Определение №973/05.03.2024 по гр. д. №3581/2023 на ВКС, ГК, IV г.о., докладвано от съдия Анелия Цанова

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 973

гр. София, 05.03.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

АНЕЛИЯ ЦАНОВА

разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3581/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от ЗД “Б. И. АД касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд решение № 598/05.05.2023 г. по гр. д. № 1433/2022 г. в частта, с която предявените от Г. Г. и И. Г. Г. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са уважени за сумата от по 25 000 лв. за всеки от тях, и в частта, с която предявеният от В. В. Г. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата над 20 000лв.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК по въпросите: 1/. „Какви са предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки лица, извън кръга на посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., предвид съображенията, с които въззивният съд е обосновал основателността на претенцията и активната материално-правна легитимация на ищците И. Г. Г. и И. Г. Г. да претендират и получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат В. Г. Г.?; 2/. „При какви установени обстоятелства се счита за доказано правото на обезщетение “по изключение“ и “особено близка връзка с починалия“; от значение ли е, че покойният има преки наследници (родители, дете, съпруг), с които е бил в близки родствени и емоционални отношения, за дължимост на обезщетение и на наследници от разширения кръг (брат, сестра, баба, дядо и т. н.)? Какво се разбира под “особено близка връзка с починалия“ и “по изключение“, посочено в ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и покрива ли се този критерий с установените по делото факти за наличие на няколко преки наследника, в този смисъл подлежат ли на репариране вредите на ищцата? Присъждането на обезщетение на наследник или наследници от прекия кръг на покойния, за които съдът е приел, че са били в близки отношения, изключва ли само по себе си други наследници от разширения кръг? Може ли да се приеме да са създадени “изключително близки отношения“ и “изключение“ между покойния и наследници от разширения кръг, ако отношенията с преките наследници са били такива, че да подлежат на обезщетяване причинените им неимуществени вреди? Налице ли е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, ако не е изпълнено вмененото задължение на съда да основе решението си върху установените по делото обстоятелства, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, и това налага ли отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане изцяло?“; 3/ Какъв е критерия за определяне на “справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди?“, 4/. „Разпоредбите на параграф 96 и чл. 493а КЗ противоречат ли на практиката на СЕС и Директива 2009/103/ЕО?“; 5/. „Разпоредбите на параграф 96 и чл. 493а КЗ и въведения лимит от 5000 лева прилагат ли се за ПТП преди датата на влизане на КЗ в сила?“; 6/. „Какви са критериите за определяне на “справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди и в конкретния случай спазени ли са те?“.

С писмените си отговори И. Г. и В. Г. изразяват становище за неодпускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

По делото не е постъпил отговор от И. Г..

ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е недопустима в частта, с която се обжалва размера на присъденото на В. Г. обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 000 лв. до сумата от 40 000 лв., в която част въззивната жалба на ЗД „Бул инс“ АД е върната и решението на първата инстанция е влязло в сила.

В частта, с която се обжалва размера на присъденото на В. Г. обезщетение за сумата над 40 000 лв. до 75 000 лв., както и в частта, с която се обжалва решението в частта, с която са уважени исковете на И. Г. и И. Г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата от по 25 000 лв. за всеки от тях, касационната жалба е процесуално допустима.

За да постанови решението си, Софийският апелативен съд е приел, че в хода на съдебното дирене е доказано наличието на виновно противоправно поведение у водача на лек автомобил, м. „Мерцедес 200 С“, рег. [рег. номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, който с поведението си е нарушил нормата на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДв.П. Безспорно било установено и че пешеходецът със своето поведение също е допринесъл за настъпване на произшествието, нарушавайки задълженията си, вменени му със ЗДвП., който е предприел неправомерно пресичане на неразрешено за това място, при наличие в близост на пешеходна пътека, като сам се е поставил в положение да не може да извърши такава адекватна преценка, поради обстоятелството, че към момента на произшествието се е намирал в тежка степен на алкохолно опиване. Ето защо, като е преценил броя, вида и тежестта на извършените нарушения от водача и пешеходеца, съдът е намерил, че приносът на пострадалия пешеходец се равнява на 50%, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Относно размера на претендираното от ищцата В. Г. застрахователно обезщетение, въззивният съд, след като е съобразил възрастта на майката и на сина, интензитета на претърпените болки и страдания от неочакваната загуба, загубата на морална опора и подкрепа, настъпилата протрахирана депресивна реакция, с много интензивна невротична симптоматика за 6 м., е намерил, че обезщетението от 150 000 лв. е справедливо, която сума на осн. чл.51, ал.2 от ЗЗД е намалена до сумата от 75 000 лв. С оглед на това е приел, че в частта, с която искът на В. Г. за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 35 000 лв., представляваща разликата над присъдената сума от 40 000 лв. до дължимата сума от 75 000 лв., ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което й бъде присъдено обезщетение в размер на допълнително още сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. Относно дължимото на И. Г. и на И. Г., съответно - брат и сестра на починалото лице, обезщетение за неимуществени вреди, решаващият съд е изложил, че те притежават материално правна легитимация по предявените от тях искове, с оглед приетото в ТР № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и установените по делото конкретни житейски обстоятелства, подробно посочени в решението, в резултат на които привързаността между тези тях и починалия им брат е станала толкова силна, че смъртта му им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена връзка. Приел е че размера на обезщетението възлиза на по 50 000 лв. за всеки един от тях, които суми следва да бъдат намалени на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД със сумите от по 25 000 лв., съобразно приетия принос. Ето защо е заключил, че първоинстанционното решение в частта, с която исковете на И. Г. и И. Г. са отхвърлени за частично предявената сума от 25 000 лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което на И.Г. и Е. Г. следва да бъде присъдено обезщетение в размер на сумата от 25 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.04.2020 г. до окончателното изплащане.

По основанията за касационно обжалване.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставените първи и втори въпрос, които се свеждат до критериите, въз основа на които се определя кръгът на материалноправно легитимираните лица да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък. Въпросът е обусловил решаващите извода на въззивният съд, но по отношение на него не е налице допълнителното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. При преценката на активната материалноправна легитимация на ищците И. Г. и И. Г. съдът не се е отклонил от задължителната съдебна практика, на която се позовава касаторът. Напротив, именно в съответствие с указанията, дадени в ТР № 1 от 21.06.2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС и формираната въз основа на него каузална практика по чл. 290 ГПК, решаващият състав е взел предвид установените по делото обстоятелства, имащи отношение към предпоставките, пораждащи правото на ищците И. Г. и И. Г. да претендират обезщетение за неимуществени вреди. След като е обсъдил събраните доказателства и е преценил установените факти и обстоятелства, съдът е направил извод за доказана трайна и дълбока емоционална връзка между всеки от ищците И. и И. Г., и техния починал брат. Проверката на правилността на тези изводи предполага обсъждане на събраните по делото доказателства и не може да бъде извършена в селективния стадий на касационното производство.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по формулираните от касатора трети и шести въпрос. Въпросите касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието справедливост по чл.52 от ЗЗД, поради което са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора четвърти и пети въпрос. Така формулираните въпроси не се обусловили решаващите изводи на съда, който не е обсъждал действието на разпоредбата на § 96 ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр.101/2018 г./. Наред с това, трайно в практиката на ВКС се приема, че въведеният в чл.493а КЗ лимит от 5 000 лв. на обезщетенията за неимуществени вреди противоречи на правото на ЕС - решение по дело № С-277/2012 г., поради което и дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост, без да бъде ограничавано до 5 000 лв. на основание чл.493а КЗ.

По изложените съображения решение № 598/05.05.2023г. на САС, ГК, 8 състав, постановено по гр. д. № 1433/2022 г., не следва да се допуска до касационно обжалване.

По съдебните разноски: С оглед изхода на спора ЗД „Бул инс“ АД следва да бъде осъдено да заплати направените разноски на подалите отговори на касационната жалба ответници, а именно 2650лв.- на И. Г. Г. и 7 040 лв.- на В. В. Г..

Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на ЗД „Бул инс“ АД в частта, с която се обжалва решение № 598 от 05.05.2023г. на САС, ГО, 8 състав, постановено по гр. д. № 1433/2022г., в частта, с която на В. В. Г. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 20 00 лв. до сумата от 40 000 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението му.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 598 от 05.05.2023г. на САС, ГО, 8 състав, постановено по гр. д. № 1433/2022г. в останалата му обжалвана част.

В необжалваната му част, решението е влязло в сила.

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД за заплати на И. Г. Г. направените в касационното производство разноски в размер на 2 650 лв.- заплатен адв. х..

ОСЪЖДА ЗД „Бул инс“ АД да заплати на В. В. Г. направените в касационното производство разноски в размер на 7 040 лв.- заплатен адв. х..

ОПРЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1/.

2/.

Дело
  • Веска Райчева - председател
  • Анелия Цанова - докладчик
  • Геника Михайлова - член
Дело: 3581/2023
Вид дело: Касационно гражданско дело
Колегия: Гражданска колегия
Отделение: Четвърто ГО

Други актове по делото:
Страни:
Достъпно за абонати.

Цитирани ЮЛ:
Достъпно за абонати.
Цитирани тълкувателни актове
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...