Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Е. М. Членове: ТИНКА КО. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. И. изслуша докладваното от съдията В. Д. по административно дело № 924/2024 г.

Производството е по чл.208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Комисия за защита от дискриминация против Решение №6834 от 09.11.2023 на Административен съд – София град, постановено по адм. дело №8145/2023г.

Твърди се, че съдът не е конституирал правилно страните в съдебното производство, безспорно са налице лица за сравнение, неоснователни са изводите на съда за противоречие на решението на Комисията с материалния закон. Моли да се отмени решението и да се присъдят сторените разноски за двете съдебни инстанции.

В с. з. касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище, с което поддържа подадената касационна жалба и излага съображения по съществото на спора, претендира разноски за две инстанции и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другите страни.

Ответниците – К. И. С. и Д. Г. К., редовно призовани, не се явяват в с. з., представляват се от адв. С. и адв. К.. Оспорват касационната жалба по съображенията, изложени в писмен отговор. По същество молят да се потвърди решението на АССГ.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение при извършената служебна проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218, ал.2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Производството пред Комисията защита от дискриминация е образувано с Разпореждане №48/24.01.2022г. на Председателя на КЗД по повод доклад за самосезиране, изготвен от д-р О. К. – член на КЗД. В административното производство като страни са били конституирани – д-р О. К., Д. Г. К. и К. И. С..

С Решение №249 от 30.06.2023г. КЗД е установила, че Д. Г. К. и К. И. С. са извършили по-неблагоприятно третиране по признаците „увреждане“ и „човешки геном“ по см. на чл.4, ал.1 във вр. с чл.4, ал.2 от Закона за защита от дискриминация по отношение на лицата, идентифицирани чрез определена физическа характеристика, в случая с нисък ръст/малките хора/ с нарушена функция на хипофизната жлеза/хипофизен нанизъм/. С решението са дадени и задължителни предписания на Ковачев и С. занапред да не допускат установеното нарушение, като се въздържат от изказвания, послания в каквато и да е форма на изразяване, които имат за цел или резултат накърняване на достойнството на други лица и създаването на враждебна и обидна среда.

Срещу решението на Комисията за защита от дискриминация е подадена жалба от К. И. С. и Д. Г. К. до АССГ.

С разпореждане №7478 от 07.09.2023г. АССГ е насрочил делото в открито с. з. и е конституирал като страни по делото К. С. и Д. К. като жалбоподатели и като ответник Комисията за защита от дискриминация.

С решение №6834 от 09.11.2023г. АССГ е отменил Решение №249/30.06.2023г. на КЗД и е върнал преписката на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне.

Касационна жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол.

Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно.

Съдебното решение е допустимо като постановено при надлежно упражняване правото на жалба от К. И. С. и Д. Г. К. срещу решение №249 от 30.06.2023г. на Комисията за защита от дискриминация.

Оспореното съдебно решение е правилно.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че в производството пред АССГ не е призован и не е участвал като заинтересована страна д-р О. К. – член на КЗД, като лице, по чието искане е инициирано административното производство., като по този начин е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд.

За конституирането на страните в процеса съдът следи служебно по аргумент от чл. 154 ал. 1 АПК, а съгласно чл. 153 ал. 1 АПК „Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица“.

Заинтересовани са тези органи и лица, в чиято правна сфера обжалваният административен акт предизвиква правни последици. В конкретния случай за лицето – член на КЗД не може да се приеме, че биха били налице такива. Фактът, че чл.50 т.2 от Закона за защита от дискриминация допуска производството да се образува и по инициатива на комисията, по писмен доклад до председателя от нейни членове, това не придава качеството на заинтересована страна, съответно надлежна страна по смисъла на АПК в съдебното административно производство. АССГ правилно е конституирал страните в процеса и не е допуснал съществено процесуално нарушение.

В касационната жалба се твърди също, че съдът не се е съобразил с релевантните разпоредби и не е отчел техните специфики.

Правилен е извода на първоинстанционния съд, че Комисията се е произнесла за извършено нарушение на чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., като е приела наличието на пряка дискриминация, без да посочи изрично сравнители. Сравнението се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на пряката и непряката дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на лицата, по повод на които е сезирана КЗД.

С разпореждането, с което е образувана преписката пред КЗД е посочено, че в доклада, изготвен от д-р О. К. са изложени твърдения за дискриминация, извършена под формата на „тормоз“ по признаци“увреждане“ и „човешки геном“. В административното производство са събирани доказателства за осъществен тормоз само от ответниците по преписката. Административният орган не е взел становище от лицата, жертви на тормоз, не е уведомена Националната организация“Малки български хора“, която е национална представителна организация на хора с увреждания.

Правилно съдът е отменил решението на Комисията за защита от дискриминация и е върнал преписката на административния орган като е дал нарочни указания по прилагането на закона.

Съдебното решение не страда от посочените пороци в касационната жалба, поради което като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски пред касационната инстанция в размер на 1 300лв.. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия пред касационната инстанция.

Искането за присъждане на разноски, направени пред първата инстанция в размер на 800лв. е неоснователно, тъй като такива вече са присъдени с решението на първоинстанционния съд.

По изложените съображения Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6834 от 09.11.2023г., постановено по адм. д. № 8145/2023г. на Административен съд – София град.

ОСЪЖДА Комисията за защита от дискриминация да заплати на Д. Г. К. и К. И. С. направените по делото разноски пред касационната инстанция в размер на 1 300лв./хиляда и триста лева/.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. К. и К. И. С. за присъждане на направените разноски пред първата инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ ВЕРГИНИЯ ДИМИТРОВА