Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията И. К. по административно дело № 1221/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. подадена чрез юрк. С., срещу Решение № 1628 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2824/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменено Решение към митническа декларация (МД) с № MRN 22BG002002066830R2 от 18.02.2022 г., peг. № 32-392767 от 15.11.2022 г.

С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е отменил административния акт, като се е позовал на хипотетичните твърдения на вещото лице по съдебно-техническата експертиза (СТЕ), без да съобрази, че от констатациите й не може да се направи категоричен извод за вида на стоката. Съдът не е съобразил, че вещото лице не само не е направило анализ на стоката, но и не разполага с опит с производството и изследването на тъкани. Изложени са подробни доводи за определяне на нов тарифен код за процесната стока в резултат на митническата лабораторна експертиза (МЛЕ), възложена в административното производство и изготвена по метода за микроскопска идентификация на текстилните влакна (CENISO/TR 11827:2016) и съобразно методите в стандартизационен документ CEN ISO /TR 11827.

Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за необоснованост на приложението на чл. 140, § 1 вр. чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. Установената от митническите органи разлика в декларираната цена и средностатистическата митническа стойност за стоките е достатъчно основание за пораждане на обосновани съмнения за отхвърляне на декларираната митническа стойност, без да се оспорва автентичността на представените търговски фактури. Твърди се също, че митническият орган е обосновал приложението на чл. 74, § 2, б. ”б” от МКС, тъй като в конкретния случай не е можело да се приложи първото предложение поради липса на регистриран внос в страната на идентични стоки. За да приложи посочения метод, административният орган е ползвал данни от информационната система МИС3А за „сходни стоки”, произведени в същата държава, в приблизително същото количество, изнесени в приблизително същия период от време, представени за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на територията на Р. Б. Иска се от съда да отмени обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се възразява за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника.

Ответникът – „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, чрез адв. Ж., изразява становище за неоснователност на жалбата по аргументи, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна прокуратура на Р. Б. дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, приема жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е било Решение рег. № 32-392767 от 15.11.2022 г. към МД MRN 22BG002002066830R2 от 18.02.2022 г. на директора на ТД Митница-Варна, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ), чл. 66в ЗМ вр. чл. 74, § 2, буква б) Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 5, т. 39 Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. чл.77, § 1, буква а), вр. чл.85, § 1, вр. чл.101, § 1, вр. чл.102 Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл.15, ал.2, т.8 и чл.19, ал.1 и 7 ЗМ, вр. чл. 54, ал.1 и чл. 56 ЗДДС, вр. чл.59 АПК: 1/ не е прието тарифното класиране на стока № 26 от митническата декларация (МД); 2/ е определен нов код по ТАРИК за стока № 26 – 5208321600; 3/ определена е нова митническа стойност на декларираната стока № 26 в размер на 4 963.68 лв. (383 кг х 12,96/кг); 4/ установената сума за досъбиране е ДДС в размер на 802.01 лв., ведно с лихва за забава.

Установено е, че на 18.02.2022 г. в МП В. З. „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД е декларирало с МД MRN 22BG002002066830R2/18.02.2022 г., при режим „допускане за свободно обращение“, 36 стоки, 820 колета, 13 801 кг. бруто тегло, държава на износ и произход Турция, условие на доставката СРТ Варна, с обща фактурна стойност 61 684.04 евро, при курс за митнически цели 1.95583 лв. за 1 евро.

От митническите органи е извършена проверка на декларираната стока, като за целта е съставен Протокол № 22BG2002M007011 от 18.02.2022 г. Взета е мостра за определяне на тарифното класиране и митническата стойност на стока № 26 по митническата декларация, декларирана като „Плат памук полиестер - дължина 2120 м., ширина 1 м., поз. 32 РС=4“, с код по ТАРИК 5208599099, 400 кг. бруто тегло, 383 нето тегло, държава на износ и произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана с митническа стойност 0.45 лв./кв. м. и 2.49 лв./кг.“.

От „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД са изискани допълнителни документи в подкрепа на декларираната от дружеството митническа стойност на внесената стока, като с писмо peг. № 32-59468/22.02.2022 г. от дружеството са представени: депозит за обезпечение; документ, удостоверяващ плащане към доставчика на стоката; придружаващи документи, представени при внос/ износна декларация, CMR, транзитна декларация, A. TR, сертификат за произход, търговска фактура; митническа декларация за внос; фактури за продажба от „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД към клиенти; международен договор за продажба; извлечение от банковата сметка на дружеството. След обсъждане на така представените документи, митническите органи са приели, че е налице обосновано съмнение за превеждането на парични суми, несъответстващи на отразените стойности на стоката в представените фактури, което обуславя съмнение и в коректността на декларираните митнически стойности на внесените стоки.

Изготвена е митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) № 03_15.04.2022 от 28.04.2022 г., въз основа на която и становище от Дирекция „Митническа дейност и методология“, е направен извод, че анализираната проба от стоката с лаб. код № 1931_2002_22 представлява тъкан изцяло от памук, изработена в сплитка лито, с тегло 119 г/кв. м., ширина 100 см., обагрена. Въз основа на констатациите на МЛЕ е прието, че стоката следва да се класира в позиция 5208, в код 5208 32 16 на КН, в код 5208 3216 00 на ТАРИК, различен от декларирания с МД MRN 22BG002002066830R2/18.02.2022 г.

Въз основа на извършения анализ на данните за митническата стойност на стоки с коректния код по КН 52083216, с произход Турция, във всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 г., митническите органи са приели, че стойността на процесната стока за 1 кг. е значително по-ниска от тази на сходни стоки в останалите държави членки за посочения тригодишен период, както и от средностатистическата стойност в ЕС за 1 кг. за същия период.

При изследване на метода за идентичност на стоките, регламентиран с чл. 74, § 2, б. а) на Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е прието, че не може да се определи митническата стойност на декларираната стока въз основа на идентични стоки, поради обстоятелството, че описанието на стоките в клетка 31 на регистрираните в приблизително същия период митнически декларации е недостатъчно за целта като не включва качество на изделията и изчерпателно описание на артикулите. С оглед приложение на метода по чл. 74, § 2, б. б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е анализирана информация за стоки с приети договорни стойности, допуснати до свободно обращение в приблизително същия период, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали като процесната стока, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. На това основание и въз основа на посочения метод, е приета митническа стойност от 12.96 лв./кг. на процесната стока № 26 по МД MRN 22BG002002066830R2, като е взета предвид декларираната митническа стойност на стока № 2 по МД с MRN 21BG003011014777R4 от 24.11.2021 г.

Първоинстанционният съд е формирал извод за противоречие на митническото решение с материалния закон.

Въз основа на констатациите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че извършеният лабораторен анализ с МЛЕ не е годен да установи вида и състава на плата по взетата проба, поради което неправилно митническият орган е отказал да приеме тарифното класиране на стоката по процесната МД.

Необосновано, според съда, митническата администрация е пристъпила към определяне на митническата стойност по правилата на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, прилагайки вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „б“, тъй като от вносителя са представени всички документи, доказващи договорната стойност на стоката, съответстваща напълно на декларираната от него митническа стойност в процесната МД, което се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.

На следващо място, съдът е приел, че административният орган не е обосновал използването на метода по чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент № 952/2013, като не е доказал невъзможността за прилагането на вторичния метод по чл. 74, § 2, б. „а“. Не е установено и наличието на изискуемото от чл. 74, § 2, б. „б“ сходство между стока № 26 от процесната МД и приетата за сходна стока по използваната от МД на третото лице с MRN 21BG003011014777R4/24.11.2021 г.

Решението е правилно.

Правилен е изводът на административния съд, че в случая митническите органи не са обосновали съмненията си, като не са изложили конкретни и подкрепени с доказателства съображения за основателността им. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за изпълнение и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. В решението по дело С-263/06, т. 52, Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. В спорното митническо решение наличието на обосновани съмнения в декларираната митническа стойност е мотивирано с констатираното при извършената проверка, че с МД е декларирана необичайно ниска митническа стойност на стоката под № 26 в сравнение с тази на сходни стоки, с коректния код по КН 52083216, в останалите държави членки за тригодишен период (2019/2021 г.), както и от средностатистическата стойност в ЕС за 1 кг. за същия период. Липсва обаче конкретно описание на вида и характеристиките на стоките, които са използвани за сравнение, като единствено са посочени средностатистическите стойности, изчислени на база вноса във всички държави членки, данните за които са от сайта на Европейската комисия. Видно от мотивите на административния орган, посочените стойности представляват митническата стойност на стоката в EUR, включваща цената на стоката при условие на доставка FOB Турция, разходите за транспорт и застраховка, както и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия на ЕС. В случая митническият орган, освен че не е конкретизирал вид, съдържание, количество и качество на сравняваните стоки, не е направил анализ и сравнение на размера на вторичните разходи, включени в посочените средностатистически стойности, които несъмнено се различават съществено за отделните държави членки. Липсата на посочения анализ препятства установяването на основателността на твърденията на митническите органи за значително разминаване между декларираната митническа стойност на процесната стока и средностатистическия размер на приетите митнически стойности на сравними/сходни стоки на територията на ЕС.

На следващо място, както правилно е съобразил административният съд, в случая вносителят е представил всички документи, доказващи договорната стойност на стоката, съответстваща на декларираната от него митническа стойност, както и плащането й на износителя, които документи не се оспорени от митническите органи. Следователно, налице са доказателства за договорната и действително платената стойност по смисъла на чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, което обуславя правилност на извода, че при немотивираност и недоказаност на основателността на съмненията в така декларираната стойност, определянето й по правилата на чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е в противоречие с материалния закон.

По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство, представляващи възнаграждение за адвокат в размер на 480 лв. Платеното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно, тъй като размерът му съответства на минималното възнаграждение, предвидено с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1628 от 22.11.2023 г., постановено по адм. дело № 2824/2022 г. по описа на Административен съд – Варна.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ЕЙ ДИ ЛОГИСТИК БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 205878235, сума в размер на 480 лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА