О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2648

гр. София, 30.05.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Е. Д.

като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. дело № 3604 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 122 от 12.06.2023г. по гр. д. № 419/2022г. на Врачански окръжен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 371 от 23.06.2022г. по гр. д. № 2003/2021г. на Врачански районен съд за отхвърляне на предявения от Я. И. П. и Л. П. П. против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, установителен иск за собственост по давност на земя с площ 532 кв. м. с контури от юг по северната граница на УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури по лилавата линия на скицата на вещото лице на л. 59 от въззивното дело, която е неразделна част от решението.

Въззивното решение не се обжалва и е влязло в сила в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Я. И. П. и Л. П. П. са собственици на основание договори за продажба от 2006г. и от 2011г. на УПИ * за имот № * в кв. 4 по плана на [населено място], с площ 980 кв. м.

Касационната жалба е подадена от ищците по иска Я. и Л. П. чрез адв. М. Д.. В нея се поддържа очевидна неправилност на обжалваната част на решението и по-конкретно на извода, че спорната реална част е станала държавна собственост на основание постановление на Министерски съвет № 20 от 15.07.1966г. и съставения акт за държавна собственост № 76 от 25.07.1967г., при положение, че в тях не се предвижда отчуждаване на имоти в полза на държавата.

С писмен отговор ответникът по касационната жалба Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

С молба от 05.04.2024г. касаторите представят данни, че след постановяване на обжалваното решение са предявили по гр. д. № 2837/2023г. на Врачански районен съд отрицателен установителен иск за установяване, че Държавата не е собственик на отчуждената част от бившият УПИ *, ПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], като поддържат, че отразеното в акт за държавна собственост № 76 от 25.05.1967г. не може да доведе до придобиване право на собственост от държавата. Молят да бъде спряно производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството по новозаведения спор.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Производството е по установителен иск за собственост на Я. и Л. П. против Държавата. Предмет на иска е целия бивш УПИ *, в кв. 5 по плана на [населено място] от 1963 г. (който не е действащ към момента) и включва УПИ *, в кв. 4 по действащия план на селото от 1988г., с площ 980 кв. м., както и 532 кв. м. земя извън регулацията, които са приобщени към посочения УПИ и се ползват от ищците като градина. Като правно основание за придобиването се сочат два договора за покупко-продажба и придобивна давност.

Ответникът в отговора на исковата молба не оспорва правото на собственост на ищците върху придобитият по покупко-продажба УПИ * в кв.4. По отношение на терена от 532 кв. м. извън регулация изразява съмнение дали представлява държавна или е общинска собственост; наред с това сочи, че съгласно акт № 76 от 02.05.1967г и въз основа на Постановление № 20 от 03.06.1966г. за възстановяване щетите от наводнението в гр.Враца и пл.№ 32964/1.07.1966г. на ГНС-Враца е одържавен имот в [населено място], собственост на Е. С. П..

От фактическа страна е установено следното: С нотариален акт от 2006г. ищците са закупили от С. Ц. К. 1/2 ид. ч. от УПИ * в кв. 4 по плана на [населено място], одобрен 1988г., с площ на имота 1210 кв. м., при граници: улица, УПИ * и УПИ *, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и стопанска постройка. С нотариален акт от 2011 г. ищците купуват от Ц. К. Ц. и другата 1/2 ид. ч. от горепосочения имот, с посочената площ и при същите съседи.

С нотариален акт от 2015г. ищците продават на собствениците на съседния УПИ * 230 кв. м. от имота си. Касае се до придаваема площ от имота на ищците към съседния имот по силата на заповед за изменение на плана за регулация от 2015г.

В представената с исковата молба скица на имота е налице отбелязване, че УПИ *, в кв. 4, по плана на [населено място] е идентичен с част от бивш УПИ *, в кв. 5 по плана на селото от 1963 г., а бившият поземлен имот № * е одържавен с Акт № 76/25.05.1967 г.

В удостоверение от 28.06.2021 г. на О. В. се съдържат следните данни: УПИ *, кв. 5 по плана на селото от 1963г. представлява част от бивш двор с планоснимачен № *. По плана от 1963г. е предвидено от този имот да се образуват четири урегулирани поземлени имота - УПИ * и УПИ *, попадащи в кв. 6, и УПИ * и УПИ *, попадащи в кв. 5, като имотите, попадащи в кв. 6 са отделени от предвидена за прокарване улица. В плана от 1963г. е заложено озеленяване около реката и корекция на същата. Поземлени имоти УПИ * и УПИ *, попадащи в кв. 6, са изключени от регулационния план на населеното място. Във връзка с възстановяването на щетите, причинени от бедствието (наводнението) на 01.05.1966 г., с Постановление № 20 на Министерски съвет от 03.05.1966 г. е взето решение да се изплатят обезщетения на пострадалите, след установяване и съставяне на протокол. В Протокол № 14 от 21.06.1966 г. на изпълнителния комитет на Градския народен съвет, са определени паричните обезщетения на пострадалите, сред които е и собственика на УПИ *, кв.5 Е. П.. Въз основа на горепосоченото Постановление № 20 на Министерски съвет и пл. № 32964/15.07.1966 г. е съставен Акт № 76 от 25.07.1967 г. за държавна собственост, след оценка на разрушените сгради, имот и имущество, за площ от 1360 кв. м. от дворище с планоснимачен № *, извън плана на селото. С. З. от 26.09.1988 г. е одобрен новият регулационен и застроителен план на [населено място] като бившият УПИ * е с номер УПИ *, кв. 4, като част от дворището на имот с планоснимачен № * остава извън плана на населеното място. След извършена служебна проверка на наличния технически архив в О. В. е установено, че последното изменение, засягащо УПИ *, кв. 4 (бивш УПИ *, кв. 5) е от 2015г. когато е одобрен ПУП-ПР, с който от УПИ *, кв. 4 се отделят 230 кв. м., които се придават към съседен имот УПИ *.

Според писмо на Общинска служба по земеделие-Враца претендираните от ищците 532 кв. м. извън УПИ * не попадат в картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ.

Събраните гласни доказателства - показания на двама свидетели, съседи на имота, установяват еднозначно, че ищците владеят и ползват имота повече от 20 години; имотът е бил на бабата на Л. П. и тя живее там от дете, имотът е ограден и оградата не е променяна във времето. Свидетелите знаят, че има проблеми по документи с площта на имота, тъй като по скица площта е по-малка и общината искала да отчужди част от имота във връзка с наводнението през 1966г. Според свидетелите ищците ползват имота в пълната му площ - повече от един декар, около декар и половина.

Установява се от заключението на техническата експертиза, че първият регулационен план на селото е от 1934 г. но територията на процесния имот не е включена в него. Следващият регулационен план е от 1963г. и процесният имот съставлява УПИ *, кв.5, като урегулираният имот обхваща само частта около жилищната сграда, а извън регулацията остава частта от имота пл. № * към течението на река Лева; урегулираната част е по т. 1-2-3-4-1 на скицата, а неурегулираната има само кадастрални граници и е по т. 5-6-7-8-9-5 на скицата. През 1988г. е изготвен нов регулационен план, действащ и към момента. По този план процесният терен отново е на две части: частта от имота по т.10-11-12-13-14-10 представлява УПИ *, кв. 4, а останалата част по т.11-12-15-16-11, попада в имот, който е част от имот към течението на река Лева. От другата страна на течението на реката също има урегулирани имоти, така че имотът около реката не е край на регулацията. Вещото лице установява, че процесният УПИ *, кв. 4 е по-малък по площ в сравнение с УПИ * по предходния план. Вещото лице е измерило на място границите на имота, който се ползва от ищците и сочи, че имотът е ограден от всички страни с ограда от телена или друг вид мрежа на циментови колове или метални тръби; няма ограда между двете части, за които е съдебния спор; теренът към реката е обработваема земя и на него са изградени оранжерии. Ползването на имота е по лилавата линия /цвят магента/ на изработената скица. При площ на УПИ *, кв. 4 по плана от 1988 година 980 кв. м, то частта по кадастър, която е към реката и се ползва от семейство П. е общо 477 кв. м. Вещото лице установява, че на място вече е изместена оградата с продадените 230 кв. м. на собственика на съседния УПИ въз основа на сделката, извършена 2015г. с оглед одобрения ПУП през същата година.

При тази фактическа обстановка въззивният съд е приел, че искът е допустим, тъй като предвид данните в издаденото от общината удостоверение и скица, през 1967г. е съставен акт за държавна собственост за площ от 1360 кв. м. за имот пл. № *, а закупеният от ищците УПИ * е идентичен с част от бившия имот пл. № *.

По отношение на УПИ * съдът е приел, че ищците се легитимират като собственици по силата на двете сделки покупко-продажба. Те са закупили имот с площ 1210 кв. м., но впоследствие през 2015г. с площта му е намалена на 980 кв. м., тъй като ищците са продали 230 кв. м. на собствениците на съседния УПИ. З. е уважил иска в тази част.

По отношение на площта от 532 кв. м., която се явява продължение на УПИ * по посока към реката, съдът счел, че не е установено ищците да са упражнявали непрекъснато владение и да са придобили правото на собственост чрез оригинерния способ давностно владение. Свидетелите не установяват нито точната квадратура на владения от ищците имот, нито с точност сочат всички граници на имота; липсват и точни сведения относно периода, в който е владян имота. Според съда свидетелите противоречиво сочат различна квадратура на цялата ползвана от ищците земя. Те твърдят, че оградата на имота не е променяна, откакто те помнят, но в тази част съдът е счел показанията им за недостоверни, предвид установеното от нотариалния акт от 2015г. и заключението на вещото лице, което потвърждава изменение на границата на ползваната от ищците площ от запад през 2015 г. При тези данни в свидетелските показания и с оглед актуването с Акт № 76 от 25.07.1967 г. за държавна собственост на площ от 1360 кв. м. от дворище с планоснимачен № *, част от което е претендираната от ищците земя с площ от 532 кв. м. и при съобразяване нормативната уредба, съдебната практика и решение № 3/24.02.2022 г. по к. д. № 16 от 2021 г. на Конституционния съд, според което давността върху имоти частна държавна собственост е текла между 01.06.1996 г. и 31.05.2006 г., като след това е спряла и продължава след 08.03.2022 г., съдът е приел, че ищците и техните праводатели не са упражнявали владение в изискуемия от закона 10-годишен период. Затова е отхвърлил предявения иск за собственост върху земя с площ от 532 кв. м., с контури от юг по северната граница на УПИ *, в кв. 4, по плана на [населено място], а от останалите три страни с контури обозначени с лилава линия, по изготвена от вещото лице скица, находяща се на лист 59 от въззивното дело, която е подписана от съда и е неразделна част от решението.

При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че е налице такова по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Следва да се прецени дали не е очевидно неправилен изводът на съда, че е извършено одържавяване на спорната площ от 532 кв. м. през 1967г. въз основа на представения акт за държавна собственост и цитираното в него постановление на Министерски съвет и с оглед на това одържавяване претендираното от ищците давностно владение следва да бъде съобразено с нормативната уредба за придобиване по давност на държавни и общински имоти.

Искането на касаторите за спиране на производството по настоящето дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК поради заведения от тях отрицателен установителен иск срещу ответника не може да бъде уважено предвид характера на касационното производство, в което не могат да бъдат вземани предвид факти и обстоятелства, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касаторите Я. И. П. и Л. П. П. за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до разрешаване на спора по гр. д. №2387/2023г. на Врачански районен съд.

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 122 от 12.06.2023г. по гр. д. № 419/2022г. на Врачански окръжен съд в обжалваната от Я. И. П. и Л. П. П. част, с която е отхвърлен иска им.

УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 /петдесет/ лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

При внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: