№ 2004/23.04.2024 г.
гр. София
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
АНЕЛИЯ ЦАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Цанова дело № 3637/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена от Р. Г. Т. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 2095/26.04.2023 г. по гр. д. № 7203/2021 г., с което е обезсилено решение № 20077994 от 25.03.2021 г. по гр. д. № 70039/2019 г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявеният от Р. Т. срещу Министерството на отбраната иск с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и производството по делото е прекратено по отношение на Министерството на отбраната като недопустимо, и е потвърдено в частта, с която предявеният от Р. Т. срещу Служба „Военна полиция“ е отхвърлен.
В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал1, т.1 ГПК по въпросите: 1/. „Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си без да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства за релевантните обстоятелства – съвкупно и в тяхната взаимна връзка? Следва ли съдебното решение да съдържа мотиви по всички повдигнати в производството въпроси?; 2/. „Кой е надлежният ответник при искове, предявени от военнослужещ за дължими обезщетения, свързани с изпълнение на военната служба, когато договорът за кадрова военна служба е сключен с Министерство на отбраната и когато от обезщетенията са направени...