Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ЮЛИЯ К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 674/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, срещу решение №6683/06.11.2023 г. по адм. дело №8691/2023 г. на Административен съд - София - град (АССГ), с което е отменена по жалба на Г. В. А. заповед №8121 К - 7544/18.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

Ответникът по касационна жалба - Г. В. А., жив. в гр. София, в съдебно заседание чрез процесуален представител и лично, иска оставяне в сила на съдебното решение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл.165, ал.1, ал.2 предложение второ, ал.3 и ал.5 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)във връзка с чл.12, ал.1, т.1, ал.2 и чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в Министерство на вътрешните работи (МВР) временно е преназначен старши комисар Г. В. А. - заместник - директор на Столична дирекция на вътрешните работи на ръководна длъжност заместник - директор (СДВР) в "Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР" към Ръководство на МВР, за срок до една година, считано от деня, следващ датата на запознаването му със заповедта. АССГ е изложил мотиви, че между страните няма спор, че до издаване на заповедта А. е бил заместник - директор на СДВР. Приел е, че заповедта е издадена в писмена форма, от компетентния съгласно чл.158 ЗМВР орган - министър на вътрешните работи, но при липса на мотиви, довела до неправилно приложение на закона - отменителни основания по чл.146 т.2 и т.4 от АПК. Съдът е посочил, че чл.165 ЗМВР регламентира временното преназначаване поради мотивирана служебна необходимост без съгласието на служителя, а разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. изисква служебната необходимост да бъде мотивирана в заповедта за преназначаване. В случая в заповедта за преназначаване липсва каквото и да е конкретно фактическо основание, а посочените в нея общи изрази като "необходим професионален опит" и "противодействие на престъпността и опазване на обществения ред" не обосновават "служебна необходимост" по смисъла на пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР, според която "служебна необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. Решението е правилно като краен резултат.

Обосновани са изводите на съда, че оспорената заповед е за временно преназначаване на държавен служител в МВР без негово съгласие на друга длъжност, както и че разпоредбата на чл.14, ал.2 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. изисква служебната необходимост да бъде мотивирана в заповедта за преназначаване, което означава и посочване на фактически основания, тоест конкретни факти, които в случа липсват. Неоснователно е оплакването на касатора, че АССГ не е анализирал всички доказателства, за да стигне до извода за липса на фактически основания, попадащи в легалната дефиниция на "служебна необходимост" на пар.1, т.23 от ДР на ЗМВР. Както правилно е отбелязал АССГ доказателства за подобни факти липсват, както в административната преписка, така и в допълнително представените от ответника документи под опис. В случая не е изготвяно мотивирано предложение по чл.13, ал.1 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г, в което да се съдържат релевантни за временното преназначаване факти. Подобни факти не се съдържат и в заповед №8121к -7543/18.08.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която е включена в щата на Ръководството на МВР щатна бройка в "Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР" на заместник - директор (СДВР), старши комисар, магистър (ППП), ДСВО, за да може с оспорената заповед от същата дата да бъде временно преназначен на новосъздадената вакантна длъжност ответникът по касация. Липсата на фактическо основание за временното преназначаване е самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед. Административният орган не е доказал и наличието на материалноправната предпоставка "служебна необходимост", поради което правилен е изводът на съда за наличие на отменителните основания по чл.146, т.2 и т. 4 от АПК.

Изложените от касатора доводи за спецификите при кадровото попълване на новосъздадената структура "Звено за подпомагане на министъра по чл.33, т.1 от ЗМВР" не кореспондират с фактите по делото, тъй като звеното, видно от представените доказателства е създадено през 2021 година, когато е осъществено първоначалното му кадрово попълване, а към датата на издаване на оспорената заповед - 18.08.2023 г. се е наложило нарочно разкриване на нова щатна длъжност, за да има вакантна длъжност, на която да бъде преназначен А..

Неотносимо към мотивите на съда е твърдението на касатора, че оспорената заповед, е издадена при спазване на административно - процесуалните правила. АССГ не е изложил мотиви дали е спазена процедурата по издаване на акта. Процесуалният представител на министъра на вътрешните работи в съдебно заседание на 25.10.2023 г. е заявил, че административната преписка е представена в цялост. В случая липсва, както мотивирано предложение по чл.13, ал.1 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. , с което държавният служител да е запознат срещу подпис и да посочи дали е съгласен или не, така и съгласуване с ръководството на структурата ( директора на СДВР), в която служителят е титуляр, изискуемо от чл.13,ал.4 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. . Следва да се посочи, че А. е заместник - директор на СДВР, тоест не е ръководител на структура по чл.37 ЗМВР, а негов заместник, поради което изключението от правилото за изготвяне на мотивирано предложение по чл.13, ал.3 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. за ръководителите на структури по чл.37 ЗМВР, не се отнася до процесното временно преназначаване. Предвид забраната за влошаване на положението на касатора настоящият съдебен състав няма да коментира дали непровеждането на процедурата по чл.13, ал.1 от Наредба №8121з -310/17.07.2014 г. е съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №6683/06.11.2023 г. по адм. дело №8691/2023 г. на Административен съд - София - град .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ Ю. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА