Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: И. Р. Членове: А. А. К. И. при секретар И. К. и с участието на прокурора К. Х. изслуша докладваното от съдията К. И. по административно дело № 983/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т. Ш. Т., ЛНЧ [номер], гражданин на Афганистан, р. на [дата на раждане]., чрез определен от НБПП процесуален представител адв. Т. И., САК, срещу Решение № 7898 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 10952 по описа на АССГ, 9 с-в за 2023 г.

Според касатора първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е необосновано, постановено е при явно нарушение на съществуващите материалноправни разпоредби и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено със съответните законови последици. Касаторът настоява, че оспореното съдебно решение не е съответно на императива за висшия интерес на търсещите закрила малолетни лица, намерил израз в чл. 6а ЗУБ, като счита, че приложимите в случая разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), уреждащи в националното ни право основанията за предоставяне на дете на статут на бежанец или на хуманитарен статут, както и законовите основания за отказ от предоставянето на закрила, трябва да бъдат тълкувани и прилагани в светлината на европейските правни норми, Директива 2011/95/ЕС и Директива 2013/32/ЕС, както и на Конвенцията за правата на детето, гарантиращи охраната на висшия интерес на детето като основополагаща ценност.

Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. К., оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната прокуратура на Р. Б. дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Т. Ш. Т. срещу Решение № 14830/ 13.10.2023 г. на Председателя на ДАБ към МС на РБ, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ е отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на молителя - непридружен непълнолетен, гражданин на Афганистан.

За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ е правилен, тъй като в конкретния случай историята на търсещия закрила не е бежанска и причините за напускането на страната му на произход са от битов и личен характер, не се сочи никакъв страх от преследване, от който да било и или от каквато и да било организация или групировка, а според изявленията на лицето, същото е напуснало родината си заради безработицата и лошите условия, но не е заплашвано, не е съдено или осъждано.

Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е отчел приложимите норми на Европейсктото право и Конвенцията за правата на детето, като не е съобразил висшия интерес на детето. Напротив, в решението са обсъдени всички относими норми, вкл. цитираните от касатора директиви, нормите на приложимото българско право, като съдът е съобразил, че се касае за лице със специални потребности предвид нормата на 1, т. 16 от ДР на ЗУБ, съгласно която чужденец, търсещ международна закрила със специални потребности, е лице от уязвима група, което се нуждае от специални гаранции, за да се ползва от правата и да изпълнява задълженията си по този закон, във връзка с текста на 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, според който лица от уязвима група са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие, но е стигнал до заключение, че фактът, че жалбоподателят е лице от уязвима група, като непълнолетно такова, сам по себе си не налага извода, че е налице основание за предоставяне статут на бежанец на оспорващия, защото неговата цел е единствено да отиде в Германия, а причините за това са пък гореизложените. Така съдът обосновано е приел, че по отношение на Т. Т. не са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, защото не е бежанец по смисъла на Женевската конвенция от 1951 година, а мигрант, търсещ по-добър живот, т. е. съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на службата на ВКБООН, лице, което по причини, различни от изброените в определението за бежанец, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде, като той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни, или други причини от личен характер, а ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец. Съдът е изтъкнал, че обстоятелството, че Т. е напуснал страната си, заминал е за Турция, останал е там 1 година и един месец, сочи, че той необезпокоявано и сам е решил да напусне страната си, а не поради заплаха от каквото и да е естество и това напускане не е основание за предоставяне на статут, тъй като това не указва на заплахи, а за нежелание да живее в държавата си по произход от друго естество.

По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Т. Т. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Съдът е приел, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, а такива твърдения не са изложени и от самия него.

Съдът е изложил доводи относно най-добрия интерес на детето, като е посочил, че в оспорения пред него акт изрично се съдържа становище, че в интерес на детето е да завърши своето образование и да бъде подпомагано от майка си в подходяща семейна среда.

Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административен съд София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи.

Съдът е анализирал представените по делото доказателства и информация, при което е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице основанията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците.

В процесния случай по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да сочат на основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. В проведеното интервю чуждият гражданин разказва, че напуснал Афганистан година и четири - пет месеца преди датата на проведеното интервю с рег. № 506933/ 04.08.2023 г., като първоначално преминал транзитно през Иран, а после за Турция, където останал около година и един месец, а четири месеца преди горецитираното интервю влязъл нелегално на българска територия. Декларира, че по отношение на него не е осъществено преследване, което нарушава човешките му права или риск от тежки посегателства, препятстващи завръщането му в Афганистан. Следва да се посочи, че принадлежността на жалбоподателя към етническата група [етническа принадлежност], която съставлява едно от най-големите етнически малцинства в Афганистан, също не може сама по себе си да се интерпретира като основание за получаване на статут при положение, че той не съобщава обстоятелства, сочещи на реално съществуваща за него опасност от преследване или посегателства срещу живота или личността му поради неговия етнос.

Настоящият състав счита, че посочените от чужденеца причини за напускането на страната му на произход са извън приложното поле на ЗУБ. От събраните по делото доказателства следва, че в процесния случай не се касае за бежанец, принуден да напусне както родината си или страната, в която е пребивавал за период от време - Турция, поради някакво преследване по смисъла на ЗУБ, а се касае за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот, който с тази цел е желаел да стигне до страна с по-висок стандарт на живот Германия, но е бил заловен при нелегалното преминаване през България.

По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 ЗУБ правилно съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, се установява, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи, срещу живота и личността му като гражданско лице, в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт.

Що се отнася до ситуацията в Афганистан, към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Следва да се посочи, че наличието на хуманитарна криза в Афганистан само по себе си не представлява основание за предоставяне на хуманитарен статут, ако не се съпътства от обстоятелствата по чл. 9 ЗУБ, при наличието на които се предоставя хуманитарна закрила, каквито обстоятелства в случая не се твърдят и не се установяват. Освен това, в Справката, представена от ответника в съдебно заседание на 03.06.2024 г., е отразено, че има някои признаци на умерено икономическо съживяване в Афганистан, най-вече 36-процентното увеличение на вноса през първите пет месеца на 2023 г., което предполага, че може да има известно възстановяване на търсенето в икономиката и подобряване на ситуацията в държавата по произход на касатора. Последният е от групата на [етническа принадлежност], а според Справката за положението в Афганистан има редица [етническа принадлежност] на сравнително високи управленски позиции, т. е. не са налице данни за по лошо третиране на тази група, а оттам и за опасност за лицето при завръщането му в Афганистан.

Така се налага изводът, че както административният орган, така и съдът са изследвали фактите и обстоятелствата в тяхната съвкупност, като са направили максимално възможното по отношение на защитата на висшия интерес на детето по смисъла на чл. 6а от ЗУБ, чл. 23 от Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила.

Вярно е, че в Конвенцията на ООН за правата на детето, която е от основополагащо естество и всички публични органи следва да ѝ отдават първостепенно значение, когато се предприемат мерки, свързани с деца, е заложен принципът за висшия интерес на детето. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила, на които се позовава касаторът. При определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат обаче особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, 5 от Директивата е разписано, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица, но както правилно първоинстанционният съд е приел, правата на Т. Т. не са нарушени и по отношение на него не съществуват рискове за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното му развитие, а както вече беше посочено по-горе, в Афганистан се намират майка му, братята и сестрите му, спрямо които също не са налице данни за насилие и репресии, т. е. Т. би продължил да се развива там в семейна среда. В справките са налице данни за ограничаване правата на жените, но не и на мъжете от формираното правителство.

Обстоятелството, че чужденецът е бил непълнолетен към момента на подаване на молбата за закрила и постановяване на оспореното пред АССГ решение, не променя горните изводи, тъй като най-висшият интерес на детето е защитен, спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено със служебно назначен процесуален представител при участие на представители на А. З. на детето. Както административният орган, така и съдът са обсъдили доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за статут на бежанец и хуманитарен статут норми, правилно са преценили, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за такъв статут.

По изложените съображения решението - предмет на касационната жалба, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7898 от 18.12.2023 г. по адм. дело № 10952 по описа на АССГ, 9 с-в за 2023 г.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА