Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Л. Г. Членове: ТАНЯ В. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Ю. Р. по административно дело № 1153/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на П. Б. за отмяна на влязло в сила Решение № 562 от 16.10.2023 г. по адм. д. № 586/2023 г. на Административен съд – Пазарджик на основание чл. 239, т. 1 АПК.

В искането се твърди, че са налице нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Към искането са приложени заключение на съдебна химикотоксилогична експертиза и Постановление с изх. № 2588 от 19.12.2023 г. на прокурор в Районна прокуратура (РП) – Ямбол за прекратяване на досъдебно производство, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК). Според искателя представените документи са нови доказателства, сочещи на ново обстоятелство, относимо към разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира разноски.

Ответникът – младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция (ОД) на МВР – Ямбол, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането. Моли да бъде отхвърлено и прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Върховният административен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в искането за отмяна, приема за установено следното:

Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането е основателно.

С решението, чиято отмяна се иска, е отхвърлена жалбата на П. Б. срещу Заповед № 23-0813-00207 от 14.06.2023 г. на младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) спрямо Богоев e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен на всички основания по АПК.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Решение № 562 от 16.10.2023 г. по адм. д. № 586/2023 г. на Административен съд – Пазарджик не подлежи на касационно обжалване, т. е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване.

Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Искателят е представил Постановление с изх. № 2588 от 19.12.2023 г. на прокурор в РП – Ямбол за прекратяване на досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. В мотивите на постановлението е посочено, че липсват доказателства за извършено престъпление, като този извод е направен въз основа на заключение по назначена химикотоксикологична експертиза. Съгласно това заключение в представените за изследване кръвна проба и проба от урина, взети от Богоев, не е установено наличие на наркотични/упойващи вещества. Към искането е представено и заключението на химикотоксикологичната експертиза.

Решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 16.10.2023 г. След влизането му в сила са налични нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и установяват обстоятелство, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната поради това, че експертизата е изготвена след като делото е било решено с влязъл в сила съдебен акт. Това ново обстоятелство съдът не е взел предвид поради липсата на годно доказателство за удостоверяването му.

По горните съображения искането за отмяна е основателно. Съдебното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе по жалбата на Богоев срещу Заповед № 23-0813-00207 от 14.06.2023 г. на младши инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Ямбол.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по т. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК разноските, направени в производството по отмяна, се присъждат с решението по съществото на спора, поради което настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по разноските.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ влязло в сила Решение № 562 от 16.10.2023 г. по адм. д. № 586/2023 г. на Административен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЛЮБОМИР ГАЙДОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. В. п/ ЮЛИЯ РАЕВА