Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесет и четвърта година в състав: Председател: Г. С. Членове: М. М. Б. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от съдията Б. М. по административно дело № 1056/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Г. З. от гр. С. З. подадена чрез процесуалния представител адв. Ц., срещу Решение № 366 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 388/2023 г. по описа на Административен съд С. З. в частта, с която е отхвърлена жалбата й с искане за обявяване нищожността на заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на О. С. З. в частта й за имот с идентификатор 68850.513.6821, представляващ УПИ ХV - 6178, кв. 808 по плана на гр. С. З. както и по частна жалба на К. Д. и Г. З. от гр. С. З. подадени чрез процесуалния представител адв. Ц., срещу Решение № 366 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 388/2023 г. по описа на Административен съд С. З. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им с искане за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на О. С. З. в частта й за имот с идентификатор 68850.513.6821, представляващ УПИ ХV - 6178, кв. 808 по плана на гр. С. З. като недопустима и е прекратено производството по делото в тази му част.
В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че действащият към датата на издаване на оспорената заповед подробен устройствен план /ПУП/ за територията на парк Бедечка представлява план по чл. 16 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, поради и което промяната в предназначението на поземлените имоти, попадащи в обхвата на ПУП предпоставя и изменение както на плана за регулация /ПР/, така и на плана за застрояване /ПЗ/. Излагат се доводи по същество относно нищожността на заповедта в оспорената й част. Претендира се отмяна на съдебното решение в тази му част и решаване на спора по същество, както и присъждане на направените съдебни разноски.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в частта му, имаща характер на определение. Твърди се, че неправилно съдът приема, че правото на жалбоподателите за оспорване на процесната заповед с доводи за незаконосъобразност е преклудирано, доколкото ответникът не е доказал изпълнение на изискването по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ. Претендира се отмяна на решението в тази му част и присъждане на съдебни разноски.
Ответникът кмета на О. С. З. редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмени възражения, отговор и становище, чрез процесуалния си представител юрк. К., оспорва касационната и частната жалби и изразява становище за тяхната неоснователност.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и частната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба и частната жалба за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 от АПК.
Разгледани по същество касационната жалба и частната жалба са неоснователни.
Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на К. Д. и Г. З. срещу заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на О. С. З. с която на основание чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, във вр. чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, одобрен с решение № 283/28.06.2012 г. на Общински съвет С. З. в посочен обхват и при съобразяване с устройствените характеристики на същата територия по действащия Общ устройствен план /ОУП/, приет с решение № 1115 от 28.09.2017 г. на Общински съвет С. З. С [нотариален акт], жалбоподателките се легитимират като съсобственици на УПИ ХV - 6178, в кв. 808 по плана на гр. С. З. кв. Бедечка, съставляващ имот с идентификатор 68850.513.6821, поради което и доколкото този имот е включен в териториалния обхват на заповедта, съдът приема жалбоподателките за легитимирани да обжалват на основание чл. 131, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 1 от ЗУТ, заповедта в частта относно притежавания от тях имот с искането й за нищожност на административния акт.
По отношение оспорването на процесната заповед с искане за нейната отмяна като незаконосъобразна съдът приема, че това право на жалбоподателките е преклудирано и в тази част жалбата e оставена без разглеждане като недопустима. Прието е от съда, че в случая съобщаването на оспорената заповед е извършено по реда на чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, във вр. с чл. 135, ал. 7 и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ - обявена е на заинтересованите лица на 31.01.2023 г. чрез поставено съобщение на таблото за обявления на О. С. З. и в парк Бедечка, както и с обявление, публикувано на интернет страницата на О. С. З. Според съда нормата на чл.124б, ал.2 от ЗУТ е специална и дерогира изцяло предвидения в 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ начин на съобщаване. Съдът не споделя като компрометиращо законосъобразното изпълнение на изискването за публикуване и оплакването, че оповестяването на интернет страницата не е направено по лесен и еднакъв за всички оповестени актове начин, което е довело до затруднения при узнаване на съдържанието. Възражението, че заповедта е следвало да бъде поставена на места в конкретните имоти, които засяга, също според съда не намира нормативна опора предвид употребеното в закона други подходящи места в съответната територия и ноторното обстоятелство, че в голямата си част имотите в парк Бедечка не са отграничени. С оглед на това съдът приема, че от датата 31.01.2023 г. е започнал да тече нормативно регламентираният в чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на заповедта, поради и което подадената на 29.06.2023 г. до съда жалба се явява просрочена.
Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата в частта, с която е направено искане за обявяване нищожността на процесната заповед, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган кметът на О. С. З. при упражняване на законово регламентираните му правомощия по чл. 135, ал. 5, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, както и при спазване на съществените изисквания за форма и съдържание и при липсата на невъзможен предмет. Прието е от съда, че актът не е лишен от законова опора, не е издаден при липса на нормативно основание за упражненото административно правомощие, нито е постановен при пълна липса на условията и материално-правните предпоставки, визирани в приложената правна норма. Според съда законово основание за упражнената от административния орган компетентност е не само посочената като правно основание за издаването на заповедта разпоредба на чл. 135, ал. 5, във вр. с чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, но и нормата на чл. 103а, ал. 3 от ЗУТ. Административният съд е обосновал и извод, че с оспорената заповед не се нарушават императивни норми с характер на основни правни принципи, като не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като заповедта не е в противоречие с влязлото в сила Решение № 306/24.07.2020 г. по адм. дело № 570/2019 г. по описа на Административен съд - С. З. във връзка и с което за процесния имот остава действащо предвиждането по ПУП-ПЗ, приет с Решение № 283 от 28.06.2012 г. на Общински съвет - С. З. За неоснователно съдът приема и възражението на жалбоподателките за нищожност на заповедта, поради допуснати нарушения на административно-производствените правила, доколкото от една страна дори и да са съществени те не могат да опорочат акта до степен на нищожност, а от друга страна при условие че разпореденото изработване на проект за изменение на ПУП е в хипотезата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ служебно, при наличие на някое от основанията по чл.134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, очевидно сочените като нарушени процесуални правила и изисквания за инициирането, образуването и провеждането на производството и участието на заинтересованите лица, са неприложими в случая. Прието от съда също така, че в случая няма данни, от които да се приеме, че с издаването на обжалваната заповед се преследва цел, несъвместима със законовата, поради което не е налице твърденият от жалбоподателките административен произвол.
Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед.
Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба в тази й част, като правилно е приел, че не са налице пороци по смисъла на чл. 146 от АПК с тежест, която да обоснове извод за нищожност на заповедта в частта относно УПИ ХV - 6178, кв. 808 по плана на гр. С. З.
В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, а настоящият случай не е такъв. В правната теория, а и в съдебната практика, е възприето също така, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В процесния случай не се откриват такива пороци.
Правилно първоинстанционният съд приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган кмета на община С. З. съгласно чл. 135, ал. 5, във вр. ал. 1 от ЗУТ, тъй като предвид териториалния обхват на разработката същата не попада в хипотезата на чл. 124а, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ. При издаване на процесната заповед е била спазена и изискуемата форма, поради и което не е налице порок във формата, водещ до нищожност на акта. Не се установява по делото също така при издаване на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност, както и правилно приема административният съд. В тази връзка правилен е извода на съда, че доколкото със заповедта е разпоредено изработването на проект за изменение на действащия подробен устройствен план служебно в съответствие с чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, то в тази хипотеза искане от лицата, посочени в чл. 131 от ЗУТ, не е необходимо.
Настоящата съдебна инстанция намира също така, че се явяват и неоснователни доводите на касационната жалбоподателка, че при постановяване на заповедта са допуснати нарушения на материалния закон, водещи до нейната нищожност. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Конкретната заповед не е засегнато от пороци със съпоставима тежест, като тя не поражда нетърпими от правния ред последици. С оспорената заповед е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, допустимо по силата на чл. 135, ал. 5 от ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание. В тази връзка следва да се има предвид, че няма пречка да бъде допуснато действащият ПУП да бъде изменян само в някоя от съставните му части - ПР или ПЗ, при наличие на необходимост и на основанията за това, като акт с такова съдържание е допустим. Доколко в тази процедура се постановява акт, който следва да определи само най-общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, то останалите съображения на касаторката, свързани с конкретни изисквания към проекта за изменение на ПУП, включително и дали е възможно такова изменение на плана, са извън предмета на настоящото производство и следва да бъдат обсъдени в производството по оспорване на крайния, приключващ административната процедура акт, с който се одобрява проекта за изменение на ПУП, ако такъв акт бъде издаден.
Правилни са и изводите на административния съд, че с оспорената заповед не се нарушават императивни норми с характер на основни правни принципи, както и че в случая липсват данни, от които да се приеме, че с издаването на заповедта се преследва цел, несъвместима със законовата, сочеща на административен произвол. Правилно съдът приема още, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК - процесният акт не е в противоречие с решение № 306/24.07.2020 г. по адм. дело № 570/2019 г. по описа на Административен съд С. З. доколкото за процесния имот остава действащото предвиждане по плана от 2012 г., отреждащ смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване, което е несъответно на предвиждането по действащия за процесната територия ОУП на гр. С. З. от 2017 г. за паркове, градини и озеленяване.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че решението на Административен съд С. З. в частта, в която е отхвърлена жалбата с искане за прогласяване нищожността на заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на О. С. З. в частта относно УПИ ХV - 6178, кв. 808 по плана на гр. С. З. кв. Бедечка, е правилно и не са налице сочените от касаторката основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Правилно е решението и в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата в частта й с искане за отмяна като незаконосъобразна на заповед № 10-00-216/31.01.2023 г. на кмета на О. С. З. относно УПИ ХV - 6178, кв. 808 по плана на гр. С. З. като просрочена. Редът за разгласяване по чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ, приложим в конкретния случай на основание чл. 135, ал. 7 от ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до заинтересованите лица по чл. 131 от АПК. Съгласно чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ решенията на общинския съвет и заповедите на кмета на общината по чл. 124 и чл. 124а се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. Настоящата съдебна инстанция приема, че по делото са били представени доказателства, че процесната заповед е била редовно съобщена на заинтересованите лица по начините, изрично установени в чл. 124б, ал. 2 от ЗУТ чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на О. С. З. на територията на парк Бедечка и чрез публикация на интернет страницата на общината, на датата 31.01.2023 г. Действително, от приложената по делото административната преписка се установява, че общинската администрация е съставила само констативни протоколи, удостоверяващи поставянето на обявленията, без да са ангажирани доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места. Това обстоятелство обаче в конкретния случай не променя извода на съда за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Това е така, тъй като от една страна надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявлението е релевантно обстоятелство, удостоверяващо период от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта и реализират възможността си да се уведомят за издадената заповед в срока, в който могат да подадат жалба. В този смисъл по делото се установява, че и към момента на подаване на жалбата процесната заповед продължава да бъде публикувана на интернет страницата на общината, което обстоятелство по безспорен начин доказва, че заинтересованите лица са имали възможност в срока за обжалване да се запознаят със заповедта и реализират правото си на жалба, какъвто е и смисъла на удостоверяването на свалянето на съответното уведомление. По делото е приложен и снимков материал, удостоверяващ действителното обявление на заповедта на таблото за съобщения на О. С. З. като по отношение разгласяването с поставяне на други подходящи места в района на плана в случая на територията на парка Бедечка, следва да се има предвид, че то е акцесорно и липсата на изпълнение на това условие не опорочава и не нарушава предвидения в закона начин на оповестяване на заповедта. Дори и обаче в конкретния случай, след изтичане на изискуемия по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ 14-дневен срок, в който лицата са имали възможност да се запознаят със заповедта и да подадат жалби, да се приложи максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 от АПК, предвид на това, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то депозираната пред съда на 29.06.2023 г. от К. Д. и Г. З. жалба срещу заповедта с искане за отмяна като незаконосъобразна, се явява просрочена.
Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 366 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 388/2023 г. по описа на Административен съд С. З.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА
секретар:
Членове:
/п/ МАРИЕТА МИЛЕВА
/п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА