1№ 60666/18.10.2021 г.Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1749 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 10079/21.01.2021 г. по гр. д. № 1679/2020 г., с което Софийски апелативен съд:

· е обезсилил решение № 1032/07.02.2020 г. по гр. д. № 13425/2017 г. на Софийски градски съд в частта, с която е постановено да е при участието на Д. П. П. – С. като помагач на ответника Е. А. и

· е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени осъдителните искове на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е. А., както следва: с правна квалификация чл. 430, ал. 1 ТЗ за сумата 33 172.48 евро – главница по договор за ипотечен кредит от 03.01.2008 г. като погасен по давност; с правна квалификация чл. 430, ал. 2 ТЗ за сумата 2 235.90 евро – договорна лихва върху главницата за периода 19.12.2009 г. – 05.10.2010 г като погасен по давност, а за периода 06.10.2010 – 18.10.2017 г. като неоснователен; с правна квалификация чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 1 422.60 евро – неустойка в периода 19.12.2009 г. – 18.10.2017 г. и с правна квалификация чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ за сумата 203.48 евро като неоснователен.

Решението се обжалва от Банката с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (първите два – процесуалноправни, а третият – материалноправен): 1. Допустимо ли е съдът да базира решението си на документи, представени от трето лице-помагач, чието конституиране в процеса е отменено, а извършените по делото действия от третото лице са заличени с обратна сила? 2. Допустимо ли е въззивният съд да тълкува и да дава нова правна квалификация на доказателствените искания, направени с отговора на исковата молба? и 3. Следва ли съдът да приема за настъпила предсрочната изискуемост на вземането за връщане на банков кредит, когато по делото е установено, че изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигало до кредитополучателя? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и твърди, че първите два са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), а материалноправният въззивният съд е решил в противоречие с т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 60, ал. 2 ЗКИ в смисъла, изяснен с т. 18 от тълкувателното решение) и при съществено процесуално нарушение (базира се на документи, представени от помагача, които след частичното обезсилване на първоинстанционното решение се явяват недопустимо приети). Претендира разноските по делото.

От ответника Е. А., ответник и по касация, не е постъпил писмен отговор.

За да обезсили частично първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че третото лице Д. П. – С. неправилно е било конституирано по делото като помагач на ответника Е. А.. Възприел е липсата на регресно вземане за ответника, който е твърдял, че в кредитните отношения с Банката е представляван от лице без представителна власт срещу мнимия представител, а с това и липсата на правен интерес от привличането на последния за помагач. Въпреки допуснато от първата инстанция нарушение на условията (процесуалните предпоставки) по чл. 219, ал. 1, вр. чл. 218 ГПК, въззивният съд е намерил за допустимо да базира своите изводи и на документите, които са били представени по делото от третото лице. Мотивирал се е с това, че доказателственото искане за тяхното представяне е от ответника, своевременно е (с писмения отговор на исковата молба), а препис от молбата за привличането и с исканията третото лице да бъде задължено да представи намиращите се в него документи (свързаните с договора за кредит от 03.01.2008 г.) е връчена на третото лице. Заключил е, че валидното приобщаване на представените документи към доказателствения материал не отпада с обратна сила, така както невалидно възникналото акцесорно процесуално правоотношение. Допълнил е, че подобен е резултатът от прилагането на чл. 192 ГПК, предвиждащ възможността по искане на надлежната страна съдът да задължи трето неучастващо по делото лице да представи намиращи се у него документи.

За да потвърди първоинстанционното решение в останалата част, въззивният съд е приел, че договорът за ипотечен кредит от 03.01.2008 г. е източник на вземанията, заявени с осъдителните искове. Със сключването му Банката се е задължила и е предоставила на ответника кредит за 35 500 евро при възнаградителна годишна лихва 7.49 %, неустойка (т. нар. „санкционна лихва“) и разноски за кредита. Кредитополучателят е направил първите плащания, след което е преустановил изпълнението. С писмо изх. № 1729/05.10.2010 г. кредитодателят е уведомил адв. Д. П. – С., с надлежна представителна власт за кредитополучателя, че поради забава на вноските с настъпила изискуемост, продължила повече от 90 дни, обявява кредита за предсрочно изискуем (чл. 17.2 от договора). Въззивният съд е приел, че 05.10.2010 г. е датата, на която писмото е достигнало до адресата и е произвело действието по чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Мотивирал се е с това, че след като този документът е бил представен по делото от представителя на кредитополучателя (трето неучастващо по делото лице), това означава, че писмото е получено от адресата. Направеното възражение за погасителна давност поставя в тежест на ищеца (на кредитодателя) да докаже най-късната по време възможна дата, от когато започва да тече 5-годишния давностен срок за обявените за предсрочно изискуеми задължения за връщане на кредита. След като такова доказване не е проведено, въззивният съд е заключил, че това писмо е достигнало до адресата на първата възможна дата – 05.10.2010 г., на която е и изготвено, а към 19.10.2017 г. – датата на исковата молба, погасителната давност за главницата е изтекла. Като неоснователен е отхвърлен искът за възнаградителни лихви върху вноските, обявени за предсрочно изискуеми (ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. ОСГТК), а за неплатените с настъпила преди това уговорена изискуемост – поради погасителна давност (чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Отхвърлен е и искът за т. нар. „санкционна лихва“, след като въззивният съд е разкрил характеристиката на тази клауза от договора на неустойка и нейното противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Отхвърлен е и искът по чл. 58, ал. 1, т. 1 ЗКИ.

При тези мотиви на въззивния съд настоящият състав не намира първият повдигнат процесуалноправен въпрос да обуславя решението. Въззивният съд е базирал фактическите си констатации на документи, приобщени по делото в резултат на доказателствените искания на ответника (неговата надлежна легитимация касаторът не оспорва и няма интерес да оспори), а не на третото лице, чието участие по делото като подпомагаща страна е възприел за ненадлежно. Следователно въпросът е без отношение към изложените мотиви, доколкото въззивният съд е изключил връзката на приетите документи, представени от третото лице, с отпадналото с обратна сила акцесорно процесуално правоотношение и с доказателствените искания на неправилно конституирания помагач. По първия въпрос е изключена основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.

Тя липсва и по втория повдигнат въпрос. Първо, правната квалификация е проблематика, която се свързва с материалните права, заявени от ищеца и с възраженията от ответника, а не с доказателствените искания на страните в процеса. Второ, въззивният съд не е придавал различно правно значение на доказателствените искания на ответника. Той обосновано и логично е мотивирал, защо представените от помагача документи остават приобщени към доказателствения материал.

По материалноправният въпрос също липсва общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Първо, начинът, по който е формулиран, го поставя сред касационните основания (чл. 281 ГПК), а не на основанията за допускане на касационния контрол (чл. 280 ГПК). Касаторът твърди, че в противоречие с доказателствата въззивният съд е приел изявлението за предсрочната изискуемост да е достигнало до адресата. Така заявява касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК. Върховният касационен съд обаче няма правомощие да се произнася по касационните основания в настоящата фаза. Тя е по селектиране на касационната жалба. Второ, за мотивите, при които въззивният съд е приел за доказани релевантните факти (достигналото изявление до адресата и началната дата на срока на погасителната давност по вземанията за връщане на кредита), са приложени опитни правила и чл. 154 ГПК. Само процесуалноправен въпрос, отнесен към тази проблематика, може да обуслови тази група мотиви, но не и повдигнатият е материалноправен. Трето, в тази част решението е съобразено и с т.18 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС. Приетото съответства на изискването по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, изяснено с проведеното нормативно тълкуване - кредиторът да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Следователно по третия въпрос е изключена и допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

При този изход на делото и по аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора, ищец по отхвърлените искове, остават направените пред настоящата инстанция разноски.

При тези мотиви, съдътОПРЕДЕЛИ :НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 10079/21.01.2021 г. по гр. д. № 1679/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.