Определение №4389/30.09.2025 по ч.гр.д. №2402/2025 на ВКС, ГК, I г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 4389гр. София, 30.09.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

Е. П.

като изслуша докладваното от съдия Петрова ч. гр. д. № 2402 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С определение № 2237 от 07.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1910/2024 г. по описа на Върховен касационен съд , ІІ г. о., е оставена без разглеждане касационната жалба на Е. И. В. срещу решение № 359/ 12.12.2023 г. по в. гр. д. № 356/2023 г. на Окръжен съд - Добрич в частта, с която е потвърдено решение № 29/02.03.2023 г. по гр. д. № 628/2021 г. на Районен съд - Балчик, с което са отхвърлени предявените искове от Е. В. по реда на чл. 49 ЗЗД, а в условията на евентуалност по чл. 50 ЗЗД, против О. Б. и Агенция „Пътна инфраструктура“ за заплащане на сумата от 4203. 52 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от деликт, осъществен на 04.11.2018 г., при който ищецът е получил телесни увреждания и е прекратено производството по делото в тази му част. Със същото определение съставът на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част – относно предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

Против определението на ВКС е постъпила частна жалба от Р. Т. В. и М. Е. В., правоприемници в хода на процеса на починалия първоначален ищец Е. И. В., и двете представлявани от адвокат В.. Обжалвано е определението от 07.05.2025г в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на първоначалния ищец против въззивното решение, с което е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди. Жалбоподателите поддържат, че имуществените и неимуществените вреди са причинени от един и същ правопораждащ факт - деликт, при който В. е пострадал и е изкуствено разделянето на вредите, тъй като отговорността за деянието е единна. Молят определението на ВКС, ІІ г. о. да бъде отменено в обжалваната част.

Ответниците по жалбата Община – Балчик и Агенция „Пътна инфраструктура“ не депозират отговор на постъпилата жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Частната жалба е постъпила в законоустановения срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото, поради което е допустима, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че касационната жалба е недопустима, оставил е същата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея пред ВКС производство. До този извод съдът е достигнал като е съобразил, че въззивното решение в частта, касаеща претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, е постановено по иск с цена 4203.52лева и на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Определението е правилно.

Действащият процесуален закон - чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК установява минимален праг на цена на иска от 5000 лева за граждански дела, каквото е процесното, който изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Разпоредбата е императивна и съгласно нея не подлежат на касационно обжалване решения на въззивния съд по граждански дела, с цена на иска под 5000 лева.

С оглед данните по делото, в процесния случай, цената на иска по чл.49 от ЗЗД, евентуално по чл.50 от ЗЗД - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е под този минимален праг, което обосновава и извода на съда за недопустимост на касационното обжалване.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за това, че разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не следва да намери приложение, поради това, че всички претендирани вреди от деликта – имуществени и неимуществени- имат общ правопораждащ факт и отговорността за тяхното обезщетяване е единна. Съгласно т. 1 от ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС при обективно съединяване на искове е меродавна цената на всеки иск поотделно, а не материалният интерес като сбор от отделните искови претенции. Това разрешение намира приложение и при сега действащия процесуален закон. Безпротиворечива е практиката на ВКС по въпроса за самостоятелния характер на иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди при непозволено увреждане, който се разглежда като отделен и предявен при условията на обективно съединяване на искове, наред с иска за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди, като и двата иска следва да отговарят на изискванията за редовност, в това число и с посочена цена на иска, тъй като са оценяеми.

Доколкото разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК определя праг на достъп до касация за всеки отделен иск съобразно неговата цена , следва да се приеме, че и в този случай за всеки от исковете за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва да се провери дали попадат сред тези, подлежащи на касационно обжалване.

С оглед изложеното следва да се приеме, че правилно съставът на ВКС е проверил попада ли обжалваното решение сред тези, подлежащи на касационно обжалване и правилно е приложил критерия за недопустимост на касационно обжалване, съобразно цената на всеки отделен иск, съгласно чл. 69, ал. 1 от ГПК, като искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди има цена под 5000 лева, което обстоятелство не се оспорва.

По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274, ал. 2 от ГПК, състав на ВКС, Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2237 от 07.05.2025 г., по гр. д. № 1910/2024 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, в обжалваната му част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...