Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: А. Д. Членове: ЮЛИЯ К. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя А. Д. по административно дело № 800/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуален представител, срещу решение № 973 от 08.12.2023 г., постановено по административно дело № 134/2023 г. от Административен съд - Хасково, с което е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-260-2600/3588 от 13.01.2023 г. в частта на извършените намаления на субсидиите по следните мерки и схеми, и в размери, както следва: по подмярка 13.1/НР1 - 386,72 лв., по подмярка 13.2/НР2 - 4512,09 лв., по СЕПП - 8161,78 лв., по Натура 2000 - 3198, 78 лв., по СПП - 68,55 лв., по ЗДП -2079,79 лв., по СЗ - ДККП - 21022, 24 лв. и по СЗ - МЗДП - 31643, 34 лв., в частта на прихванатите суми в общ размер 27 538, 59 лв. и частта на наложените санкции за бъдещ период в общ размер 52098, 81 лв. и е върната преписката на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявлението на "Агро 2019" ЕООД за кампания 2021 в посочени в диспозитива части със задължителни указания.
Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу уведомителното писмо, присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, като при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Ответникът по касационната жалба - "Агро 2019" ЕООД, [населено място], чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски.
Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.
АС е изложил мотиви, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, но актът не съдържа фактическите и правни основания за направените намаления по чл.59, ал.2, т.4 АПК. В поясненията на колона 3 - "намаления" са изброени всички възможни хипотези на намаления и не става ясно коя е относимата хипотеза за настоящия казус. Единствено става ясно, че не са наложени линейни намаления. Поясненията са бланкетни, без конкретика. Посочените забележки в доклада за проверка на място не са обект на разглеждане в процесното уведомително писмо. Липсват фактически и правни основания, както относно извършеното прихващане - не е посочено за какви задължения и как са установени, нито относно наложените санкции - не са посочени причините за налагането им. Недопустим е опитът за мотивиране на акта със становище, представено в хода на съдебното производство. АС е изложил и мотиви за допуснати нарушения на чл.35 и 36 АПК - неизясняване на всички относими обстоятелства от административния орган и чл.26 АПК относно прихващането, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен за процедурата по прихващане преди издаване на административния акт. Уведомителното писмо от 06.12.2021 г. съдържа единствено общи принципни положения без конкретика, а от приложения към него доклад от проверка на място не може да се установи кои площи са приети за недопустими за подпомагане и причините за определянето им като такива. Решението е правилно като краен резултат.
Правилно АС е приел, че в оспорения административен акт липсват фактически основания за издаването му, а предвид изброяването на всички възможни хипотези на намаления, не може да бъде направена преценка на какво правно основание в конкретния случай са извършени процесните намаления. Липсата на фактическо основание и липсата на конкретно правно основание са самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С. Т. решение №16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е налице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт, което в случая също не е направено. Не е налице и другата хипотеза по цитираното Тълкувателно решение – мотивите да са изложени в друг документ от издателя на оспорения административен акт най-късно до изпращане на жалбата до горестоящия орган или при обжалване пред съда. Липсата на фактически и правни основания на уведомителното писмо в частта, с която са направени намаления, е самостоятелно основание за отмяната на акта. Представеното по делото становище от 16.02.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ е изготвено по повод на постъпилата жалба срещу уведомителното писмо, не би могло да санира липсата на мотиви, още повече, че преценката на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е предвид посочените в него фактически и правни основания, каквито в случая липсват.
Решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация не е представил доказателства за разноски, нито описания в отговора му договор за правна защита и съдействие, поради което и на него не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 973 от 08.12.2023 г., постановено по административно дело № 134/2023 г. от Административен съд - Хасково.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ АННА ДИМИТРОВА
секретар:
Членове:
/п/ Ю. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА