Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 987/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от О. Г. и началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Габрово, чрез процесуалните им представители, срещу решение № 108 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело № 104/2023 г. по описа на Административен съд - Габрово.

В касационните жални се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед.

Касаторът - началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Габрово претендира присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

Ответникът – Д. Т. М., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират се разноски направени пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховната прокуратура в писмено становище дава заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. Т. М. против заповед № 18-3679/30.03.2023 г. на началника на СГКК – Габрово по отношение на поземлен имот (ПИ) № 57675.56.34 по КК и КР за землището на с. Поповци, община Габрово. С процесната заповед, на основание чл. 53б, ал. 5 и чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-359541/08.11.2022 г., издадено от СГКК – гр. Габрово е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на с. Поповци, одобрена със заповед № РД-18-1965/13.12.2018 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, заявено със заявление вх. № 01-668533/15.11.2022 г., подадено от община Габрово. Нанесен е нов обект в КК и КР – ПИ № 57675.56.415 с площ от 1210 кв. м., начин на трайно ползване: за водностопанско, хидромелиоративно съоръжение, публична общинска собственост на община Габрово, както и 2 (две) сгради за водоснабдяване и/или канализация в имота, които са без данни за собственост; променени са границите на съществуващи обекти в КК и КР, а процесният ПИ № 57675.56.34 е заличен. В мотивите на заповедта е посочено, че се отстранява явна фактическа грешка, в хипотезата на чл. 53б, ал. 1, предложение първо от ЗКИР във връзка с 1, т. 9, предложение второ от ДР на ЗКИР, тъй като в процеса на изработване картата на възстановената собственост (КВС), впоследствие трансформирана в кадастрална карта, е допуснато несъответствие в границите на съществуващи трайни топографски обекти в неурбанизираната територия – сгради за водоснабдяване и ограда, определени чрез геодезически измервания на терен, от една страна и от друга – границите на поземлени имоти 57675.56.20, 57675.56.34, 57675.56.249, 57675.56.414, 57675.56.60 и 57675.56.90, определени с КВС.

За да отмени оспорената заповед в обжалваната й част досежно ПИ № 57675.56.34 Административен съд – Габрово е приел, че макар и издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административно-производствените правила, същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон. Позовавайки се на заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-техническа експертиза първоинстанционният съд е извел извод, че в случая не е налице явна фактическа грешка по смисъла на 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР. Приема също, че разпореденото с обжалваната заповед по отношение на имот № 57675.56.34 сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър грешка и сочи на правното основание на чл. 54 ЗКИР, като в случая с тази претенция се оспорва правото на собственост на лице, записано в кадастралния регистър като собственик, което сочи на спор за материално право. По изложените съображения административният съд е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена при липса на твърдяните фактически основания, в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което е отменил същата в оспорената й част. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Законосъобразни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – началника на СГКК – София, в съответствие с чл. 53б, ал. 5, т. 1 от ЗКИР. Правилно съдът приема също така, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и при спазване на административно-производствените правила.

Изводът на административния съд за несъответствие на оспорената заповед с приложимите материално-правни норми, също е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 53б от ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат явни фактически грешки. Отстраняването им е едно от основанията за поддържане на кадастралната карта и кадастралните регистри в актуално състояние - чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на 1, т. 9 от ДР на ЗКИР "явна фактическа грешка" е несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Разпоредбата очертава две самостоятелни хипотези като в първата хипотеза, за приложението, на която се изисква имотите да попадат в урбанизирана и неурбанизирана територия, да са предмет на карти и планове по чл. 41, ал. 1 ЗКИР, при съвместяването на които, границите им да не съвпадат. В случай се касае за несъответствие в границите на трайни топографски знаци с изкуствен произход. По делото се установява от приетата съдебно-техническа експертиза, че имотите, предмет на оспорената заповед – 57675.56.90, 57675.56.20, 57675.56.34, 57675.56.249, 57675.56.414 и 57675.56.60, са били нанесени в плана на имотите с възстановена собственост в земеделските земи по ЗСПЗЗ, станал по-късно част от КВС, със същите граници, с които са нанесени и в действащата КК. Картата на землището на с. Поповци за извънселищните територии е изработена чрез трансформация на КВС, при която не се използват други източници, съдържащи кадастрални данни; сградите, одобрени за нанасяне като нови обекти, не се установява да са били нанесени в планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, макар да са съществували (били са построени) към 1984 година и са били нанесени в кадастралния и регулационен план на с. Поповци-Гледаци от 1984 година. С одобреното с процесната заповед изменение на КККР имотът на жалбоподателката (ПИ № 57675.56.34) се заличава, тъй като една част от него попада изцяло в новия обект – ПИ № 57675.56.415, посочен като публична общинска собственост, а останалата част попада в ПИ № 57675.56.60 – за селскостопански, горски ведомствен път, собственост на община Габрово, който увеличава площта си от 456 кв. м. на 629 кв. м. Правилно съдът приема, че не е налице твърдяното от административния орган несъответствие и не е налице явна фактическа грешка по смисъла на 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 ЗКИР, тъй като с промяната в КККР се отделя и вписва самостоятелен имот, от имот, вписан на жалбоподателката, за който тя се легитимира като собственик, а останалата част от имота увеличава площта на друг имот. При претендираното основание явна фактическа грешка не може един имот да се заличава, защото е друга целта на закона, а именно да се нанесат имотите съобразно съществуващите на терена трайни топографски знаци. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че така разпореденото с обжалваната заповед по отношение на имот № 57675.56.34 сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър грешка и сочи на правното основание на чл. 54 от ЗКИР, като в случая с тази претенция се оспорва правото на собственост на лице, записано в кадастралния регистър като собственик, което сочи на спор за материално право. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че установяването на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка.

Доколкото по делото се установява, че оспорената заповед е издадена на несъответно правно основание при липсата на предпоставките за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР, то правилно съдът е отменил заповедта. При така установеното като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение.

При постановяване на съдебното решение не са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда. Заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа експертиза е обсъдено от съда съвкупно с останалите доказателства и кредитирано с оглед липсата на доказателства, които да го опровергават. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда по съществото на спора.

По изложените съображения касационните жалби са неоснователни, а решението на съда е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора искането на ответната страна по касация Д. Т. М. за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция е основателно и следва да се присъди в размер на 1000 лева, представляващи реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № № 108 от 24.11.2023 г., постановено по адм. дело № 104/2023 г. по описа на Административен съд – Габрово.

ОСЪЖДА О. Г. и Агенция по геодезия, картография и кадастър - София да заплатят на Д. Т. М., от гр. Габрово, с [ЕГН], сумата в общ размер на 1000 (хиляда) лева, представляваща съдебни разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ