Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. П. Членове: ВАСИЛКА ШАЛ. Т. при секретар С. Т. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от председателя Д. П. по административно дело № 1203/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С., [ЕГН] чрез пълномощник адв. Ц. В. срещу Решение № 1822/25.10.2023г по адм. д. № 1761/2023г. по описа на Административен съд гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № Р-16001618005558-091-001/26.03.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 366/17.06.2019г. на Директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП и е осъден да заплати на Национална агенция за приходите (НАП), направените по делото разноски в размер на 7 244.56 лева.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът въпреки указанията на ВАС не е направил анализ на възраженията на ревизираното лице, както не е направил и самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства. Касаторът оспорва правните изводи на съда относно кумулативното наличие на всички предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19 от ДОПК на ревизираното лице. Счита, че не е налице причинно-следствена връзка, от която да се доказва, че действията на ревизираното лице са единствената причина за невъзможността на дружеството да погаси публичните си задължения. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, чрез юрк. Г., в писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 245 лв.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, поради следното:

С обжалвания пред първоинстанционния съд РА е ангажирана отговорност на К. С. в качеството му на управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД с [ЕИК] по чл. 19 от ДОПК за задължения по ЗДДС в размер на главница 62 057,90 лв. и лихви 20 374,15 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения.

При ревизията е установено, че ревизираното лице /РЛ/ К. С. е управител на „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД в ревизирания период. Установено е, че допълнително определените задължения за ДДС, установени в тежест на „О. Т. ЕООД, са в резултат от непризнато право на данъчен кредит поради липса на реалност на фактурирани доставки на гориво, както и за използване на гориво за цели, несвързани с икономическата дейност на дружеството. За да ангажират отговорността на Славин по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, приходните органи са приели, че са налице предвидените в нормата предпоставки, тъй като безспорно лицето е било управител на дружеството през целия ревизиран период; укрило е факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжно да обяви пред органа по приходите, тъй като е налице разминаване между подадените справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС и действителното положение; въпреки предприетите от приходната администрация действия задълженията не могат да бъдат събрани от прекия длъжник – „О. Т. ЕООД; налице е причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение на управителя и невъзможността публичните вземания да бъдат събрани.

От правна страна в мотивите на съдебния акт са изброени необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК и е направено заключение, че по делото са установени всички предпоставки от хипотезата на посочената норма. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ревизираното лице.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, и правилно.

В настоящия случай, тъй като основание за ангажиране на отговорността според процесния РА и решението на горестоящия административен орган е единствено нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, съдът е обсъдил предпоставките при наличието на които ревизираното лице отговаря за задълженията на дружеството. Административният съд правилно е приел, че в случая са налице кумулативно всички елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Безспорно, по делото е установено, че в периода от 24.09.2009 година до 11.10.2017 година К. С. е бил едноличен собственик на капитала и управител на търговското дружество „ОРФЕЙ ТУРИЗЪМ“ ЕООД. Ето защо може да бъде субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за публични задължения при кумулативно наличие на останалите предпоставки от разпоредбата. Правилен е също изводът на първоинстанционния съд, че задълженията за данъци на главния длъжник съществуват и са несъбираеми. С оглед на фактите и обстоятелствата по делото, настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията, изложени в касационната жалба за липса на доказаност на наличието на останалите елементи на фактическия състав на чл. 19 ДОПК. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация. Разминаването между декларираното и действителното е укриване, но това е така, само ако поведението на управителя е умишлено, т. е. последният е наясно със смисъла и значението на действията си, предвиждал е неговите последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. В подкрепа на извода на първоинстанционния съд и приходните органи, че Славин лично е управлявал и ръководил дейността на дружеството, е и представеното от счетоводителя на „О. Т. ЕООД обяснение, според което Славин е теглил средствата от банковата сметка на юридическото лице, подписвал е справки-декларации по ЗДДС, декларации обр. 1 и 6, както и че е бил запознат със съдържанието на всички фирмени документи, като е бил уведомяван своевременно за подаваните към НАП документи, както и подписите под годишните финансови отчети на дружеството в графа „ръководител“ са на Славин. В конкретния случай настоящият касационен състав намира възраженията на касатора за неоснователни, тъй като фактът, че двата РА на дружеството не са обжалвани, както и липсата на писмени обяснения от страна на Славин, налагат извод, че последният е бил съгласен с изводите на данъчната администрация и е бил напълно наясно с нереалните доставки на горива, както и използването им за цели, различни от независимата икономическа дейност на дружеството. Относно субективната страна на деянието правилно административният съд се е позовал на обстоятелствата, че декларираните в дневниците за покупки и СД по ЗДДС фактури за покупка на гориво, придружени с множество касови бележки от ЕСФП, са документи с невярно съдържание, тъй като същите не отговарят на реални стопански операции, предвид факта, че според част от фискалните бонове, в един и същи ден е извършено зареждане на гориво в рамките на няколко минути (половин час или няколко часа) в минимални количества (5 л.) дизелово гориво (при вместимост на резервоарите на автобусите над 700 л.), което е невъзможно да се извърши от автобусите на „Орфей туризъм“ ЕООД, които осъществяват превоз по разписание, имат фиксиран час на тръгване и час на пристигане от Кърджали до Караджабей, и същите автобуси имат утвърден и постоянен маршрут. Безспорно е установено също, че по времето на издаване на част от фискалните бонове от ЕСФП за превозните средства на РЛ е било невъзможно да присъстват физически на съответната бензиностанция.

Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Настоящият касационен състав счита, че такава пряка причинна връзка в случая е доказана от страна на приходната администрация. За отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е релевантна връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка е налице.Този извод е подробно мотивиран в първоинстанционното решение, и се подкрепя и от обстоятелството на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице и заличаването му като управител, извършено след започването на двете ревизионни производства на дружеството.

По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Ответникът по касационната жалба е претендирал присъждане на разноски за касационна инстанция в размер на 7 245 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1822/25.10.2023г по адм. д. № 1761/2023г. по описа на Административен съд гр.Пловдив.

ОСЪЖДА К. С., [ЕГН] от град Кричим, [улица], да заплати на Национална агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 7 245 лв., представляваща разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ В. Ш. п/ МАРИЯ ТОДОРОВА