О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4385

гр.София, 29.09.2025г.

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВАЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова ч. гр. д.№ 3100/2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) срещу определение № 1057/15.04.2025 г. по в. ч.гр. д. № 915/2025г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК е осъдена КОНПИ да заплати на ответниците направените в прекратеното исково производство разноски, както следва: на Я. М. Б., чрез П. И. З. - Б., като майка и законен представител, сума в размер на 19 980 лева; на П. И. З. – Б. - 10 320,61 лева; на М. А. Р. Б. Р. - 6060 лева; както и общо 12 083,27 лева и 15 лева за заплатена държавна такса за направените в обезпечителното производство разноски.

Жалбоподателят иска отмяна на атакуваното определение като неправилно. В контекста на доводите, че приложената за определяне размера на разноските НМРАВ е нищожна, не е обсъдена разпоредбата на чл. 156, ал.6 от ЗОНПИ и искането за присъждане на разноски не е направено своевременно, както и че такива не се дължат на ответника при прекратяване на делото, се поставят в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК следните въпроси, първите два обобщени от настоящия състав :

1/ В кои случаи се прилага чл. 156, ал.6 ЗОНПИ за отговорност за разноски по делото, претендирани от ответната страна?

2/ Какви критерии следва да бъдат съобразени от съда при възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и представляват ли такива прекратяването на производството поради отказ от иска и постановяването на тълкувателно решение?

3/ „Следва ли съдът да изключи от иска и от цената на иска сумите, които според ТР № 4/18.05.2023г. по т. д.№ 4/21 на ОСГК на ВКС не могат да бъдат включени в имуществото, респ. в цената на иска?“

4/ “Следва ли съда да прекрати делото в частта, в която се претендират парични средства, неналични в края на проверявания период?“

5/ “За определяне цената на исковата претенция меродавна ли е изготвената пазарна оценка от ищеца или е необходимо да бъде оценена по данъчна оценка, като се отчете, че ответниците са оспорили цената на иска с отговора на исковата молба ?“

Насрещните страни по жалбата – ответниците Я. М. Б., П. И. З. – Б. и М. А. Р. Б. Р. - 6060 лева; чрез адв. Г., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване и оспорват частната касационна жалба.

По искането за допускане на касационно обжалване, настоящият състав съобрази следното:

За да присъди на ответниците пълния размер на претендираните и направени от тях разноски, въззивният съд е определил цената на предявените искове – този, против Я. М. Б., на 300 000 лева; този, против П. И. З. - Б., на 99 381.41 лева и този, против М. А. Р. Б. Р. – на 70 000 лева и е приел, че отговорността за разноски следва да се възложи на ответника не произволно, а съобразно нормативно установеното, а именно НМРАВ.

Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.

При цитираните мотиви на въззивния съд е явно, че единствено вторият въпрос на касатора покрива общия селективен критерий на чл. 280, ал.1 ГПК. Разрешението по този въпрос е в противоречие с последователната практика на ВКС, формирана след решението на СЕС от 25 януари 2024г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд и намерила израз в определение № 343 от 15.02.2024 г. по т. д. № 1990/2023 г., ІІ т. о., определение № 1493 от 5.06.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 898/2024 г., II т. о., определение № 3217 от 2.12.2024 г. по ч. т. д. № 1323/2024 г, ІІ т. о. и др., според която посочените в НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не са обвързващи за съда и могат да служат единствено като ориентир при произнасяне по възражението по чл. 78, ал.5 ГПК или при определянето на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗЗД. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В противоречие с така приетото въззивният съд е съобразил единствено разпоредбите на НМРАВ, поради което определението следва да бъде допуснато до касационен контрол.

По частната жалба:

Исковото производство, по което ответниците са направили своевременно претендираните и доказани разноски за адвокатско възнаграждение, е било прекратено поради отказ от иска, направен след като делото е било насрочено в открито съдебно заседание, в което, по възражение на ответниците, исковата молба е била оставена без движение с указания за отстраняване на нередовностите й. За изпълнение указанията на съда ищецът е искал многократно удължаване на срока, а с молбата, с която е изпълнил указанията, е направил и отказ от исковете с аргумент от междувременно постановеното ТР № 4/21 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/21 ОСГК на ВКС.

В молбата по чл. 129, ал.1 ГПК (вх.№ 270135/29.04.2024г.) ищецът изрично е посочил цената на предявените искове – общо 493 037,41 лева, от които се е отказал.

Ответниците са депозирали пространен отговор на исковата молба, в който са взели становище както по допустимостта на исковете, така и по тяхната основателност; представили са множество писмени доказателства и са направили относими доказателствени искания, произнасянето по които е било отложено от съда за съдебно заседание. В съдебното заседание на 18.03.2024г. ответниците са били представлявани от адвокатския си пълномощник и неговото възражение за нередовност на исковата молба е било уважено от съда. Адвокатският пълномощник на ответниците е депозирал аргументирано становище по повод уточнителната молба на ищеца - така молба становище вх.№ 52665/09.06.2024г.

В рамките на развилото се по реда на чл. 390 ГПК обезпечително производство, ответниците по иска са подали частна жалба срещу определението за допускане на поисканото от КОНПИ обезпечение обезпечителното производство.

Отнесени към изяснените по – горе релевантни критерии за преценката прекомерно ли е адвокатското възнаграждение на ответниците, изброените обстоятелства дават основание на настоящата инстанция да приеме, че в случая възражението по чл. 78, ал.5 ГПК е било основателно. Безспорно спорът е с висока фактическа и правна сложност, а извършената в защита интереса на ответниците работа е компетентна. Същата е в резултат от задълбочено запознаване с делото и касае както допустимостта на производството, така и съществото на спора. В случая отказът от исковете на ранен етап от исковото производство е препятствал процесуалното представителство на ответниците в открити съдебни заседания и събирането на доказателства, а причината, поради която този отказ е бил направен, доколкото не стои у ответниците, е ирелевантна. Като съобразява изложеното, както и обстоятелството, че част от аргументите на защитата в обезпечителното и исковото производство се припокриват, настоящият състав приема, че дължимите на ответниците разноски за адвокатско представителство следва да бъдат рамките на около 1/3 от заплатените или: на Я. Б. се следват 7000 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство; на П. З. - Б. – 4000 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и на М. Б. – 3000 лева разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство, а на тримата се следват общо 5000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство, както и 15 лева за държавна такса.

Останалите оплаквания на жалбоподателя са неоснователни – присъждането на разноските е поискано своевременно; разноски на ответника се дължат и при прекратяване на производството – вж. чл. 78, ал.4 ГПК, а причината за прекратяването е относима към отговорността за разноски само ако стои у поведението на ответника, което в случая не е така; неприложима е и разпоредбата на чл. 156, ал.6 ГПК. Същата гласи, че когато ответникът по иска за отнемане на незаконно придобито имущество представи пред съда доказателства, които е могъл да представи с декларациите по чл. 136 или 137 и те не са събрани по независещи от Комисията причини, съдът може да му възложи изцяло или отчасти разноските по делото независимо от изхода му. Смисълът на разпоредбата на чл. 156, ал. 6 от ЗОНПИ е, че Комисията не следва да дължи разноските, направени заради поведението на ответниците, изразяващо се в непредставяне на доказателства за обстоятелствата по чл. 136 ЗОНПИ (притежаваното имущество; банковите сметки в страната и в чужбина; източниците на средства и основанията за придобиване на имуществото и за издръжката на семейството; сделките с имущество през проверявания период и източниците на средствата за извършването им; задълженията към трети лица; други обстоятелства, свързани с имуществото на проверяваното лице) в административната фаза на производството по отнемане на незаконно придобитото имущество, но само ако и доколкото тези доказателства са били от естество да повлияят решението на Комисията по чл. 140, ал.2 ЗОНПИ - дали да е такова по т.1 (за прекратяване на производството по преписката) или по т.2 ( за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество).Така изясненият смисъл на разпоредбата на чл. 156, ал.6 ЗОНПИ задължава ищецът, когато се позовава на приложението й, да се обоснове, като посочи кои са онези доказателства, представени от ответника на етапа на исковото производство и непредставени в административната фаза, имащи отношение към решението на комисията да предяви иска по чл. 153, ал.1 ЗОНПИ. В случая, решението на КОНПИ да се откаже от исковете не е обосновано от каквото и да е поведение на ответниците, а от съобразяването с ТР № 4/21 от 18.05.2023г. по т. д.№ 4/21 ОСГК на ВКС, поради което приложението на чл. 156, ал.6 ГПК е изключено.

Воден от изложеното, настоящият състав

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1057/15.04.2025 г. по в. ч.гр. д. № 915/2025г. на Софийски апелативен съд.

ОТМЕНЯ определение № 1057/15.04.2025г. по в. ч.гр. д. № 915/2025г. на Софийски апелативен съд и ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ определение № 1555/03.10.2021г. по гр. д.№ 4488/22 г. по описа на СГС, І-3 състав в осъдителната част, като на основание чл. 248 ГПК ОСЪЖДА Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ да заплати на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за представителство в исковото производство, както следва: на Я. М. Б., ЕГН [ЕГН], чрез П. И. З. - Б. като майка и законен представител – сума в размер на 7000 лева; на П. И. З. - Б., ЕГН [ЕГН] – сума в размер на 4000 лева; на М. А. Р. Б. Р., [ЛНЧ] - сума в размер на 3000 лева, както и на тримата общо сумата 5000 – разноски за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство и 15 лева за заплатена държавна такса.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: