ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3126

гр. София, 20.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. С. ЧЛЕНОВЕ: З. П. РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдия Първанова гр. д. № 3595/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 18977/13.06.2023 г., на К. Н. Д. – У. и Д. Л. У., чрез процесуалния им представител адвокат А. П., срещу въззивно решение № 585/04.05.2023 г. по в. гр. д. № 300/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличие основанията на чл.280, ал. 2, предл. второ и трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Нищожно ли е извършеното дарение/разпореждане на съсобственик в самостоятелен обект на притежаваната от него идеална част от избено помещение, индивидуализирано в титула за собственост, в полза на друг етажен собственик; 2. Налице ли е вещноправен ефект при разпореждане на идеални части от избено помещение, което няма самостоятелно съществуване и не е реален дял от избеното помещение; 3. При допускане делба на обект в сграда в режим на етажна собственост трябва ли съдът служебно да допусне и делба на припадащите към обекта идеални части от общите части на сградата, дори когато в исковата молба не се иска изрично делбата им.

Ответникът по касация Н. Г. Б., чрез процесуалния си представител адвокат М. Д., е подал отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира сторените по делото разноски.

Касационната жалба e подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение №260044 от 04.05.2022 г. по гр. д. № 1296/2020 г. на Районен съд - Асеновград, поправено с решение от 30.11.2022 г. по реда на чл. 247 ГПК, в частта, с която не е допусната съдебна делба между Н. Й. Г. и В. Д. С., починала в хода на производството, на чието място са конституирани на основание чл. 227 ГПК наследниците по закон Н. Г. Б., К. Н. Д. – У. и Д. Л. У., на избено помещение с площ от 54, 67 кв. м., находящо се в сграда с идентификатор **** с предназначение жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на имота: [населено място], [улица].

Въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба от 09.07.2003 г. Б. Т. Т. и съпругата му Р. М. Т. са продали на Н. Й. В., по време на брака с И. В. В., 1/3 ид. ч. от УПИ *-* в кв. 61 по плана на [населено място], състоящ се от 360 кв. м., ведно с първи жилищен етаж със застроена квадратура 120 кв. м. от построената в парцела триетажна масивна жилищна сграда, изба с площ 54.67 кв. м., 1/3 ид. ч. от тавана, 1/3 ид. ч. от общите части на сградата, както и северния гараж със застроена площ от 21 кв. м., с лице към [улица]. С влязло в сила решение на 30.03.2011 г. бракът между Н. В. и И. В. е прекратен. На 04.06.2020 г. И. В. е дарил на К. Н. Д. – У. 0.73/125,46 ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с адрес на имота [населено място], [улица], ет. 1, като с последващ договор за покупко-продажба от същата дата е прехвърлил правото на собственост върху 62/125,46 ид. ч. от процесния имот, ведно с 1/2 ид. ч. от изба с площ 54.67 кв. м. и 1/6 ид. ч. от поземления имот с площ 368 кв. м., на К. Д.-У., по време на брака с Д. Л. У.. На 16.03.2015 г. Н. Г. е дарила на В. Д. С. своята 1/2 ид. ч. от процесната изба. Съдът е посочил, че тази сделка не е нищожна, тъй като продажбата е по отношение на съсобственик. Представен е нотариален акт от 28.06.2022 г., с който Н. Г. е продала на К. Д.-У. 1/2 ид. ч. от процесния имот, ведно с 1/6 ид. ч. от тавана на сградата, 1/6 ид. ч. от общите части на сградата, 1/2 ид. ч. от прилежащите части към самостоятелния обект в сградата, както и 1/6 ид. ч. от поземления имот. Прието е, че договорът няма отношение към предмета на въззивното производство, доколкото в него не се посочва избеното помещение. За неотносим е приет и представен договор от 1964 г., в който е записано, че избените помещения при построяване на сградата са били разделени на две. Този договор отразява състоянието на имота в един много ранен етап, когато не е било осъществено строителството на трети етаж. При тези фактически данни, въззивният съд приел, съобразно установената практика на ВКС и разпоредбите на чл. 37 ЗС и чл. 98 ЗС, че избените помещения, предназначени да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата, представляват принадлежност към жилищните обекти и следват собствеността на главната вещ, тъй като към всяко жилище следва да бъде придадено поне едно складово помещение. Последните биха могли да се придобиват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда, и то при условие, че избеното помещение не е единственото складово помещение на жилището, чиято принадлежност е. Невъзможно е собственикът на жилищния обект да се разпореди с него и да запази правото си на собственост върху единственото принадлежащо към жилището складово помещение. Като безспорно между страните е посочено, че дарението на идеалната част, собственост на Н. Г., от процесното избено помещение е в полза на лице, което притежава самостоятелен обект в сградата, както и че сградата има таванско помещение, което също е с характер на складово помещение и по отношение и на него е допусната делба. В случая съдът е приел, че се касае за разпоредителната сделка с идеална част от избено помещение, което няма самостоятелен характер, но може да бъде предмет на такава сделка, когато е сключена между различни етажни собственици от една сграда, и при наличието на друго складово помещение. Ето защо сделката, с която Г. е дарила на друг етажен собственик – В. С., идеална част от избеното помещение, не е нищожна. Посочено е още, че към момента на предявяване на иска за делба Г. не е била собственик на избеното помещение. В хода на производството тя е направила искане за оттегляне на иска, но не е дадено съгласие от страна на ответниците У., съсобственици на 1/2 ид. ч. Останалата 1/2 ид. ч. от избеното помещение е собственост на В. С., а след смъртта на У. и Б.. Отбелязано е, че наследодателката на Б. – В. С., не е поискала извършване на делба на процесната изба в законоустановените срокове. Направеното искане едва с въззивната жалба, съдът е приел за процесуално недопустимо. В допълнение е посочено, че К. Д.-У. и Д. У. са придобили идеалните части от делбения имот на Н. Г., но той не е предмет на въззивното производство. В тази част първоинстанционното решение за допускане на делбата е влязло в сила, поради което е налице процесуална пречка за произнасяне на съда по отношение на този имот.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касаторите основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Първият въпрос, формулиран от касаторите, не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение, тъй като не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според нея избени помещения биха могли да се придобиват чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона, но само от лице, което притежава друг самостоятелен обект на собственост в същата сграда и то при условие, че избеното помещение не е единственото складово помещение на жилището, чиято принадлежност е. Съобразно тази практика, въззивният съд е приел, че договорът за дарение от Н. Г. в полза на В. С. е действителен, доколкото по делото не е спорен фактът, че С. е била етажен собственик към момента на сключване на сделката. Ето защо по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.

По втория поставен от касаторите въпрос също не се обосновава противоречие с посочената практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В нея се приема, че избено помещение може да се придобива самостоятелно само ако е променен статутът му по начин, даващ възможност притежанието му като самостоятелен обект. Допустимо е и без подобно преустройство избеното помещение да се придобие от друго лице, в случаите когато то притежава в същата сграда, която е в режим на етажна собственост, друг самостоятелен обект. По този начин избата става прилежаща част към този обект. Във всички случаи обаче, продаденото избено помещение не трябва да е единственото складово на друг обект в сградата, за който по закон задължително се предвижда наличието на такова /например жилищата, ако нямат таванско или друго помещение с подобно предназначение/. В противен случай отделянето му е невъзможно. В случая е прието, че избеното помещение не е с променен статут на самостоятелен обект, но то е прехвърлено на друг етажен собственик, а дарителят Г. е останала съсобственик на таванско помещение с характер на складово помещение.

Последният въпрос също не обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е неотносим и се поставя при фактическа обстановка, която не е приета за установена от въззивния съд. Той е свързан с твърдение на касаторите, че делбената изба има характеристиките на отделен обект в етажната собственост, поради което до делбата следва да се допуснат и припадащите му се идеални части от земята и другите общи части на сградата. Избеното помещение няма статут на самостоятелен обект в етажната собственост. То представлява принадлежност към самостоятелен обект в сградата с характер на обслужващо помещение. Въззивният съд е приел, че доколкото Н. Г. не е била съсобственик на процесната изба, то предявеният иск за нейната делба е неоснователен. Носител на правото на собственост върху избата, с характер на обслужващо помещение, е била В. С.. Ето защо и по този въпрос не се установява основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Въззивното решение не е процесуално недопустимо. Константно в съдебната практика се приема, че съдебното решение е недопустимо, когато съдът е допуснал отклонение от диспозитивното начало или ако без да е надлежно сезиран с разглеждането на спора, е постановил решение - такива са случаите, когато съдът е разгледал спор, който не е подведомствен на съдилищата - чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледал непредявен иск и не е разгледал предявения; или се е произнесъл при липса на право на иск или при ненадлежно упражнено право на иск - по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното му упражняване; при оттегляне или отказ от иска, когато не е направено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, и др. В настоящия случай порок от сочената категория не се открива.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касаторите с доводи за нарушение на материалния закон в резултат на отхвърлянето на иска за извършване на делба на избеното помещение. В настоящото производство по чл. 288 ГПК не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

При този изход на производството по чл.288 ГПК и представените доказателства, в полза на Н. Г. Б. следва да бъде присъдена сумата от 1800 лева - разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 585/04.05.2023 г. по в. гр. д. № 300/2023 г. на Окръжен съд - Пловдив.

ОСЪЖДА К. Н. Д.-У. и Д. Л. У., [населено място], да заплатят на Н. Г. Б., [населено място], сумата от 1800 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: