Страница 12 от 12
Р Е Ш Е Н И Е
№ 278
Гр. София, 30.09.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
разгледа докладваното от съдия Костадинова к. т.д. № 2325/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
С Определение № 560/18.07.2023 г. е допуснато касационно обжалване на Решение № 347/26.05.2022 г. по в. т.д. № 531/2021 г. на АС-София, с което след отмяна на Решение № 260026/07.01.2021 г. на СГС е уважен предявеният от „Кей Би Си Б. Б. ЕАД (с предишна фирма „РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“) иск за установяване нищожността на сключения по реда на чл. 718 ТЗ между синдика на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД договор за продажба на недвижими имоти поради противоречието му на чл. 718, ал. 1 и 3 ТЗ (ред. бр. ДВ 105/2016 г.) вр. чл. 717н ТЗ вр § 1а ДР ТЗ вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Касаторите „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) навеждат касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържат, че въззивното решение е недопустимо в частта за два от имотите поради отпаднал правен интерес в резултат от междувременно извършено заличаване на учредените в полза на ищеца ипотеки. Заявяват, че при евентуална нищожност на договора за продажба повторното им вписване ще се извърши по партидата на длъжника и първоначален техен учредител „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.), като то ще има ред от извършването му съгласно чл. 179, ал. 3 ЗЗД и не би било противопоставимо нито на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) – последващ приобретател, нито на кредиторите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.), спрямо които действа вписаната обща възбрана. Според касаторите е налице основание за недопустимост на решението и в цялост поради нарушение на диспозитивното начало, тъй като са разгледани нерелевирани доводи за неизвестност на цената и противоречие на чл. 717н, ал. 2 ТЗ вместо релевираните – за противоречие на чл. 717д, ал. 2 ТЗ, водещо до невъзможност за участие в проданта с прихващане на цената, и за ниска непазарна продажна цена на отделните имоти. В тази връзка касаторите допълват, че цената за всеки един от процесните имоти е установима от документите, съпровождащи продажбата, от доклада на синдика и от сметките за разпределение, както и че въззивното решение е вътрешно противоречиво, доколкото от една страна определя тази цена за неизвестна, а от друга – за силно занижена. Считат освен това, че доводът за непазарност на продажната цена не може да бъде квалифициран като противоречие на закона, а евентуално би дал основание за ангажиране отговорността на синдика, но в случая нееквивалентност не се установява предвид вписаните върху имотите тежести. Сочат също, че в нарушение на процесуалния и материалния закон въззивният съд не е обсъдил доводите им за дерогиране на разпоредбата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от специалната норма на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ и погрешно е приел за приложима общата разпоредба за нищожността, въпреки че нарушението на специалния ред за извършване на продажба в несъстоятелността води до относителна нищожност, на която с оглед принципите за правна сигурност и бързо удовлетворяване могат да се позовават само кредиторите на масата на несъстоятелността в преклузивен срок. Касаторите допълват, че в съответствие с реда за осребряване, действал към датата на сделката, синдикът е бил овластен с влязло в сила решение на събранието на кредиторите да продава имотите на части, обособени по негова преценка, което решение не подлежи на правна ревизия поради вече осъществения върху него съдебен контрол по жалба на самия ипотекарен кредитор. Заявяват, че ищецът не може да се позовава на нарушаване на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.), тъй като не е кредитор на несъстоятелността, а само обезпечен такъв, както и че в редакцията на закона към момента на сделката тази разпоредба е без практическо правно значение, защото синдикът не може да договаря по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) по начин, различен от вече проведените тръжни процедури. При изложените съображения касаторите молят за обезсилване, а евентуално – за отмяна на въззивното решение.
Ответникът по касационните жалби „О. Б. БАНКА“ АД – правоприемник в хода на процеса на „Кей Би Си Б. Б. ЕАД, ги оспорва. Заявява, че легитимацията за релевиране на нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ произтича от принципа за справедливост и забрана за злоупотреба с право. Сочи, че заличаването на ипотеката в резултат от процесната продажба е само с оповестително действие за разлика от заличаването по чл. 179, ал. 1 ЗЗД и при нищожност на продажбата спрямо кредиторите на несъстоятелния ипотекарен длъжник ще действа първоначалното вписване. Допълва, че разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ПВ, предвиждаща заличаване на ипотеката при публична продан, не отчита възможността за атакуване на действителността на проданта, а освен това е приета извън делегацията на чл. 116 ЗС и в противоречие със законовата уредба, съгласно която заличаване се допуска само със съгласие на кредитора или въз основа на съдебно решение. Оспорва и довода за нарушено диспозитивно начало, като счита, че въззивният съд е прогласил нищожността на заявени в исковата молба основания и че дадената от него правна квалификация на противоречието със закона не е обвързваща. По същество заявява, че събранието на кредиторите не е овластило синдика да групира имотите по свой избор при продажба чрез търг, което означава, че такова правомощие той не може да има и при прякото договаряне. Относно нарушението на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ 105/2016 г.) сочи, че при продажба на имотите поотделно би се постигнала по-висока цена, поради което синдикът, действайки с дължимата грижа, е следвало да поиска свикване на събрание за изменение на решението по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ. Въз основа на изложеното моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и на заявените касационни основания, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Кей Би Си Б. Б. ЕАД (с предишна фирма РАЙФАЙЗЕНБАНК (България)“) срещу „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД и „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) евентуално съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗЗД за установяване нищожността на договор, обективиран в Нотариален акт № 39/2018 г., по отношение на три от имотите – негов предмет (ПИ № 12084.2757.1369, ПИ № 12084.2758.1831 и УПИ № VІІІ-28 в кв. 38 по плана на [населено място], [улица]), както и кумулативно съединени с тях искове за установяване по отношение на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД, „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) и „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.), че поради нищожност на продажбата ищецът е титуляр на учредените върху процесните имоти ипотечни права.
В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: в качеството си на кредитор на „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.) ищецът е обезпечен с учредени от длъжника в периода 2007 г. – 2009 г. ипотеки върху процесните имоти, надлежно подновявани при изтичане на първоначалния им срок; ипотекираните имоти са прехвърлени на трето лице, а впоследствие - на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.); спрямо ипотекарния длъжник е открито производство по несъстоятелност и е започнало универсално изпълнение въз основа на решение на събранието на кредиторите, взето от мажоритарния кредитор „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД; имотите са предложени на търг в съвкупност с други неипотекирани имоти, с които нямат организационна връзка, а впоследствие са продадени в тази съвкупност чрез пряко договаряне на цена, значително по-ниска от пазарната; в хода на продажбата ипотекарният кредитор е предложил да купи само ипотекираните имоти от съвкупността, но на действителната им (по-висока) пазарна цена, като предложението не е било разгледано от синдика, защото не касае всички имоти от формираната от него съвкупност.
При тези факти ищецът се е позовал на нищожност на сключения на основание чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) договор за продажба на главно основание „противоречие на закона“, квалифицирано от него по „чл. 717 и следващите във връзка чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ“. Като фактически основания за тази нищожност ищецът е посочил: 1). включване в предмета на продажбата на активи, нямащи функционална връзка помежду си, в противоречие с решението на събранието на кредиторите и с понятието за обособена част, дадено в § 1а ДР ТЗ, 2). формиране на съвкупности от ипотекирани и неипотекирани имоти, послужило като основание за неприемане на офертата на ищеца за придобиване само на ипотекираните имоти на предложената от него по-висока цена и довело до нарушение на правата на ипотекарния кредитор по чл. 717н ТЗ вр. чл. 717д, ал. 2 ТЗ и чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.), 3). оценяване на имотите по непредвиден от събранието на кредиторите метод, 4). извършване на продажбата по установени от синдика правила, ограничаващи възможността за постъпване на оферти извън тази на мажоритарния кредитор и довели до осребряване на имуществото на цена, по-ниска от цената, която би се получила при приемане на други потенциални оферти, 6). неполагане на дължимата съгласно чл. 660, ал. 1 ТЗ грижа.
Второто евентуално основание - накърняване на добрите нрави поради явна нееквивалентност на престациите - е аргументирано от ищеца с постиганата в хода на индивидуалното принудително изпълнение по-висока цена за същите имоти, а третото - заобикалянето на закона, е обосновано с несправедливото удовлетворяване на кредиторите като забранен от чл. 607, ал. 1 ТЗ резултат, постигнат със следните действия: прехвърляне на ипотекираните имоти на дружество, учредено непосредствено преди сделката, и то при наличие на вписани върху тях възбрани; откриване на производство по несъстоятелност спрямо последния приобретател след множество образувани дела по чл. 625 ТЗ в различни съдилища; съсредоточаване на вземанията срещу несъстоятелния длъжник у „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД чрез цесии с останалите кредитори, и избор на синдик и оценител от него; групиране на ипотекирани и неипотекирани имоти и създаване от синдика на правила за пряко договаряне, ограничаващи участието на потенциални наддавачи извън обявения за купувач кредитор „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е върнал исковата молба в частта по исковете за съществуване на ипотечни права, а исковете за нищожност е отхвърлил. За да постанови решението си, съдът е счел, че поддържаните от ищеца нарушения, свързани с ненадлежното формиране на съвкупности за продажба и оценяването им не според решението на кредиторите, дори да се установят, не биха довели до нищожност на сделката поради противоречие на императивния закон или поради заобикалянето му. За първото основание съдът е аргументирал, че сключването на сделката след откриване на производството по несъстоятелност не по установения ред е основание за относителна нищожност по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, но ищецът не е кредитор на несъстоятелността, а само обезпечен кредитор, и поради това не е легитимиран да предяви иск за установяването й. Относно заобикалянето на закона пък съдът е посочил, че продажбата на права от масата на несъстоятелността чрез пряко договаряне е предвидена в закона част от процеса на осребряване на имуществото на несъстоятелния длъжник, чрез който се събират средства за удовлетворяване на кредиторите, поради което е законово допустима цел. Наред с това първоинстанционният съд е изложил съображения за недоказаност на твърдението, че сделката е сключена в нарушение на решението на събранието на кредиторите, като е счел, че по същество решение с конкретно съдържание за реда и начина на осребряване на имуществото не е взето, а само е обективирано овластяване на синдика да постъпи съобразно закона. За ирелевантен е счетен начинът на изготвяне на оценката, тъй като при сделка, сключена при пряко договаряне, цената се определя свободно от синдика при спазване на изискването за дължима грижа и под страх от имуществена отговорност, реализируема на основание чл. 660, ал. 1 ТЗ. Поради това нарушението на последната разпоредба според първоинстанционния съд също е изключено от приложното поле на заявения порок за нищожност. По твърдението за нарушение на чл. 717, ал. 2 ТЗ съдът е изложил аргумент, че разпоредбата не ограничава възможните начини на осребряване и не забранява продажба на съвкупности, недефинирани като обособени по смисъла на закона. За недоказана е приета и твърдяната от ищеца явна нееквивалентност на престациите като основание за нарушаване на добрите нрави. Съдът се е позовал на обстоятелството, че нито в индивидуалното принудително изпълнение, нито в производството по несъстоятелност е проявен пазарен интерес към имотите от други лица, различни от кредиторите (ищец и ответник-купувач), а предложената от тях цена е счетена за непазарна, тъй като би била погасена чрез прихващане с вземания с иначе несигурно удовлетворяване.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, приемайки за доказана следната фактическа обстановка: през 2007 г. – 2009 г. върху процесните имоти в полза на банката-ищец са учредени ипотеки от длъжника „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.); през 2014 г. правото на собственост върху имотите е прехвърлено на „ГЕО СТРОЙ ГД“ ЕООД, а непосредствено след това приобретателят го прехвърля на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.) като част от търговското си предприятие; през 2016 г. е открито производство по несъстоятелност спрямо „БОСКО СТРОЙ“ ЕООД (н.), в което са приети обезпечените с процесните ипотеки вземания, както и производство по несъстоятелност спрямо ипотекарния длъжник „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н.); на 24.04.2017 г. събранието на кредиторите на „ТОМА СТРОЙ“ ЕООД (н) с мажоритарен кредитор „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД е предоставило на синдика правото да избере вещите от масата на несъстоятелността, които да бъдат продадени като цяло, в обособени части или индивидуално, а ако продажбата „като цяло или на обособена части или части, или на отделната вещ или отделни вещи, предложени по реда на чл. 717 ТЗ“ не бъде извършена, да се осъществи пряко договаряне на цена, не по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ с 25 %; в хода на процедурата по осребряване процесните имоти са оценени както следва: ПИ № 12084.2757.1369 с площ по скица от 33 575 кв. м., находящ се в [населено място], [населено място] – 10 800 лв., ПИ № 12084.2758.1831 с площ от 20 372 кв. м., находящ се в [населено място], [населено място] – 6 200 лв., и УПИ № VІІІ-28 в кв. 38 по плана на [населено място], [улица], с площ от 402 кв. м. – 1 400 лв., или общо – 18 400 лв.; правото на собственост върху тях заедно с други неипотекирани недвижими имоти и с движими вещи без организационна или функционална връзка помежду им са обявени за продажба чрез търг като съвкупност при обща начална цена от 4 807 100 лв.; първата и втората продан не са станали поради неявяване на купувач и с разрешение на съда по несъстоятелността синдикът е пристъпил към пряко договаряне за цена на активите от съвкупността в размер от 2 884 260 лв.; с процесния договор активите, вкл. процесните три имота, са продадени на „СОВТРАНС АУТО“ ЕООД за обща цена от 3 172 686 лв. Според приетата в първоинстанционното производство първоначална оценителна експертиза общата пазарна стойност на трите процесни имота към датата на сделката е 2 040 536 лв., а според повторната – 1 965 000 лв. или 68 775 лв. при отчитане на висящи спорове за собственост; в резултат от продажбата и по искане на купувача на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 2 ПВ са заличени ипотеките върху два от процесните имоти.
При тези факти въззивният съд е формирал извод за допустимост на производството. В частност, за допустимо е счетено предявяването на исковете за нищожност при общите основания от всяко лице с правен интерес, който извод е аргументиран с обстоятелството, че по отношение на сключените по реда на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) договори законът не предвижда ограничена защита, каквато е уредена с разпоредбите на чл. 717з, ал. 3 и 4 ТЗ само за постановленията за възлагане. По възражението за отпаднал интерес поради заличаване на ипотеките върху два от имотите съдът е приел, че допустимостта произтича от предвиденото в чл. 179, ал. 3 ЗЗД право на оспорване на действителността на акта, въз основа на който е извършено заличаването, с цел неговото отпадане.
По същество съдът е счел, че активите, продадени с оспорената сделка, не съставляват съвкупност по смисъла на § 1а ДР ТЗ, както и че законът не допуска продажба на активи, групирани по критерий, различен от организационната стопанска обособеност. Отделно от това е прието, че дори събранието на кредиторите да е овластено да определи продажба на обособени по друг начин активи, то решението му следва да посочва конкретните активи от групата или критериите за групиране, каквото съдържание процесното решение няма, а напротив – възпроизвежда общия критерий за продажба съгласно чл. 716, ал. 1 ТЗ. При тези съображения е формиран извод, че оспорената сделка е сключена в нарушение на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.). Наред с това съдът е приел, че тя противоречи и на чл. 717н, ал. 2 ТЗ и чл. 717д, ал. 2 ТЗ, а оттук – че с нея е нарушена разпоредбата на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.). В тази връзка въззивният съд е изложил съображения, че общата цена за всички имоти от съвкупността прави невъзможно определянето на конкретната сума, която се получава само за ипотекираните имоти, и че това е лишило ипотекарния кредитор от правото му по чл. 717д, ал. 2 ТЗ да участва като техен купувач, прихващайки дължимата цена със стойността на обезпечените си вземания. Счетено е още, че при така определената обща продажна цена не е възможно да се прецени дали е спазено поставеното от кредиторите условие при пряко договаряне цената да не е по-ниска от началната цена по чл. 717ж ТЗ с 25 %. „Неизвестността“ на цената е определена от въззивния съд като противоречаща и на въведения в чл. 607, ал. 1 ТЗ принцип на справедливо удовлетворяване. Наред с това съдът е приел, че ако продажната цена на процесните имоти е функция от дадената в производството по несъстоятелност оценка на същите, то е налице значителна разлика с пазарната им стойност, установена с изслушаните в настоящото производство оценителни експертизи. Счел е, че съществуващите спорове за собственост не могат да обосноват съществено занижение на продажната цена, аргумент за което съдът е извел и от офертните предложения на ипотекарния кредитор за закупуване на ипотекираните имоти (общо за 3 126 175 лв.). С последното обстоятелство е аргументирано и нарушение на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.), тъй като при продажбата на активите в съвкупност ищецът е бил поставен в положение, по-неблагоприятно от продажбата на отделни активи. За несъответно на добрите нрави пък е счетено неполагането на дължимата грижа от синдика при осребряване на масата на несъстоятелността, изразяващо се в допускане на констатираните от съда нарушения при формиране на съвкупността и при определяне на общата й цена.
С изложените фактически и правни доводи въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и е обявил нищожността на договора в атакуваната част на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) вр. § 1а ДР ТЗ, чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) и чл. 717н ТЗ.
По въпросите, обусловили допускане на касационно обжалване.
Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за отговор на въпроса дали сключеният от синдика на основание чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) договор за продажба на съвкупности от вещи от масата на несъстоятелността, които не представляват обособена част по смисъла на § 1а ДР ТЗ, но за който е бил овластен от събранието на кредиторите, е нищожен поради противоречие на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД или по смисъла на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ поради сключването му не по установения в производството ред; ако договорът е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, дали противоречието е с нормата на чл. 717, ал. 1 и/или 2 ТЗ или с чл. 718, ал. 1 и/или ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.).
Преди приемане на легалната дефиниция с § 1а ДР ТЗ (ДВ бр. 70/1998 г.) понятието „обособена част“ е било нормативно използвано само в общата разпоредба на чл. 716 ТЗ, според която в производството по несъстоятелност се осребряват „недвижимите и движимите вещи като цяло или в обособени части, вещните и другите имуществени права от масата на несъстоятелността“. През 1998 г., едновременно с легалното му дефиниране, то вече се включва и в съдържанието на други разпоредби, уреждащи осребряването – изрично се предвижда, че съдът разрешава продажбата на активи по реда на чл. 375-389 ГПК (отм.) като цяло, на обособени части или като отделни активи (чл. 717, ал. 1 и 2 ТЗ), както и че ако тя не се случи, същите права, включително като обособена част, могат да бъдат предмет на сделка, сключена с пряко договаряне (чл. 718, ал. 1 ТЗ); въвежда се забрана за поставяне на кредиторите в по-неблагоприятно положение при продажба като цяло или на обособена част (чрез търг или чрез пряко договаряне) от положението, което биха имали при продажба на активите поотделно (чл. 717, ал. 3 и чл. 718, ал. 4 ТЗ в ред. ДВ бр. 70/1998 г.).
С разширяване на кръга от разпоредби, съдържащи легалното понятие, законодателят е целял да подчертае, че въведеният с разпоредбата на чл. 716 ТЗ императив относно обхвата от продаваеми активи е приложим във всеки етап от осребряването и че не се допуска отклонение от него нито по волята на кредиторите, нито по преценка на съда или на синдика. Последното следва от буквалния текст на новоприетата (тогава) ал. 2 на чл. 717 ТЗ, съгласно която съдът по несъстоятелността разрешава (а не „може да разреши“) продажба като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права. Използваният в разпоредбата израз „по предложение на синдика и съобразно решението на събранието на кредиторите“ не създава за съда правомощие да се отклони от посочените в същата норма начини на предлагане на активите, а единствено го ограничава да даде разрешение само за избрания от кредиторите актив и само в избрания от тях, но допустим от закона, обхват (напр. поединично, а не в обособена част). Тълкуването в подкрепа на императивния характер на разпоредбата на чл. 717, ал. 2 ТЗ следва и от интереса, в чиято полза е установено правилото. Целта на закона е да се предотврати осребряване по волята на някой/някои от кредиторите, имащи мнозинство в събранието, но в ущърб на други кредитори или на самия длъжник, когато определянето на съвкупност от активи почива на произволни критерии, недаващи гаранция за постигане на по-висока цена или за осребряване на иначе непродаваеми вещи. Следователно разпоредбите, с които се въвежда ограничението за формиране на съвкупности, са в защита на обществения интерес (интереса на група лица, а не индивидуалния интерес на отделен съконтрагент) и това предопределя императивния им характер.
Че такава е волята на законодателя, личи и от последвалото изменение на чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и въвеждането на новата разпоредба на чл. 717, ал. 3 ТЗ през 2023 г. (ДВ бр. 66/2023 г.). С първата норма изрично е ограничено правомощието на събранието на кредиторите за определяне на начина на осребряване до един от трите подхода, а с втората е указано на съда, че не може да разрешава продажба на активи по различен от законово дефинираните начини. Посочените законодателни промени са въведени при липса на каквото и да е изменение в съществувалите до приемането им обществени отношения, регулирани от разпоредбите за осребряване в производството по несъстоятелност, поради което не може да се счете за основателен поддържаният от касаторите довод, че с тях се установява ново спрямо досегашното правило. Напротив, при идентична обществено-социална обстановка и при съществуващи отпреди изменението, но кореспондиращи му норми може единствено да се заключи, че законодателят е искал да подчертае императивността на по-рано приетите разпоредби относно допустимите начини на осребряване, а не да ги измени.
Съдът не е оправомощен да разреши продажба в нарушение на чл. 717, ал. 2 ТЗ, независимо дали решението на събранието на кредиторите в такъв смисъл е било потвърдено по реда на чл. 679 ТЗ. Приложимият спрямо всички ефект на съдебната проверка по чл. 679 ТЗ се проявява само при отмяна на решението на събранието на кредиторите (тъй като в този случай няма решение), но не и при потвърждаването му, защото определението на съда по чл. 679 ТЗ не формира сила на пресъдено нещо относно законосъобразността на решението по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ и следователно не задължава съда по несъстоятелността да се съобрази с него, ако го счете за незаконосъобразно, нито ограничава правомощието за преценка на тази законосъобразност от всеки следващ съд, сезиран с възражение за порок на продажбата.
Начинът на извършване на продажбата на активи от масата на несъстоятелността (поотделно, като обособена съвкупност или като цяло) е част от „установения в производството по несъстоятелност ред“ за осребряване по смисъла на чл. 646, ал. 1 ТЗ. Императивността на този ред означава, че сключената в негово нарушение сделка е частен случай на договор, противоречащ на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. И двата института – на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, разглеждат такава сделка като нищожна, а разпоредбите се отнасят като обща към специална. Разликата между тях не е в порока, чиито последици те уреждат, а в легитимацията и в реда за релевирането му. Тази разлика се обяснява с нееднаквото правно отношение и положение, което кредиторите на масата на несъстоятелността и другите (трети) лица имат към/в производството по несъстоятелност. Договорът по чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) се сключва за удовлетворяване на кредиторите от получената цена и ако те счетат, че макар и сключена в нарушение на закона, сделката не накърнява правата им, могат да не релевират порока. Поради изискването за бързина при удовлетворяването им обаче това решение следва да бъде взето в ограничен срок, за да се стабилизира своевременно основанието за получаване на подлежащата на разпределяне продажна цена. От друга страна, правен интерес от атакуване на опорочената сделка могат да имат и лица, различни от кредиторите на масата на несъстоятелността. Спрямо тях не може да се приложи специалната норма на чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ, защото поради ограничителния си характер за легитимация и срок тя не подлежи на разширително тълкуване. Въпреки това, предвид тежестта на порока „противоречие на установения ред“ (частен случай на най-тежкия според законодателната оценка порок „противоречие на закона“), на тези лица следва да се признае произтичащата от общата норма на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД процесуална легитимация за установяване нищожността на сделката. Тази легитимация не следва да бъде ограничавана от изискването за бързина при попълване и осребряване на масата (с което е мотивирано въвеждането на преклузивен срок спрямо кредиторите на несъстоятелността), защото това изискване не е насочено към гарантиране правата на третите лица, съответно не може да създава за тях ограничения. Впрочем, принципът на бързина не следва да се абсолютизира, доказателство за което е обстоятелството, че такъв принцип не се застъпва от законодателя, когато договорът по чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) страда от други пороци, водещи до нищожност на по-леки и без съмнение подлежащи на релевиране спрямо такава сделка основания за нищожност, като например липса на съгласие или форма.
Основната разпоредба, в която са уредени възможните начини за осребряване, понастоящем е чл. 717, ал. 2 ТЗ и нарушаването на изискването на § 1а ДР ТЗ води до противоречие на сделката с тази основна норма. Така сключеният договор обаче се явява в противоречие и с всички други разпоредби, където императивната забрана пряко или косвено е прокарана, включително и с разпоредбата на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.), тъй като предметът на прякото договаряне не може да се различава от този на търга. Нарушаването на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) пък може да е косвена последица – ако неправилното формиране на съвкупността е довело и до понижаване на цената на активите спрямо тази, която би се получила при отделната им продажба.
По съществото на касационната жалба:
По допустимостта на решението:
С оглед отговора на правния въпрос ищецът може при наличие на правен интерес да предяви иск за установяване нищожността на сключената при пряко договаряне сделка с активи от масата на несъстоятелността, макар да има само качеството на ипотекарен кредитор по отношение на включени в нея имоти. В случая той извежда интереса си от твърдението, че при продажба на ипотекираните имоти поотделно, а не в незаконосъобразно формираната съвкупност, би получил по-голямо удовлетворение на правата си. Този интерес има характер на правен и следва да бъде зачетен.
Релевираното от ответниците обстоятелство – че върху два от имотите понастоящем ищецът няма вписана ипотека, не е годно да доведе до отпадане на правния му интерес от установяване на нищожността, а оттук – и до недопустимост на въззивното решение. Заличаването на ипотеките е извършено на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 2 ПВ поради продажба на ипотекираните имоти, осъществена именно с процесната сделка. Съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД публичната продан погасява учредената върху имота ипотека, като за оповестяване на този факт в ПВ е предвидена възможност за последващо заличаване на ипотеката. Нищожната продажба обаче не води до погасяване на ипотечното право и ако то не е отпаднало междувременно на друго основание, кредиторът ще може да поиска повторно вписване на ипотеката. На третите лица това вписване няма да е противопоставимо, ако накърнява придобити от тях в периода на заличената ипотека права. Както е прието и в Решение № 242/08.08.2025 г. по к. т.д. № 281/2023 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., обаче, ответниците не са трети лица – единият от тях е длъжникът, в чийто патримониум са се включвали ипотекираните и продадени имоти, а другият – купувач по продажбата и кредитор, пряко черпещ удовлетворение от послужилата за заличаване на ипотеката сделка. Това им качество ги изключва от кръга на лицата с интереси, защитими от предвидения в чл. 179, ал. 3, изр. 3 ЗЗД нов ред на вписването, на който те се позовават.
Не се установява недопустимост на въззивното решение и поради нарушаване на диспозитивното начало. Ищецът е предявил в евентуалност искове за нищожност, основани на три порока, като съдът е уважил първия от тях, признавайки за нищожна сделката поради противоречие със закона. При изследване на нарушените императивни норми съдът не се е отклонил от заявените фактически твърдения, които именно определят границите на допустимото произнасяне (а не дадената от ищеца правна квалификация). Ищецът се е позовал на нарушение на правото му на справедливо удовлетворение, гарантирано чрез различни императивни правила, свързани с формиране на съвкупности според легално дефинираните критерии, спазване на решенията на събранието на кредиторите относно начина на осребряване и метода на оценка, осигуряване на възможност за придобиване на вещта срещу прихващане на дължимата цена със стойността на обезпеченото вземане, недопускане осребряването на съвкупност при цена, по-неизгодна за кредиторите от цената, която би се постигнала при продажба на активите поотделно, полагане на дължимата грижа от синдика. Именно тези факти са изследвани и от въззивния съд. Действително, в мотивите си той е направил извод, че с процесната сделка имотите са продадени на „неизвестна цена“, но това понятие е използвано не като някакво самостоятелно основание за нищожност, а като относимо към релевираното от ищеца възражение, че продажбата в съвкупност е довело до определяне на обща цена и така е изключило възможността му да участва в проданта чрез закупуване само на ипотекираните имоти, получавайки удовлетворение от тяхната действителна пазарна цена. По същия начин съдът се е позовал и на разпоредбата на чл. 717н, ал. 2 ТЗ, свързвайки нейното нарушение с нарушаване на правото на кредитора по чл. 717д ТЗ да закупи актива, като прихване цената с определената в сметката за разпределение част от вземането му, какъвто довод е заявен от ищеца. Непрецизната правна квалификация на констатираните нарушения и недостатъчната последователност при изложение на мотивите по всеки от заявените пороци (вкл. разглеждането на явната еквивалентност в мотивите на решението, макар същата да е въведена като евентуално основание за нарушаване на добрите нрави), не водят до недопустимост на решението по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, щом съдът не се е отклонил от посочените от ищеца факти.
По правилността на решението:
С решението е установена нищожността на договора поради противоречие на чл. 718, ал. 1 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) вр. § 1а ДР ТЗ, чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) и чл. 717н ТЗ.
Според безспорната фактическа обстановка с процесната сделка са продадени права върху активи, които нямат характеристиката на организационна структура, предназначена да осъществява стопанска дейност в своята цялост. Следователно е нарушен императивно установеният в чл. 717, ал. 2 ТЗ начин за продажба и съгласно отговора на въпроса по чл. 280, ал. 1 ГПК това нарушение е довело до нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, до какъвто извод е стигнал и въззивният съд. Дадената от него квалификация на нарушението (чл. 718, ал. 1 (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) вр. § 1а ДР ТЗ), макар да не е свързана с основната норма, установяваща начините на осребряване (чл. 717, ал. 2 ТЗ), е относима към процесната обстановка, доколкото атакуваната продажба е извършена при пряко договаряне, за което правилото на чл. 717, ал. 2 ТЗ вр. § 1а ДР ТЗ също важи.
Така установеното противоречие на закона не би могло да се преодолее с решение на кредиторите в обратен смисъл, тъй като събранието няма правомощие да се отклони от правилото на чл. 717, ал. 2 ТЗ вр. § 1а ДР ТЗ. Поради това конкретното съдържание на процесното решение по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ е ирелевантно. Въпреки това въззивният съд е изложил съображения, че сделката противоречи и на взетото от събранието на кредиторите решение, защото то не овластява синдика да продава в произволна съвкупност. Този извод е правилен. Решението на кредиторите от 24.04.2017 г. в частта относно начините на осребряване при продажба чрез търг възпроизвежда текста на чл. 717, ал. 2, изр. 1 ТЗ, а за прякото договаряне волята на събранието е изразена неясно („…. обособената части или части ….“) и поради това следва да бъде тълкувана. При съпоставяне с израза, използван за описание на друг от начините на осребряване – „на отделната вещ или отделни вещи“, и при съобразяване на допуснатото несъгласуване на род и число в израза „обособената части“ може да се заключи, че се касае за техническа грешка при възпроизвеждане на текста на решението. Дори обаче да не е така, няма доводи в полза на предложеното от касаторите тълкуване, че водещо е описанието на съвкупността, предмет на пряко договаряне, и че чрез него се дефинира съвкупността, подлежаща на продажба чрез търг. Напротив, волята на събранието относно търга е несъмнено ясна, тя е в съответствие със закона и доколкото предмет на прякото договаряне могат да са само вече предложените на търг активи/съвкупности, правната логика налага да се приеме, че меродавно е описанието на допустимия предмет на търга като хронологично пръв способ за осребряване.
Неоснователен е и касационният довод, че с процесната сделка не е нарушено правото на ипотекарния кредитор по чл. 717н, ал. 2 ТЗ вр. чл. 717д, ал. 2 ТЗ. Предлагането за продажба на незаконосъобразно формираната съвкупност е лишило ипотекарния кредитор от възможността да участва в наддаването само за ипотекираните в негова полза имоти и да прихване задължението за продажна цена с вземането си по реда на чл. 717д, ал. 2 ТЗ. Вместо това, за да закупи ипотекираните имоти, този кредитор е следвало да се задължи да плати и цена за активи, които нямат основание да са в съвкупността съгласно §1а ДР ТЗ и които той не желае да придобие. Изложеното води до нарушение и на разпоредбата на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.), тъй като ипотекарният кредитор би бил в по-благоприятно положение при продажба на активите поотделно. Тази норма, както сочи историческият анализ, всъщност утвърждава общ принцип, въведен първоначално и при търга, и при прякото договаряне, а понастоящем – уреден изрично в нормата на чл. 717, ал. 2 ТЗ. Същата не е без практическо значение, в каквато насока са доводите на касаторите, тъй като задължава синдика да не договаря за обособената част цена, по-ниска от цената, която би могла да се постигне за активите, ако същите се предложат поотделно на търг или при следващото този търг пряко договаряне. Наред с това, противно на възражението на касаторите, на нарушение на разпоредбата на чл. 718, ал. 3 ТЗ (ред. ДВ бр. 105/2016 г.) може да се позове не само кредитор на длъжника, а и този, спрямо когото длъжникът обезпечава чужд дълг. Това следва както от буквалния й текст (в нея е употребен общият израз „кредитор“, а не „кредитор на несъстоятелността“, използван в други норми), така и от изразената в чл. 607, ал. 1 ТЗ цел на закона да осигури справедливост при удовлетворяване на всеки правоимащ спрямо несъстоятелния длъжник.
Установените от въззивния съд противоречия на атакувания договор с императивните правила водят до нищожност на сделката на главното заявено от ищеца основание, поради което правилно в диспозитива на обжалваното решение няма произнасяне относно евентуалните пороци на сделката.
Изложеното налага въззивното решение да бъде оставено в сила.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 347/26.05.2022 г. по в. т.д. № 531/2021 г. на АС-София.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.