Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. К. Членове: СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар А. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Ч. по касационно административно дело № 786/2024 г. Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба В. Г., чрез процесуалните му представители адв. В. П. и адв. Л. А., против решение № 224 от 30 ноември 2023 г., постановено по адм. д. № 370/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. К. против заповед № РД-00-1382 от 11 октомври 2022г. на кмета на О. К. с която на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 129, ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ и чл. 201, ал. 3 ЗУТ е одобрен проект за изменение на ПУП - ПР за разделянето на УПИ XII – 100, кв.16 по плана за регулация на с. Д. Г. област Кюстендил и образуването на два нови УПИ - УПИ XII-100 и УПИ XIII-100 с площ 1/2 от площта на процесния имот. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна.
Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи.
На първо място неоснователно е възражението в касационната жалба за недопустимост на оспореното съдебно решение като постановено срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол. Напротив, оспорената заповед е акт по смисъла на чл. 214 т. 1 ЗУТ, подлежащ на съдебен контрол, доколкото със същата, видно от посоченото в нея правно основание - чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ, се одобрява проект за изменение на ПУП-ПР за разделянето на УПИ XII - 100, кв. 16 от плана за регулация на с. Д. Г. община Кюстендил и образуването на два нови УПИ - УПИ XII - 100 и УПИ XIII - 100 с площ -1/2 от площта на процесният имот, което пък обосновава и наличието на правен интерес от оспорването й за лицата, които имат качеството на заинтересувани, измежду които безспорно е и жалбоподателката пред първата инстанция.
Изложените в съдебното решение мотиви са обосновани и съобразени с приложимите законови норми. Безспорно, в настоящия случай, е обстоятелството за липса на висящо делбено производство по отношение на УПИ XII – 100, кв.16 по плана за регулация на с. Д. Г. област Кюстендил, в което да е отправено предложение от съда за делба на УПИ. Действително по гр. д. № 2207/2016 г. по описа на КРС е било изискано становище от главния архитект по реда на чл. 201, ал. 1 ЗУТ, такова е дадено, направено е мотивирано предписание към съсобствениците по чл. 201, ал. З ЗУТ, но съдебното производство е приключило с решение № 1076/27 декември 2019г. по гр. д. № 2207/2016 г. по описа на КРС, с което е отхвърлен предявения иск за делба на УПИ XII – 100, кв.16 по плана за регулация на с. Д. Г. област Кюстендил преди да бъде издадена заповед по реда на чл. 134, ал. 2, т. 7 ЗУТ. По внесен проект за изменение на ПУП-ПР в обхвата на процесния имот от В. Г. административното производство е приключило при липса на висящо делбено дело. Решението на КРС е постановено на 27 декември 2019 г., а заповедта е издадена на 11 октомври 2022 г., при неправилно възприет факт на допусната делба с решение № 120/19 март 2015 г. по гр. д. № 1613/2014 г. С посочения съдебен акт е разпределено ползването между М. К. и В. Г. на незастроената част от дворното място, за което е отреден УПИ XII – 100, кв.16 по плана за регулация на с. Д. Г. област Кюстендил, а не допускане до делба на имота.
В самата заповед е посочено, че същата се издава на основание чл. 134, ал. 2, т. 7 във връзка с чл. 201, ал. 3 ЗУТ. Посочените норми уреждат изменения на устройствените планове, които изменения са предизвикани и са във връзка със съдебни производства за делба на урегулирани поземлени имоти. Съгласно нормата на чл. 201, ал. 3 ЗУТ заповедта за изменение на плана за регулация влиза в сила в момента на издаването й и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. Вън от съмнение е, че нормата има предвид съдебното решение, с което приключва втората фаза на съдебната делба, това с което се извършва делбата и се разпределят имотите между досегашните съсобственици, съобразно допуснатото със заповедта по чл. 201, ал. 3 разделяне на съществувалите преди делбата общи имоти. За да бъде заповедта за изменение на ПУП законосъобразна е необходимо да е налице висящо делбено производство и да е изпълнена специалната процедура по чл. 201 ЗУТ. В конкретния случай не е налице висящо производство за делба по отношение на УПИ XII – 100, кв. 16 по плана за регулация на с. Д. Г. област Кюстендил, в което да е отправено предложение от съда за делба на УПИ. По посоченото в касационната жалба дело няма постановено решение за допускане до делба на имота, поради което и възраженията в този смисъл са неоснователни.
Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 224 от 30 ноември 2023 г., постановено по адм. д. № 370/2022 г. по описа на Административен съд Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ КОЛЕВ
секретар:
Членове:
/п/ С. Ч. п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА