоставките за отразяването на тези две сгради като една обща с идентификатор № 73777.104.0.1. Приел е и че нанесеният като самостоятелен обект в тази сграда обект с идентификатор № 73777.101.0.1.1 няма качеството на самостоятелен обект по смисъла на § 1 ал. 1 т. 1 ДР на ЗКИР доколкото същият не е самостоятелно обособена част от сграда и няма самостоятелно функционално предназначение, тъй като сградата за търговия и сградата за ресторант споделят общи функции, както и доколкото в търговската сграда са предвидени тоалетни и входно предверие, които се ползват единствено и само от функцията на гостилницата/ресторант, както и поради това, че не е налице проект за разделяне на двете сгради и обособяване на самостоятелен обект. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е издадена в противоречие със закона и я е отменил. Приел е и че в случая е налице и спор за материално право, което е още едно основание за отмяна на заповедта, тъй като при наличие на такъв заявеното изменение следва да бъде извършено след разрешаването му по общия ред. Решението е правилно.

Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на оспореното решение. Чл. 54 ал. 4 изр. второ ЗКИР разписва, че „Заповедта за одобряване на изменението се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс на заинтересованите лица, чиито права са засегнати от изменението“ и за които е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Съгласно § 1 т. 13 от ДР на ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. След промяната на разпоредбата на чл. 2, ал. 5 ЗКИР (ДВ, бр. 41/2019г.), това са не само вписаните като носители на такива права в кадастралния регистър към влязлата в сила кадастрална карта, а всяко лице, притежаващо документ, който удостоверява тези права. В случая жалбоподателят пред първата инстанция ПК „Успех“ се легитимира като собственик на търговската сграда, цялата с площ 500 кв. м., по силата на представен по делото нотариален акт от 1994г., която е включвала магазин с плащ 1358 куб. м. и ресторант 862 куб. м., в УПИ XIV, кв. 12 по плана на с. Търън, за който имот се установява от приетото по делото СТЕ, че е отразен след изменение в КК като сграда с идентификатор № 73777.104.273.1 с площ от 222 кв. м. с предназначение сграда за търговия. В тази връзка и предвид това, че жалбоподателят в първата инстанция се легитимира като собствени на имот, засегнат от предвиденото изменение имот, същият се явява заинтересовано лице и съответно съдът се е произнесъл по допустима жалба на лице, за което е налице правен интерес от оспорването.

Съдът е установил правилно фактите, въз основа на подробен анализ на писмените доказателства и заключенията на приетите СТЕ, неоспорени от страните, като е направил съответен на тях и на законовите разпоредби изводи.

За да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно определението за това в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР трябва да има несъответствие в данните за ПИ отразени в КККР, спрямо действителното им състояние. В случая от събраните по делото доказателства не се установява да има несъответствие между данните отразени в КККР и действителното им състояние към момента. Напротив установява се, че с одобреното изменение е отразено положение, което не съответства на действителното състояние на обектите на кадастъра. Това е така, тъй като от събраните писмени доказателства и от приетите по делото СТЕ на вещо лице инженер - геодезист, както и вещото лице архитект се установява, че на място има не една обща сграда, както е нанесено с оспорената в това производство заповед, а две отделни, т. е. два самостоятелни обекта, които нямат конструктивно единство. Установява се и че не може да бъде прието след като не е налице една обща сграда, наличието на самостоятелен обект в сграда, така както е нанесено с оспореното в това производство изменение на кадастралната карта. Напротив установява се, че на място съществуват два самостоятелни обекта, които са изпълнени и по различно време, тъй като ресторанта, собственост на касатора, е бил изпълнен като пристройка на съществуващата отпреди това търговска сграда – магазин. Поради и това е съответен извода на съда, че в случая не е налице установена непълнота и грешка съобразно легалното понятие по § 1 т. 16 ДР на ЗУТ, която да обоснове изменение на КК. Поради и това е правилен извода на съда за незаконосъобразност на заповедта.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че е налице спор за материално право, препятстващ одобряването на исканото изменение, тъй като към момента на издаване на заповедта не е имало такъв, а искове молба, по която е образуван такъв е подадена след издаването на заповедта. Това е така, тъй като в Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. е дадено легално понятие "спор за материално право" по смисъла на Наредбата и на ЗКИР, а именно, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Чл. 54 ЗКИР предвижда, че „Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред“, а чл. 72 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016г. разписва, че „Отказ за отстраняване на непълнота или грешката се издава, когато отстраняването й е свързано със спор за материално, а спрямо легалното определение по § 1 т. 16 ДР на Наредбата. Като нито закона, нито наредбата изискват наличието на образувано дело по вече иницииран спор за материално право. Напротив законът предвижда, че във всички случаи, когато административният орган установи наличието на конкуриращи се права, тъй като административният орган няма правомощие да разрешава спорове за материално право, в негово задължение е да постанови отказ за изменение на кадастралната карта и регистър. В случая е налице индиция за спор за материално право и в частност относно помещенията за тоалетна и предверие, които са част от търговската сграда – магазин, но обслужват и ресторанта и които по оспорената заповед са присъединени с изменението като част от самостоятелен обект в сграда, а именно ресторанта на касатора. Поради това е правилен извода на първоинстанционния съд, че в случая и на това основание оспорената заповед е незаконосъобразна.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация ПК „Успех“, като основателно и доказано /представени са доказателства за сторени разноски/ следва да бъде уважено в претендирания размер от 1200 лв.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 242 от 13.10.2023г., постановено по адм. дело № 50/2023г. по описа на Административен съд – гр. Смолян.

ОСЪЖДА „Мурад“ ЕООД със седалище с. Търън, общ. Смолян да заплати на Потребителна кооперация „Успех“ със седалище с. Търън, общ. Смолян сума в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева, разноски за настоящата инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. В. п/ СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ