О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2743
гр. София, 01.10. 2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2577 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу решение № 220 от 03.06.2024 г. по в. т. д. № 53/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав в частта, с която след частична отмяна на решение № 422 от 08.11.2023 г. по т. д. № 276/2023 г. на Пловдивски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на „З. - 03“ ООД, [населено място] сумата от 151 821, 03 лв., представляваща стойността на допълнително извършени непредвидени СМР във връзка с изпълнение на договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 4ДГ1211/01.10.2014 г. и договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 14ДГ126/18.02.2014 г. и анекс № 14ДГ1261/29.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 46 221, 08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2016 г. до 17.10.2019 г.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд не е взел предвид направените възражения и представените доказателства при преценката си доколко извършените допълнителни дейности са функционално свързани с общия инвестиционен проект, както и че ищецът не е доказал по несъмнен и безспорен начин, че процесните СМР са част от договорите, по които претендира плащане. Оспорва извода на решаващия съд, че са били налице форсмажорни обстоятелства, изразяващи се в проливен дъжд, които са довели до необходимост от извършване на СМР. Счита, че атакуваният акт в частта за присъдената стойност на тези СМР противоречи на материалния закон – чл. 258 ЗЗД и чл. 263 ЗЗД, както и на уговорките на страните по процесните договори. Навежда доводи, че невключването на извършените СМР в КСС се дължи на пропуск на изпълнителя, от което следва, че не са нито допълнителни и непредвидени, нито съпътстващи. Излага аргументи, че дори процесните СМР да са били необходими, това не е основание да се приеме, че е налице договорно правоотношение и за тях с оглед забраната на чл. 43 ЗОП /отм./. В допълнeние към касационната жалба се поддържа, че изпълнителят не е представил необходимите документи и оригинални фактури, за да бъде извършено плащането, поради което [община] не е била в забава. Касаторът навежда доводи, че решаващият състав на въззивния съд не е обсъдил кои от допълнителните СМР, осъществени от ищеца, са били наложени от изменението на инвестиционния проект и кои са били необходими за изпълнението на проекта в частите му, незасегнати от изменението. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приложено към касационната жалба, и допълнителното изложение, приложено към допълнителната жалба, касаторът поставя следните въпроси: 1. „Може ли съдът да приеме за доказани факти или обстоятелства, които не могат да бъдат безспорно установени въз основа на събраните по делото доказателства; ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува вероятност, но не и несъмненост, то следва ли да се приеме, че за съда този факт или обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи осъществяването му, съответно че се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му?“; 2. „При договор за строителство (изработка по смисъла на ЗЗД) носи ли възложителят при проливен дъжд по време на строителството риска от случайно повреждане/изместване на съоръжения и инсталации, които следва да се вложат в строежа, още повече при бездействие на изпълнителя да отправи предупреждение веднага?“; 3. „Длъжен ли е съдът при спор относно задълженията между страните по договор да проведе тълкуване на волеизявленията на страните в договорните правоотношения, свързани с предмета на спора, за да достигне до обективната, действително изявена в договора воля на страните?“; 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички събрани по делото доказателства и да посочи значението им за разрешаване на спора с оглед на неговия предмет и вида на търсената защита?“; 5. „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и да вземе становище по всички правнорелевантни и своевременно отправени възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?“; 6. „Дължи ли се обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при условие, че съгласно договора, вземането на изпълнителя по договора става изискуемо от момента на представяне от негова страна на посочените в договора документи, включително оригинална фактура, а такава не е представена?“; 7. „Допустимо ли е изменение в съществени параметри на поръчката предвид изричната забрана на нормата на чл. 43 ЗОП /отм./, в т. ч. цената след сключване на договора по ЗОП поради извършени допълнителни СМР, невключени в КСС към договора, но предвидени в инвестиционния проект? Преклудира ли се възможността на строител по договор за обществена поръчка, сключен при действието на ЗОП /отм./, да иска допълнително възнаграждение след сключване на договора за СМР, които са му били известни и са били част от инвестиционния проект към момента на възлагане на договора за обществена поръчка? Дължи ли се допълнително възнаграждение, извън посоченото в договора за обществена поръчка и предложено на изпълнителя при участието му в процедурата по възлагане на обществена поръчка, за невключени СМР в количествено-стойностната сметка към договор, сключен съгласно Закон за обществените поръки /отм./, когато същите СМР са били известни на изпълнителя, т. к. са предвидени в инвестиционния проект?“; 8. „По какъв начин следва да се определят единичните цени на допълнителни видове СМР, непредвидени в КСС по договор за обществена поръчка? Доколкото ЗОП урежда с императивни правни норми реда, по който се определя цената на обществената поръчка, а именно – в резултат на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка, която цена се инкорпорира в договор така, както е предложена в процедурата, то приложим ли е на основание чл. 45 ЗОП /отм./ чл. 326, ал. 2 ТЗ?“ Касаторът твърди, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като по формулираните въпроси, които са от значение за изхода на делото, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС: по въпроса по т. 1 – с решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т. 2 – с решение № 167 от 16.02.2010 г. по т. д. № 409/2009 г. на ВКС, I т. о., определение № 55 от 29.01.2014 г. по т. д. № 1466/2013 г. на ВКС, I т. о.; по въпроса по т. 3 – с решение № 66 от 03.06.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 55 от 13.05.2024 г. по т. д. 355/2023 г. на ВКС, II т. о., решение № 50132 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1847/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 66 от 03.06.2024 г. по т. д. № 723/2023 г. на ВКС, I т. о., решение № 55 от 13.05.2024 г. по т. д. 355/2023 г. на ВКС, II т. о., решение № 50132 от 01.02.2024 г. по т. д. № 1847/2022 г. на ВКС, I т. о., решение № 50116 от 18.10.2022 г. по т. д. № 1247/2021 г. на ВКС, I т. о., решение № 60028 от 16.08.2021 г. по т. д. № 2787/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 26.05.2020 г. по т. д. № 982/2019 г. на ВКС, II т. о., решение № 74 от 09.07.2019 г. по т. д. № 1698/2019 г. на ВКС, II т. о.; по въпроса по т. 4 – с решение № 50075 от 21.02.2024 г. по т. д. № 843/2022 г. на ВКС, II т. о., решение № 60081 от 18.06.2021 г. по т. д. № 1037/2020 г. на ВКС, II т. о., решение № 209 от 20.02.2018 г. по т. д. № 1096/2017 г. на ВКС, I т. о., решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 323 от 27 09.2012 г. по гр. д. 408/2011г. на ВКС, I г. о., решение № 92 от 16.03.2012 г. по гр. д. № 980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение № 408 от 07.11.2011 г. по гр. д. № 1347/2010 г. на ВКС, I г. о.; по въпроса по т. 5 – с решение № 69 от 22.06.2022 г. по т. д. № 878/2021 г. на ВКС, II т. о., решение № 46 от 31.05.2021 г. по гр. д. № 1561/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение № 47 от 07.03.2019 г. по гр. д. № 1464/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр. д. № 915/2018 г. на ВКС, IV г. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3871/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 17 от 06.03.2015 г. по гр. д. № 3174/2015 г. на ВКС, IV г. о.; по въпроса по т. 6 – с решение № 43 от 02.08.2017 г. по т. д. № 61341/2016 г. на ВКС, I г. о.; по въпросите по т. 7 – с решение № 95 от 26.06.2017 г. по гр. д. № 60211/2016 г. на ВКС, III г. о. Касаторът навежда допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по отношение на въпросите по т. 1, 3, 4 и 8. Поддържа също, че е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за достъп до касация – очевидна неправилност на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба „З. - 03“ ООД е подал отговори на касационната жалба и на допълнението към касационната жалба, в които изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, приема следното:
Касационната жалба и допълнението към нея са подадени от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че първоначално между страните по делото е бил сключен договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 14ДГ126/ 18.02.2014 г. с предмет СМР по изпълнение на Обособена позиция № 2 „Реконструкция на езерото и изграждане на подземен обществен паркинг“, на стойност 4 947 388, 45 лв. с ДДС, която съгласно договора е окончателна и не подлежи на промяна, с изключение на случаите, посочени изрично в ЗОП, а към него е бил подписан анекс №14ДГ126 1/29.08.2014 г., поради изменение в инвестиционните намерения на възложителя. Констатирал е, че с оглед изменението на инвестиционния проект, допълване на разрешението за строеж и изменението на количествено - стойностните сметки /КСС/, е изменена цената за цялостното изпълнение на договора – на 1 077 020,46 лв. без ДДС. Отчел е, че на 01.10.2014 г. между страните е сключен договор - ВG161РО001/1.4- 09/2012/005-S-02 рег.№ 14ДГ1211/01.10.2014 г. на стойност 524 375,04 лв. за ОП №2, като на същата дата е сключен още един договор - №14ДГ 1210/01.10.2014 г. на стойност 293 154, 29 лв. с ДДС, като предметът на последния е изпълнението на допълнителни, непредвидени в основния инвестиционен проект СМР във връзка с изпълнение на дейностите по проект „Изграждане на зелена и достъпна градска среда в [населено място]“ във връзка с реконструкция и обновяване на „Цар С. градина“.
Въззивният съд е констатирал, че на 17.03.2015 г. е съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Акт обр. 15), с който строежът е предаден от изпълнителя на възложителя, а на 30.11.2015 г. е съставен Протокол за установяване годността за ползване на строеж „Цар С. градина“ – реконструкции и обновяване на зелени площи, обслужваща социална и техническа инфраструктура, съществуващи водни площи, находящ се в УПИ I – парк, кв.130, ЦГЧ – [населено място], с което обектът е въведен в експлоатация. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза решаващият състав на въззивния съд е приел, че СМР по тротоара на [улица]са предвидени за изпълнение по инвестиционния проект, част Геодезия, част Вертикална планировка, но дейностите не са описани в КСС; СМР, надвишаващи количества по част Електротехническа по двата договора, са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект, както и в КСС 1, т. 22, 27 и 33, но представляват допълнителни количества, които се явяват необходими и присъщи за функционалното предназначение на обекта. Посочил е, че сградата, от която се управляват пеещите фонтани, не се запазва, поради което демонтажът се явява необходим за достигане на функционалното предназначение на обекта, като съпътстващо СМР. В решението е изложено, че: по част „Геодезия доставката и монтажът на настилка“ – са налице бетонови елементи за паркинг 8 см, положени върху разтвор 3 см, които не са описани в КСС, но са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект; по част „Хидроизолации“ дейността по полагане на защитен слой от екструдиран пенополистерол с дебелина 3 см по стени не е описана в КСС, но е предвидена за изпълнение в инвестиционния проект, част Хидроизолации R14; по част „Вентилация“ - дейностите по доставка и поставяне на жалузийни решетки също са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект; по част „Архитектура“ относно Сух фонтан, Мост 1 и Мост 2 СМР не са описани в КСС, но са предвидени за изпълнение в инвестиционния проект, като всички тези работи са необходими за достигане на функционалното предназначение на обекта. За част „Архитектура“ относно остров – технологични помещения дейностите по гипсова шпакловка на стени и тавани, направа на циментова замазка по стълбища и стълбищни площадки и направа на циментова замазка с дебелина 8 см в санитарен възел е отразено, че не са задължителни и са въпрос на архитектурно решение. Съдът е изтъкнал, че по част „Архитектура“ относно градинска чешма - извършените дейности не са описани в КСС, но са предвидени в инвестиционния проект, поради което също са необходими за достигане на функционалното предназначение на обекта. Досежно извършени СМР по повдигане на резервоар по части „Конструкции и Хидроизолации“ в решението е отразено, че една част са описани в КСС, други – не, но необходимостта от изпълнение на тези СМР е възникнала вследствие на въздействие на проливен дъжд (изместване на съоръжението), като е възпроизведено експертното заключение, че работите се явяват необходими за отстраняване на компрометираните части от строежа.
Въз основа на заключението на вещото лице, въззивният съд е направил извод, че са извършени две групи СМР - дейности, които са предвидени за извършване в инвестиционния проект, който е неразделна част от договора, но не са включени в КСС към договора, и такива, които са извършени поради възникналата необходимост от тяхното изпълнение - вследствие на въздействие на проливен дъжд /изместване на съоръжението/ - форсмажорно обстоятелство. Приел е, че първите не са извън предмета на договора, доколкото проектът е неразделна част от него, възложени са от възложителя и за изпълнението им е налице двустранно съгласие на страните, обективирано в писмена форма. За вторите, е счел, че се явяват необходими за отстраняване на компрометирани части от строежа/възстановяване на проектното състояние на обекта и също са необходими за достигане на функционалното му предназначение. Аргументирал е, че извършването на претендираните за заплащане СМР се установява от събраните по делото гласни доказателства и от подписаните от строителния надзор актове обр. 12 относно подлежащите на закриване работи. В атакуваното въззивно решение е прието, че констативните актове за извършените СМР не са подписани от представител на възложителя, но СМР са приети с конклудентни действия, доколкото е налице разрешение за ползване за обекта, сочещо на изпълнение на строежа в съответствие с одобрените проекти и функционирането му според предназначението му при установена от възложителя фактическа власт върху обекта без възражения за недостатъци.
Въззивният съд е счел, че с приемане на строежа с Акт обр. 15 на 17.03.2015 г. за ответника е възникнало задължение за заплащане и на стойността на СМР, посочени като вид, количества и стойност в Констативен протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр.19) от 05.03.2015 г., чиято средна пазарна цена според допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза е 46 128,89 лв., и на тези в Констативен протокол за приемане на извършени СМР (Акт обр.19) от 05.03.2015 г., чиято средна пазарна цена възлиза на 105 692,14 лв. Направил е извод, че след като не е извършил плащане на падежа, възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за забава от 17.10.2016 г. до предявяване на иска - 18.10.2019 г., в размер на 46 221, 08 лв.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросите по т. 1 и т. 7 от изложението на основанията за достъп до касация не покриват общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което касационното обжалване по тези въпроси не може да се допусне. Така както е формулиран, първият въпрос е прекалено общ и не държи сметка за решаващите аргументи на въззивния съд. Освен това въведеният въпрос отразява тезата на касатора, че по делото не е установено по несъмнен и безспорен начин, че процесните допълнителни СМР са осъществени по договорите, по които ищецът претендира заплащане на възнаграждение за тях. В този смисъл въпросът налага преценка на доказателствата по делото и даване на отговор дали въззивното решение е правилно. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос, с който се аргументира допускането на касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тълкувателното решение е разяснено, че основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение /чл. 281, т. 3 ГПК/. Подчертано е, че в стадия по селекцията на касационните жалби, касационният съд не може да се произнася относно правилността на обжалваното въззивно решение, тъй като тази проверка се извършва едва след допускане на съдебния акт до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290 ГПК/. Трите въпроса, въведени с т. 7 на изложението, не са били предмет на обсъждане от въззивния съд и по тях не са изложени мотиви в атакуваното решение, поради което с тях също не е обосновано общото селективно основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Материалноправният въпрос по т. 2 от изложението на касатора, може да бъде обобщен по реда на цитираното тълкувателно решение като въпрос относно риска при изпълнение на задължението на изпълнителя по договор за изработка да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна. Този въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд в частта, с която е прието, че ответникът възложител дължи да заплати на изпълнителя СМР по повдигане на резервоар, необходимостта за осъществяването на които е възникнала в хода на изпълнение на строителството поради преценено от съда като форсмажорно обстоятелство – проливен дъжд, довел до изместване на съоръжението, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченият въпрос се отнася до тълкуване на легалната дефиниция на договора за изработка в чл. 258 ЗЗД и до приложението на чл. 263 ЗЗД и по него е формирана постоянна практика на ВКС, намерила израз в посоченото от касатора решение № 167 от 16.02.2010 г. по т. д. № 409/2009 г. на ВКС, I т. о., както и в известните на настоящия състав решение № 512 от 16.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 409/2009 г. на ВКС, I т. о. и решение № 222 от 18.07.2012 г. по гр. д. № 1186/2011 г., III г. о. В тях е прието, че по силата на чл. 258 ЗЗД възникващото в тежест на изпълнителя по договор за изработка задължение за „изработване на нещо, съгласно поръчката на другата страна“ е да стори това „на свой риск“. Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 63, ал. 2 ЗЗД, която императивно изисква длъжникът по сделката да полага грижата на „добър стопанин“, и на чл. 302 ТЗ, установяваща, че длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага „грижата на добър търговец“. С разпоредбата на чл. 263 ЗЗД е прогласено, че рискът от случайно погиване или повреда на материала се понася от страната, която го е дала, ако другата страна не е в забава. Поради това въззивното решение следва да бъде допуснато до касация по уточнения въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС.
Процесуалноправните въпроси по т. 4 и 5 от изложението на касатора, могат да бъдат обобщени като въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?“. Въпросите са поставени в контекста на доводите на касатора, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното от ответника възражение за погасяване по давност на вземането на ищеца и не е извършил преценка в пълнота на събраните по делото доказателства, в частност на заключението на съдебно-техническата експертиза относно действителното извършване на допълнителните СМР по процесните договори, за които се претендира заплащането на възнаграждение, и необходимостта работите да бъдат осъществени. Обобщеният въпрос има обуславящ правната воля на съда характер, поради което отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК. По него е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и са постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които са цитираните от касатора. В тази практика е прието, че непосредствената цел на въззивното производство е повторно разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съответно на изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си. Настоящият състав, като съобрази мотивите на въззивния съд, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствие на въззивния акт с практиката на ВКС по обобщения процесуален въпрос.
По останалите въпроси на касатора съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК по съществото на спора, тъй като разглеждането им е обусловено от изводите на съда по въпросите, по които се допуска касационно обжалване.
Доколкото е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация, не следва да бъдат разглеждани доводите на касационния жалбоподател за очевидна неправилност на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната част следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. относно риска при изпълнение на задължението на изпълнителя по договор за изработка да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите на решението?“
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, [община] следва да внесе държавна такса в размер на 3 960, 84 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 03.06.2024 г. по в. т. д. № 53/2024 г. на Пловдивски апелативен съд, ТО, 2 състав в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 422 от 08.11.2023 г. по т. д. № 276/2023 г. на Пловдивски окръжен съд [община] е осъдена да заплати на „З. - 03“ ООД, [населено място] сумата от 151 821, 03 лв., представляваща стойността на допълнително извършени непредвидени СМР във връзка с изпълнение на договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 4ДГ1211/ 01.10.2014 г. и договор за строителство ВG161РО001/1.4-09/2012/005-S-02 рег. № 14ДГ126/18.02.2014 г. и анекс № 14ДГ1261/29.08.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 46 221, 08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 17.10.2016 г. до 17.10.2019 г.
УКАЗВА на касатора [община] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 3 960, 84 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I т. о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните: касатор – [община] и ответник по касация – „З. - 03“ ООД, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.