О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60711

Гр.София, 18.10.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П.

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1702 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Т., А. Т., Г. Т. и В. Т. срещу решение №.10015/8.01.21 по г. д.№.1685/20 на САС, ГО, ХІІс, - с което е потвърдено реш.№.8814/23.12.19 по г. д.№.14732/17 на СГС за отхвърляне на предявените от касаторите искове с правно основание чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ГПК за признаване за установено, че ответникът им дължи сумата 36032,72лв. – левова равностойност на 18400евро неплатена наемна цена /за периода м.09.15-м.04.16/, ведно със законната лихва, считано от 5.05.16 до изплащане на вземането - за която на 26.05.16 по ч. г.д.№.24666/16 на СРС, 52с., е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Ответната страна „Рестора“ООД оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С атакуваното решение съдът е изходил от безспорните факти, че на 08.09.14 страните са сключили договор за наем, по силата на който ищците са се задължили да предоставят на ответника за временно възмездно ползване за срок от 10 години недвижим имот, представляващ магазин, срещу месечна наемна цена в размер на 2300евро. Посочил е, че съгласно чл.230 ал.1 ЗЗД наемодателят е длъжен да предаде вещта заедно с принадлежностите й в състоянието, което отговаря на ползването, за което е наета, като правилото е диспозитивно и страните могат да уговорят друго. В случая наемодателите са се задължили да предадат имот, представляващ „магазин“, като изрично е предвидено, че „вещта се предава в състоянието, при което е извършен огледа, в съответствие с неговото обичайно предназначение към момента на сключване на настоящия договор“; независимо от обстоятелството, че наетата вещ е следвало да се ползва като „бистро“ /т.1 и т.8 от договора/, то не може да се приеме, че последващите действия по промяната на предназначението на обекта е следвало да се извършат от наемодателите /това следва както от съдържанието на т.1 от договора - в която е предвидено, че вещта се предава в състоянието, в което се намира към момента на сключване на договора, така и от това на т.8 – предвиждаща, че наемодателят предава държането на обекта след фактическото предаване на разрешението за строеж за промяна на предназначението му от „магазин“ в „бистро“/; като собственици на наетия имот те е следвало да обезпечат само фактическата и правна възможност за осъществяване на административната процедура по промяна на предназначението му от „магазин“ в „бистро“ - фактическите действия е трябвало да се осъществят от наемателя без право да се претендират разходите за това /от показанията на св.С. се установява, че СМР по промяна на предназначението са били извършвани от наета от ответника строителна фирма/. В тежест на наемодателите е поставено задължение да въведат обекта с променено предназначение в експлоатация, тъй като съгласно чл.117 ЗУТ заявлението до органа, който приема строежа, се подава от инвеститора – собственикът или лицето, което има право да строи в чужд имот. По делото са представени доказателства, че в полза на наемодателите е било издадено разрешение за строеж /№.62/8.07.14/, с което им е било разрешено да извършват действия по преустройство и промяна на предназначението на „магазин за дрехи“ в „бистро“. СО, обаче, е отказала да въведе строежа в експлоатация, поради нередовност на техническата документация, която се отнася за строежи от ІV и V категория /отказът е постановен по заявление №.Т-94-Г-23/17.09.15 за регистриране на изпълнен строеж и издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация/. При това положение е прието, че ищците като наемодатели не са изпълнили задължението си да се снабдят с необходимата техническа документация, която би позволила да се промени предназначението на наетата вещ от „магазин“ в „бистро“, съответно за въвеждане на строежа в експлоатация и възможността обекта да се ползва от наемателя съобразно новото предназначение. Неизпълнението е съществено, тъй като помещението е следвало да се ползва като ресторант. Един месец след постановяване на отказа на общинската администрация наемателят е упражнил правото си на разваляне на договора - с нотариална покана №.9446/12.10.15, връчена на наемодателя на 29.10.15 /шест месеца преди ищците да отправят предизвестие за прекратяване на договора/. Не е спорно, че в дадения 7-дневен срок за изпълнение на задължението обектът не е бил въведен в експлоатация. При тези обстоятелства е намерено, че с изтичането му договорът е бил развален /безспорно е, че изявлението за разваляне е било направено от неизправна страна, но няма пречки съществуващото договорно правоотношение да бъде прекратено на това основание при неизправност и на двете страни/, а доколкото развалянето има обратно действие, задължението на наемателя за плащане на наемната цена е отпаднало. По горните съображения предявените искове във връзка със заплащането й са приети за неоснователни.

Съгласно чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. Извежда следните въпроси, които твърди, че са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС: 1.“Следва ли призоваването чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК да бъде извършено при изчерпване на възможностите за лично връчване на адресата или на друго лице, което е съгласно да получи съдебните книжа, и дали връчването по реда на чл.47 ГПК се извършва след няколкократни посещения на адреса за период по-дълъг от месец?“ /опр.№.10/5.01.11 по ч. г.д.№.680/10, ІV ГО/; 2. „Длъжен ли е въззивният съд, съгласно чл.271, чл.272 вр. с чл.236 ал.2 ГПК, да обсъди в мотивите на акта си всички възражения и доводи на страните?“ /ТР 1/4.01.01 по г. д.№.1/01, ОСГК на ВКС-т.19, реш.№.63/17.07.15 по т. д.№.674/14, ІІ ТО, реш.№.263/24.06.15 по т. д.№.3734/13, І ТО, реш.№.63/29.07.19 по т. д.№.1528/18, ІІ ТО, реш.№.283/ 14.11.14 по г. д.№.1609/14, ІV ГО/; 3. „Допустимо ли е въззивният съд да игнорира определени доказателства, без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Следва ли въззивният съд да основе всички свои изводи на цялостна преценка на доказателствата по делото и допустимо ли е да променя установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят?“ /реш.№.57819.05.17 по г. д.№.3457/16, І ГО, реш. №.244/9.02.18 по г. д.№.2/17, ІІ ТО/; 4.“Допустимо ли е въззивният съд да потвърди изцяло решение на първоинстанционен съд, при което последният отхвърля изцяло иск на единствено основание, че изявлението за разваляне на договор за наем се прави от неизправна страна, при положение, че в мотивите си въззивният съд изрично приема обратното – че няма пряко съществуващо договорно правоотношение да бъде развалено при неизправност и на двете страни, основавайки отхвърлянето на иска на самоволно променени вече установени в първоинстанционното решение факти, по които страните не спорят?“ /реш.№.383/29.01.16 по г. д.№.2225/15, ІV ГО/; 5. „Има ли обратно действие развалянето на договора за наем и отпада ли задължението на наемателя за плащане на наемните вноски с обратна сила?“ /реш.№.110/21.07.16 по т. д.№.1226/15, ТО/; 6.“Допустимо ли е разширително тълкуване на клаузите на сключения между страните договор за наем, при условие, че същите изрично, ясно и точно са уговорили, че наемодателят задължава само и единствено да предаде владението на имота на наемателя след предаване на разрешение за строеж за промяна на предназначението, без каквито и да е задължения за реализирането на строежа?“ /реш.№.81/707.09 по т. д.№.761/08, І ТО, реш.№.4/4.02.14 по т. д.№.23/13, ІІ ТО/; 6.“Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по обстоятелства и да променя установени в първоинстанционното решение факти, които първоинстанционния съд е приел за доказани, и по отношение на които няма оплаквания нито от въззивника, нито от въззиваемата страна?“ /реш.№.244/9.02.18 по т. д.№.2207/17, ІІ ТО, реш.№.63/17.07.15 по т. д.№.674/14, ІІ ТО, реш.№.263/24.06.15 по т. д.№.3734/13, І ТО, реш.№.63/ 29.07.19 по т. д.№.1528/18, ІІ ТО/.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по петия въпрос. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, с оглед характера на насрещните престации – за продължително изпълнение на наемодателя /предоставяне на ползването на вещта/ и за периодично изпълнение на наемателя /за заплащане на наемната цена/, както развалянето на договора за наем, така и прекратяването му, има действие завбъдеще. Не са необосновани доводите, че, като е приел, че договорът за наем се разваля с обратна сила, въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС. Поради това по този въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а останалите ще бъдат взети предвид като касационни доводи при разглеждане на касационната жалба по същество.

На касатора трябва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 720,65лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО,

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.10015/8.01.21 по г. д.№.1685/20 на Апелативен съд София, ХІІс.

ДАВА едноседмичен срок на касатора да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на спора по същество в размер на 720,65лв. /седемстотин и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки/ и да представи доказателства за това в деловодството, като при неизпълнение касационното производство ще бъде прекратено.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА след изпълнение на указанията на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване, или, при неизпълнението им, за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: