О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1800

гр. София, 11.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

ДОРА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3635 по описа за 2023 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Г. С. и Б. Н. К., чрез процесуалния им представител адв. Е. К., срещу онази част от Решение № 89 от 09.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 123/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в която Решение № 7 от 20.01.2023 г. по гр. д. № 50/2022 г. на Окръжен съд – Разград е потвърдено.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че неправилно въззивният съд, отказвайки да признае като приход сватбените дарения на касаторите и сумите от положен от тях труд в чужбина, е определил крайния резултат, формиращ извода налице ли е несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) между имуществото и нетния им доход.

В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, обобщени и прецизирани от съда:

1. „Обосновано ли е решението на въззивния съд, постановено в противоречие със събраните доказателства?“

2. „Налице ли е процесуално нарушение в случаите, в които съдът, без да е дал указания на страната, че в нейна тежест е установяване на правнорелевантен факт, приема, че той не се е...