Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. К. Членове: П. Ж. Л. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията П. Ж. по административно дело № 1037/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) М. С. при А. М. чрез гл. юрк. К. Т., срещу Решение № 7168 от 22.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3252/2023 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Д. Л. ООД е отменено Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Д. М. С. при А. М. и преписката върната на директора на Териториална Д. М. С. за ново произнасяне. С решението А. М. е осъдена да заплати на Д. Л. ООД сумата от 3150 лв., представляваща направените разноски по делото.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че реда за претендиране на лихви за недължимо платени суми и лихви върху погрешно изчислени лихви е по чл.203 и сл. от АПК, а не чрез обжалване на индивидуален административен акт и в този смисъл съдът е следвало да прекрати съдебното производство, образувано по недопустима жалба. Отделно от това, оспорва изводите на съда, че оспореното решение е в противоречие с материалноправните разпоредби. Счита, че в приложимата вътрешноправна уредба не е предвидено изплащане на лихва в хипотезата на заплатени митни сборове в изпълнение на акт на митнически орган, признат за незаконосъобразен, тъй като в случая е приложима нормата на л. 116, 6, предл. първо от Регламент (ЕС) № 952/2013, според което лихва се изплаща когато решението за възстановяване не е изпълнено в срок от три месеца от датата, на която това решение е било взето. По подробно изложени доводи, иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на Д. Л. ООД срещу издадения административен акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Д. Л. ООД, чрез процесуалния си представител адв. К., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени в писмен отговор и в проведеното съдебно заседание. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция по представен договор за правна защита и съдействие.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения различни от изложените в нея.

Решението на Административен съд - София град е недопустимо по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Л. ООД срещу Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Д. М. С. при А. М. с което: 1. на основание чл. 62, ал. 2 от АПК допуска поправка на очевидна фактическа грешка в т. 1 от диспозитива на Решение № РЗМ-5800-1318/ 32-339731 от 26.11.2019 г. на директора на ТД Югозападна, като в частта надвзето мито в размер на 30 992,78 лева да се чете надвзето мито в размер на 30 922,78 лева и 2. определя законна лихва в размер на 765,38 лева, дължима за периода от 27.02.2020 г. до 05.08.2022 г., начислена върху главница на надвзето антидъмпингово мито в размер на 30 922,78 лева, като същата следва да бъде приведена по посочена от Д. Л. ООД.

В жалбата се съдържат твърдения, че така издадения административен акт съдържа произнасяне на административния орган само по едно от исканията на Д. Л. ООД за определяне на законна лихва в размер на 765,38 лева, дължима за периода от 27.02.2020 г. до 05.08.2022 г., което било различно от заявено искане за плащане на законна лихва за забава върху неправомерно начислена и заплатена сума за антидъмпингово мито в размер на 30 922,75 лв. и ДДС в размер 6 184,54 лв., дължима за периода 16.08.2016г. 15.08.2022г. , възлизаща на 18 821,43 лева. По останалите две искания на дружеството, нямало изрично произнасяне в диспозитива на оспорения акт. Изложени са твърдения, че поисканите суми за лихви са дължими и неправилно е отказано плащането им. В заключение се иска от съда да задължи ТД М. С. да заплати на Д. Л. ООД следните суми:

1. Законна лихва за забава върху неправомерно начислена и заплатена сума за антидъмпингово мито в размер на 30 922,75 лв., считано от 16.08.2016 г. до 04.08.2022 г., която възлиза на 18 725,48 лв.;

2. Законна лихва за забава върху неправомерно начислена и платена сума за ДДС в размер 6 184,54 лв., считано от 16.08.2016 г. до 23.02.2021 г., която възлиза на 2 839,72 лв.;

3. Лихва върху недължимо платена лихва върху надвзето мито в размер на 2 673,46 лв., считано от 16.02.2018 г. до 04.08.2022 г., възлизаща на 1 211,22 лв.;

4. Лихва върху недължимо платена лихва върху надвзето ДДС в размер на 534,09 лв., считано от 16.02.2018 г. до 23.02.2021 г., възлизаща на 163,79 лв.

АССГ е приел, че предмет на обжалване е Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Д. М. С. при А. М. и с оспореното в настоящото производство съдебно решение е отменил Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Д. М. С. при А. М. и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение.

Мотивите на съдебното решение се свеждат до аргументация на съдебния състав за незаконосъобразност на решаващите мотиви на митническия орган за неоснователност на претенциите за лихви и указания директора на ТД на М. С. да се произнесе по исканията за 1. Законна лихва за забава върху неправомерно начислена и заплатена сума за антидъмпингово мито в размер на 30 922,75 лв., считано от 16.08.2016 г. до 04.08.2022 г.; 2. Законна лихва за забава върху неправомерно начислена и платена сума за ДДС в размер 6 184,54 лв., считано от 16.08.2016 г. до 23.02.2021 г.; 3. Законна лихва за забава върху недължимо платена лихва върху надвзето мито в размер на 2 673,46 лв.; 4. Законна лихва за забава върху недължимо платена лихва върху надвзето ДДС в размер на 534,09 лв., считано от 16.02.2018 г. до 23.02.2021 г., възлизаща на 163,79 лв.

Мотиви относно допустимостта и основателността на оспорването на Решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г., издадено от директора на Териториална Д. М. С. при А. М. в оспорения съдебен акт не са изложени, но и такива доводи в подадената жалба до административния съд не са изложени.

При тези констатации, настоящата инстанция приема, че АССГ е разгледал и се произнесъл по нередовна жалба, която не отваря на изискванията по чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК. В сезиращата първоинсатнционния съд жалба липсва ясно означение на обжалвания административен акт и дали това е изричен или мълчалив отказ на директора на Териториална Д. М. С. да се произнесе по конкретно посочени искания за заплащане на суми за лихви или се оспорва решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г. на директора на Териториална Д. М. С. с което се допуска поправка на ЯФГ в предходно решение и се определя сума в размер на 765,38 лева за привеждане по банкова сметка на жалбоподателя. Това е така, защото в жалбата макар да се твърди, че се оспорва решение № РЗМ-5800-1659/32-384739 от 09.11.2022 г. на директора на Териториална Д. М. С. се навеждат доводи и се отправят искания неотносими към разпореденото с това решение. В жалбата също така не се съдържа указание в какво се състои незаконосъобразността на акта или мълчаливия отказ, който се оспорва и в какво се състои искането, като искането следва да е свързано с акта, който се оспорва, а не с неозначен акт. При оспорване на мълчалив отказ, жалбоподателя следва да конкретизира по кои конкретно отправени до митническия орган искания е формиран мълчаливия отказ.

В случая това не е направено и задълженията на съда по чл. 158, ал. 1 АПК не са изпълнени. Поради това оспореното решение е постановено по нередовна жалба, което е основание за неговата недопустимост.

По тези съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде обезсилен, а делото - върнато на същия административен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с изложеното по горе и да изясни предмета на оспорване, в какво се състои незаконосъобразността на акта, който се оспорва и в какво се състои искането и да се произнесе по редовна жалба, съобразно искането на подателя.

При новото разглеждане на делото на основание 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство.

По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 7168 от 22.11.2023 г., постановено по адм. д. № 3252/2023 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от началото на производството.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА

/п/ ЛОЗАН ПАНОВ