Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 1147/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, подадени от Агенция "Пътна инфраструктура" и началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пазарджик, чрез процесуалните им представители, срещу решение № 632 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1354/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди оспорената заповед.

Ответниците – М. Генина и Г. Г., представляван от майка си и законен представител В. А., ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" и Министерство на околната среда и водите, чрез пълномощниците си, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на Агенция "Пътна инфраструктура".

Ответникът – община Септември, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор оспорва двете касационни жалби и поддържа становище за правилност на обжалваното решение.

Ответниците - И. В., Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието, храните и горите не вземат становище по касационните жалби.

Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество са частично основателни по съображения, различни от изложените в тях.

Пред административния съд от ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" е оспорена заповед № 18-10873-10.11.2020 г. на началника на СГКК - Пазарджик за одобряване на изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Варвара, ЕКАТТЕ 10104, община Септември, с която по заявление на първия касатор и заинтересована страна в първоинстанционното производство Агенция „Пътна инфраструктура“ и на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР са нанесени нови обекти на кадастъра и са заличени 43 поземлени имоти (ПИ). Заповедта е оспорена в частта по отношение на ПИ с идентификатори 10104.115.167 и 10104.323.536, нанесени в КК съответно с площ 5522 кв. м, с начин на трайно ползване: за линии на релсов транспорт, и 27374 кв. м, с начин на трайно ползване: за движение и транспорт, собственост на държавата чрез ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", които имоти са заличени и са отразени като три нови обекта съответно с идентификатори 10104.115.825 с площ 4885 кв. м, 10104.323.675 с площ 514 кв. м и 10104.323.676 с площ 23762 кв. м, в резултат на което се променят границите и се намалява площта им съответно със 637 кв. м и 3098 кв. м.

С обжалваното решение заповедта е отменена изцяло.

За да постанови този резултат, съдът прима, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - фактически основания за издаването му и липсват мотиви коя хипотеза на допусната явна фактическа грешка по смисъла на 1, т. 9 ДР ЗКИР е приета от органа, съответно на какво основание е извършено изменението. Като се позовава на неоспорените от страните основно и допълнително заключения на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че такава в случая не е налице, тъй като се касае до заличаване на части от самостоятелни обекти, собствени на други лица, вкл. имотите на оспорващия и заинтересованата страна пред първата инстанция Р. Г., което сочи на допусната грешка при одобряване на кадастралната карта и на правното основание по чл. 54 ЗКИР. Достига до извод за наличие на спор за материално право, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. По тези съображения съдът отменя оспорената заповед.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав констатира, че решението е недопустимо в частта, в която заповедта е отменена извън имотите, за които на оспорващия са предоставени права на управление и в частта, в която е постановено с участието на О. С. М. Генина, Г. Г., И. В., Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието, храните и горите като заинтересовани страни.

Съгласно 1, т. 13 ДР ЗКИР "заинтересовани лица" са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление - ведомствата и общините, на които са предоставени правата. Само за двата имота, засегнати от одобреното изменение, нанесени като три нови обекта на кадастъра и по отношение на които са изложени доводи в оспорването, ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" притежава правен интерес, съответно активна процесуална легитимация да обжалва заповедта. Като не определя правилно предмета на делото и не съобразява обхвата на контрола за законосъобразност, съдът се произнася по отношение на имоти, чиито собственици не са упражнили правото си на жалба, макар и засегнати от одобреното изменение, в резултат на което достига до извод за незаконосъобразност на заповедта в нейната цялост. Постановеното решение е частично недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено по реда на чл. 221, ал. 3 АПК в частта, с която административният акт е отменен извън одобреното изменение на КККР за имоти с идентификатори 10104.115.825, 10104.323.675 и 10104.323.676 и с участието на изброените заинтересовани страни, както и в частта на присъдените разноски в полза на Министерство на околната среда и водите, М. Генина и Г. Г..

Решението в отменителната му част по отношение на имотите, предоставени за управление на оспорващия пред първата инстанция, е правилно като краен резултат по следните съображения:

От данните по делото се установява, че в случая административното производство е проведено по заявление на Агенция „Пътна инфраструктура“ с искане за нанасяне на републикански пътища II-84 (Белово - Пазарджик)и III-8402 (Ветрен дол - Велинград) в посочени участъци. Проектът за изменение е съгласуван от ОД „Земеделие“ – гр. Пазарджик относно обезщетението по реда на чл. 10б ЗСПЗЗ за частните имоти. С оспорената заповед, издадена в хипотезата на отстраняване на явна фактическа грешка, са засегнати редица имоти, вкл. и тези, по отношение на които на оспорващия са предоставени права на управление, чрез заличаване, промяна на границите на съществуващи обекти и нанасяне на нови обекти в КККР.

От съда е извършена обстойна проверка на заповедта в оспорената й част, като изводът за липса на конкретни фактически основания в нея, се споделя от настоящата инстанция. В случая в административния акт не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на КККР на с. Варвара и не става ясно по какви съображения органът обосновава наличието на правното основание по чл. 51, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 53б, ал. 5, т. 1 ЗКИР. Цитираните разпоредби са относими към отстраняване на допусната явна фактическа грешка в КККР, без аргументи въз основа на какви доказателства органът приема, че такава е налице. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването й прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по 1, т. 9 ДР ЗКИР е налице. В случая не се установява несъответствие в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1. Настоящият състав споделя доводите на касаторите, че наличен път и съществуващи съоръжения към него представляват траен топографски обект от изкуствен произход. Този факт обаче не е достатъчен да се приеме, че се касае за установено несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти от естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31 ЗКИР. Фактически обстоятелства в оспорената заповед в тази насока липсват. Недопустимо е мотивите на органа да се допълват или заместват от заключението на съдебно-техническата експертиза. Противно на твърденията в касационните жалби извършената рехабилитация на двата пътя с техните елементи, предмет на оспорената заповед, както и съпътстващите ги документи не са посочени като фактически обстоятелства нито в мотивната част на административния акт, нито в представения доклад за обект: проект за изменение на КККР на с. Варвара, приложен към заявлението. Докладът се основавава единствено на извършени преки геодезически измервания на пътя с посочване, че за правилното изобразяване на очертанията на обектите са заснети достатъчен брой характерни подробни точки. Липсват обаче отразени като налични конкретни топографски обекти в неурбанизираната територия извън пътното платно на пътя, за които чрез геодезически измервания да е констатирано несъответствие в границите им на място с тези, отразени в одобрената КВС по ЗСПЗЗ.

Страните по делото всъщност спорят относно включването и обхвата на ограничителните линии и ивици от двете страни на жп линията съгласно Закона за железопътния транспорт (чл. 4, ал. 2) и тези на републиканския път съгласно Закона за пътищата (чл. 5, ал. 4), които не са материализирани на място. Като причина за намаляване на площта на двата ПИ, предмет на оспорването на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура", от вещото лице е посочена, че пътна и железопътна инфраструктура не са нанесени в КВС чрез преки геодезически измервания, а е оцифрено съдържанието на едромащабна топографска карта без да е актуализирано съдържанието й. Противно на доводите на касаторите в приетите по делото заключения е установено, че при съвместяване на границите на спорните участъци от жп линията на теснолинейка „Септември – Добринище“ по КВС и тези на скицата – проект част, заета от пътя и прилежащите му съоръжения попадат в нанесените граници на терена за жп инфраструктура, като за определяне ширината на ограничителната ивица (наречена от вещото лице сервитут) на пътя от 2 м е заснет края на асфалта (пътното платно). Обектите на железопътната инфраструктура и републиканските пътища са съответно публична и изключителна държавна собственост, поради което независимо от различните субекти, упражняващи правото на ползване и управление спрямо тях, не може да се формира спор за материално право, както неправилно приема съдът. Отделно от това следва да се има предвид, че такъв спор е основание за отказ за изменение на КККР в производство по отстраняване на непълноти и грешки, но не и при отстраняване на явна фактическа грешка, каквато процедура е проведена в случая. Двете производства са отделно разписани в ЗКИР, като само в чл. 54, ал. 2 е предвидено условие, че когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Такова изискване в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка не се съдържа в нормите, относими към него. В този смисъл в хипотезата на изменение на КККР на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 ЗКИР административният орган няма задължение да следи за съществуването или не на спор за материално право. Независимо от това в случая безспорно от заключението на експертизата се установява, че границите на пътя не са нанесени правилно предвид това, че изменението на КК не е направено въз основа на проекта за същия и предоставен цифров модел от неговия обхват. Според експерта включването на сервитутите не отговаря на нормативната уредба, поради което те не могат да бъдат заснети по реда на отстраняване на явна фактическа грешка, тъй като не са обозначени на място с трайни топографски знаци. В случая заснемането на имотите в КК не отговаря на техните действителни граници, а критерий за местоположението им е съществуващ траен топографски обект. Установеното застъпване между имотите е резултат от обективно недостоверната и одобрена с КК ситуация.

Предвид изложеното крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед по отношение на ПИ с идентификатори 10104.115.825, 10104.323.675 и 10104.323.676, предмет на оспорването, е правилен. Не са налице сочените в касационните жалби основания за неговата отмяна. Решението в тази му отменителна част, както и относно присъдените в полза на ДП "Национална компания Железопътна инфраструктура" е правилно, поради което следва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 632 от 02.11.2023 г. по адм. дело № 1354/2020 г. на Административен съд - Пазарджик в частта, с която е отменена заповед № 18-10873-10.11.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - Пазарджик извън поземлени имоти с идентификатори 10104.115.825, 10104.323.675 и 10104.323.676 и е постановено с участието на О. С. М. Генина, Г. Г., И. В., Министерство на околната среда и водите, Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на земеделието, храните и горите като заинтересовани страни, както и в частта на присъдените разноски в полза на Министерство на околната среда и водите в размер на 100 лева и в полза на М. Генина и Г. Г. в размер на 1000 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 632 от 02.11.2023 г., постановено по адм. дело № 1354/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик в останалата му част.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ