1№ 60667/18.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1722 по описа за 2021 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 260030/08.02.2021 г. по гр. д. № 442/ 2020 г., с което Врачански окръжен съд, отменяйки решение № 287/08.06.2020 г. по гр. д. № 230/2020 г. на Врачански районен съд, по иска, предявен при условията по чл. 439 ГПК, е признал за установено, че поради изтекла погасителна давност „ОТП Ф. Б. ЕАД не притежава право на принудително изпълнение срещу Г. М. Г. за сумите по договора за кредитна карта от 04.07.2007 г., за които е издаден изпълнителен лист от 12.03.2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, а именно: 9 976.30 лв. – главница, ведно със законните лихви от 24.01.2013 г.; 3 889.87 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. – 23.01.2013 г. и 1 086.97 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2010 г. – 23.01.2013 г.
Решението се обжалва от „ОТП Ф. Б. ЕАД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси (уточнени и конкретизирани, така както допуска т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС: Когато изпълнителното дело за събиране на парично вземане е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, основанието за прекъсване на давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква ли предприетото принудително действие да е част от изпълнителен способ, който е бил осъществен (приключил е с осребряване на имущество на длъжника) преди перемпцията, или трети лица да са придобили права от запорите или възбраните, наложени по изпълнителното дело преди перемпцията? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК извежда с доводи, че въззивният съд ги е решил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г., III-то ГО и решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV-то ГО), евентуално - да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Оплаква се, че решението е неправилно поради нарушение на чл. 116, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Претендира разноски.
Ответникът по касация Г. М. Г. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – обжалваното решение е въззивно, по дело с цена на иска по лихвоносно вземане за главница над 5 000 лв., произтичащо от търговска сделка (договор за кредитна карта), по която ищецът-кредитополучател е физическо лице. Подадена е от процесуално легитимирана страна – касатор е ответникът по уважените искове. При спазен срок по чл. 283 ГПК и всички останали предпоставки за редовност и допустимост на жалбата, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображения:
Въззивният съд е приел, че с предявения иск при условията на чл. 439 ГПК ищецът Г. М. Г. отрича правото на принудително изпълнение на ответника „ОТП Ф. Б. ЕАД за суми по договор за кредитна карта от 04.07.2007 г., за които е бил издаден изпълнителен лист от 12.03.2013 г. в полза на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на заповед за незабавно изпълнение № 812/11.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд, а именно: 9 976.30 лв. – главница, ведно със законните лихви от 24.01.2013 г.; 3 889.87 лв. – договорна лихва за периода 20.07.2010 г. – 23.01.2013 г. и 1 086.97 лв. – санкционна лихва за периода 23.11.2010 г. – 23.01.2013 г. Искът е основан на следното: 1) изтекла погасителна давност за паричните притезания, които се събират принудително по висящото изп. д. № 1472/2018 г. на ЧСИ В. М., по което ищецът Г. Г. е длъжник, а ответникът „ОТП Факторинг“ ЕАД - взискател и 2) това, че на ищеца не е бил съобщен договорът от 21.04.2015 г. за прехвърляне на вземанията от „Банка ДСК“ ЕАД – кредиторът по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителния лист – на „ОТП Ф. Б. ЕАД.
Въззивният съд е приел за установено, че по ч. гр. д. № 1060/2013 г. на Врачански районен съд в полза на „Банка ДСК“ ЕАД срещу ищеца Г. Г. са издадени заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист за сумите, произтичащи от договора за кредитна карта от 04.07.2007 г. между Банката и ищеца. Заповедта е влязла в сила поради неподадено възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
На 14.12.2013 г. по представените от Банката изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изп. д. № 9500/2013 г. на ЧСИ М. Б. срещу ищеца/ срещу длъжника Г. Г.. Предприетите по него изпълнителни действия са сладните: 1) наложен запор от 18.02.2013 г. върху банкови сметки, ценни книги, парични знаци и банкови касетки на длъжника; 2) наложена възбрана върху имот на длъжника с писмо от 14.01.2014 г, вписана на 15.01.2014 г. и 3) наложен запор от 12.05.2014 г. върху мотоциклет „Ямаха“ на длъжника. С представянето на договора от 21.04.2015 г. за прехвърляне на вземанията по заповедта и изпълнителния лист с разпореждане от 24.11.2015 г. ЧСИ М. Б. е конституирал като взискател цесионера/ответника „ОТП Ф. Б. ЕАД на мястото на цедента/ на Банката-първоначалния взискател по изпълнителното дело (чл. 429, ал. 1 ГПК). Запорът на мотоциклета е последното предприето изпълнително действие, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. д. № 9500/2013 г. на ЧСИ М. Б. е прекратено, считано от 12.05.2016 г.
По молба на ответника „ОТП Ф. Б. ЕАД и с представянето на същите заповед за незабавно изпълнение, изпълнителен лист и договор за цесия на 09.09.2018 г. е образувано ново изпълнително дело № 1472/2018 г. на ЧСИ В. М.. По второто изпълнително дело първото действие по насочване на принудителното изпълнение за събиране на паричните вземания е от 10.10.2018 г., когато е бил наложен запор върху вземанията на ищеца/ на длъжника Г. Г. в четири търговски банки.
При тези установени по делото факти въззивният съд е приел, че към 10.10.2018 г. е изтекла погасителната давност по вземанията по издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а не съществува правото на принудително изпълнение в полза на „ОТП Ф. Б. ЕАД, частен правоприемник на Банката и взискател по второто, висящо изпълнително дело. Мотивирал се е със следното:
Изискуемостта на паричните притезания, възникнали с договора за кредитна карта, е настъпила на 23.11.2010 г., а датата е начална за срока на погасителната давност. За главницата е приложим общият 5-годишен срок по чл. 110 ЗЗД, а за лихвите – 3-годишният по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Подаденото заявление за заповед за изпълнение от Банката не прекъсва давността. Издадената заповед е влязла в сила като последица от липсата на възражение от длъжника/ от ищеца Г. Г. в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а не е осъществено основанието по чл. 116, б.“б“ или „в“. В случая е неприложим и чл. 117, ал. 2 ЗЗД - вземанията не са установени със съдебно решение по чл. 422 ГПК, а издадената заповедта има само изпълнителна сила, включително след влизането си в сила.
По първото изпълнително дело са предприети изпълнителни действия по събиране на паричните притезания, но поради прекратяването му по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК всички те са заличени. Поради настъпилата перемпция тяхното действие е отпаднало с обратна сила. Това е така, защото погасителната давност се прекъсна на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД само с валидни изпълнителни действия. Валидни са изпълнителните действия по изпълнително дело, което не е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По изпълнително дело за събиране на парични притезания, което е прекратено на това основание, валидни са само: 1) изпълнителните действия по осъществените, успешно приключени изпълнителни способи – онези, поради които е осребрено имущество на длъжника или 2) изпълнителните действия, по които трети лица са придобили права от запори или възбрани, наложени по изпълнителното дело преди перемпцията. Изп. д. № 9500/2013 г. на ЧСИ Б. е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По него не са предприети валидни изпълнителни действия – тези, които да попадат в някоя от двете посочени групи, а по него погасителната давност не е прекъсвана. Общият давностен срок по вземането за главница е с начало 23.11.2010 г. и към 10.10.2018 г. – датата на наложения запор по второто изпълнително дело, е изтекъл. Съгласно чл. 119, ал. 2 ЗЗД, погасени по давност са и акцесорните вземания.
При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят решението. Осъществена е предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
В решение № 257/30.04.2020 г. по гр. д. № 694/2019 г. на ВКС, III-то отд. се приема, че „ … последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален характер – изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва във всички случаи от момента на предприемане на действия за принудително изпълнение и то независимо от по-нататъшната съдба на тези действия. Перемирането е основание за прекратяване на процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), с които е прекъсната давността за изпълняемото право. Този ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. Обезсилването на изпълнителните действие има значение за процеса на принудително изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните. Погасителната давност е институт на материалното право“.
В решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV-то ГО се приема, че „Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва – обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.“
Въззивният съд е зачел изяснената в така установената практика общност на двата института – перемпция и погасителна давност, - едни и същи юридически факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за погасителната давност. Решението обаче не отчита, изяснените разлики, произтичащи от това, че първият е процесуалноправен, а вторият – материалноправен. Допуснал е и смесване на различните техни правни последици – перемпцията предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, а погасителната давност изключва правото на принудително изпълнение. Като резултат – добавил е предпоставка, за осъществяване на основанието за прекъсване на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, каквато двете решения на ВКС изключват това основание да изисква – „валидност“ на предприетото действие по принудително събиране на паричното притезание в смисъла, разяснен в обжалваното решение. Налице е и противоречието, което осъществява допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ :ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 260030/08.02.2021 г. по гр. д. № 442/2020 г. на Врачански окръжен съд.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса от 356.05 лв. по сметка на Върховния касационен съд.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или за връщане на касационната жалба в зависимост от изпълнението на указанията в дадения срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.