Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Н. Членове: Е. И. И. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 1266/2024 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Ентосим ЕООД, с адрес: гр. Враца, [адрес], представлявано от П. Г. Ч., чрез адв. М., срещу решене №381 от 02.11.2023 г. постановено по адм. д.№208 по описа на Административен съд гр. Враца за 2023 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №Р-04000622003486-091-001/23.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с решение №28/16.03.2023 г. на директора на дирекция ОДОП гр. В. Т. с който по отношение на дружеството са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 9 027.10 лв. главница и лихви в размер на 173.95 лв.
Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл.209, т.3 АПК. При постановяването му съдът неправилно е възприел констатациите на органите по приходите и се е позовал на установеното в хода на ревизионното производство. Възразява се срещу изводите на АС гр. Враца, че в хода на ревизията не са установени обстоятелства за наличие на достатъчно помощни услуги, съпътстващи доставките на стоки - торти и напитки, за да се квалифицират извършените от жалбоподателя доставки в процесния търговски обект Сладкарница на колела Неделя като ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на т.61, 1 от ДР на ЗДДС.
Легалната дефиниция на понятието ресторантьорски и кетърингови услуги не навежда на извода, че храната следва да е подготвена в заведението, където се осъществявала продажбата или на друго място, но от същият търговец.
Съдът неправилно е приложил материалния закон относно квалифициране на извършваната от жалбоподателят дейност в търговския обект Сладкарница на колела Неделя, като такава по продажба на дребно на захарни изделия, а не като ресторантьорска или кетъринг услуга.
Касаторът твърди, че обжалваното решение противоречи на практиката на СЕС, формирана по делото С-709/2019 г., с което е дадено тълкуване на чл.98, 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г.
Въз основа на горното се твърди, че предоставените от ревизираното лице услуги несъмнено представляват ресторантьорски услуги по смисъла на чл.6, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ №282/2011 на Съвет от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО и съгласно чл.66, ал.2, т.3 ЗДДС правилно са обложени от жалбоподателя със ставка от 9%.
Моли, решението да бъде отменено и да бъде постановено друго по същество на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен.
Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, както и заплатеното адвокатско възнаграждение.
О. Д. на дирекция ОДОП гр.В. Т. чрез процесуалният си представител намира касационата жалба за неоснователна. Позовава се на практика на ВАС, формирана по аналогични дела и на решение С-709/2019 г. на СЕС, което според твърденията на ответника е тълкувано правилно от решаващия състав. В хода на съдебното производство не са опровергани констатациите на органите по приходите и не са представени доказателства, които да дават основание предоставяните от ревизираното лице услуги да бъдат обложени със ставка от 9%.
Моли, решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски.
Върховна прокуратура на РБ, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неосноватена. В подкрепа на това свое твърдение прилага по делото подробно заключение по същество на спора.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на съдебен контрол пред АС гр. Враца е бил ревизионен акт №Р-04000622003486-091-001/23.12.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Т. потвърден с решение №28 / 16.03.2023 г. издаден от директор на Дирекция ОДОП гр. В. Т. с който на Ентосим ЕООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС, в размер на 9 027.10 лв. главница и лихви в размер на 173.95 лв.
При извършената проверка на акта съдът е приел, че е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК, в предвидената в чл.120 ДОПК форма и съдържа фактическите и правни основания които го обосновават.
С ревизионния акт са обложени реализираните приходи от търговска дейност на Сладкарница на колела Неделяза периода от 01.03.2022 г. до 31.05.2022 г. Ревизираното лице е приложило диференцирана ставка за облагане с ДДС от 9% по реда на чл.66, ал.2, т.3 ЗДДС. Определянето на размерът на задълженията по този начин е неправилно, като с ревизионния акт са определени задължения за ДДС при ставка от 20%.
За реализация на стоките в търговския обект е използван специализиран товарен автомобил за продажба и съхранение на стоките. Тортите са получавани от доставчика под формата на завършен в цялост продукт, готов за консумация от крайния потребител, без да се налага допълнително влагане на материали и действия по завършване на продукта.
За да обоснове крайният си извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел, че при доставката на тортите от производителя, ревизираното лице е получило фактури с 20% ДДС и е упражнило право на данъчен кредит в пълен размер. По делото не са приложени доказателства дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и не се установява обем от помощни услуги, които обуславят квалификация на извършваната дейност от Ентосим ЕООД, като предоставяне ресторантьорски, респективно кетъринг услуги.
Съдът е посочил, че не са налични съответния обем и качество от помощни услуги, които да обуслаят определянето на дейността осъществявана от дружеството като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг услуги по смисъла на 1, т.61 от ДР на ЗДДС.
По тези съображения жалбата на дружеството е отхвърлена.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице релевираните с касационната жалба пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания по чл.209, т.3 АПК. При постановяване на оспореното съдебно решение решаващият състав е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, анализирал е събраните доказателства както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Достигнал е до изводи, които се споделят от настоящият касационан състав.
При извършената преценка относно правилното приложение на материалния закон, първоинстанционният съд е съобразил определенията относно това коя дейност може да бъде дефинирана като предоставяне на ресторантьорски и кетъринг услуги. По смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност: 1. Ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля. Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. 2. Доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на 1.
Съгласно дефиницията по 1, т. 61 ДР ЗДДС, ресторантьорски и кетъринг услуги са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В изр. второ на посочената норма е прието, че не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.
Споделя се приетото от АС гр.Враца, че в случая няма данни дружеството да е категоризирано да извършва ресторантьорска дейност и не се установява обем от помощни услуги, които обуславят квалифициране на осъществяваната дейност от Ентосим ЕООД като предоставяне на ресторантьорски, респ. кетъринг услуги. От специализирания автомобил се извършва продажба торти (цели и на парче) и напитки.Няма назначен обслужващ персонал и продуктите се предлагат във вида, в който са доставени без да е необходима допълнителна обработка, освен рязане и опаковане. Тези дейности не налагат извод, че се извършват помощни услуги в изискуемия обем и качество, които да определят дейността осъществявана от касатора като ресторантьорска дейност или предоставяне на кетъринг услуги по смисъла на 1, т. 61 от ДР на ЗДДС.
Релевираният довод за противоречие на съдебния акт с практиката на СЕС и по-конкретно с Решение от 22.04.2021 г. по дело С-703/19, е неоснователен. Съгласно практиката на СЕС, ресторантьорските сделки се характеризират със съвкупност от елементи и действия, от които доставката на храна е само съставна част, и в рамките на тази съвкупност услугите подчертано следва да доминират. С. Р. на Съда (първи състав) от 22 април 2021 г. по дело C-703/19: Член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г., във връзка с точка 12а от приложение III към тази директива и член 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието ресторантьорски и кетъринг услуги попада доставката на храни, придружена от достатъчно помощни услуги, позволяващи на крайния клиент да консумира непосредствено тези храни. В т. 58 от същото решение се посочва, че за квалифицирането на дадена облагаема сделка като ресторантьорски и кетъринг услуги законодателят на Съюза е искал да отдаде решаващо значение не на начина на приготвяне на храните или на тяхното доставяне, а на осигуряването на помощни услуги, които придружават доставката на приготвените храни, които услуги трябва да са достатъчни, за да осигурят непосредствената консумация на тези храни и да играят по-голяма роля в сравнение с тяхната доставка. От друга страна, видно от т. 59 на решението критериите, които са решаващи, за да се прецени дали услугите, съпътстващи доставката на приготвените храни, могат да се считат за достатъчно помощни услуги, се отнасят до предлаганото на потребителя ниво на услуги. Най-сетне, в т. 60 в това отношение съдът отчита по-специално елементи като присъствието на сервитьор, наличието на обслужване, което се състои по-конкретно в предаването на поръчки в кухнята, в допълнителното оформяне на ястията и в сервирането им на масата на клиентите, наличието на специално предназначени за консумацията на храната затворени и отоплени помещения, или наличието на гардероб и тоалетни, както и в осигуряването на съдове, мебели или прибори за хранене (вж. в този смисъл решение от 10 март 2011 г., Bog и др., C-497/09, C-499/09, C-501/09 и C-502/09). С оглед дейността на ревизираното лице, свързана с предлагане на торти Неделя (цели и на парче) на място, различно от това, където са приготвени, както и съчетанието на съпътстващите услуги, предоставящи условия за консумация (обзавеждане, средства, липсващо специализирано обслужване от сервитьор), при което процесът на поръчване е опростен и частично автоматизиран и клиентът има ограничена възможност да персонализира поръчката, правилно решаващият съд е достигнал до извод за липса на предоставяни ресторантьорски и кетъринг услуги по смисъла на 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, а оттук и до неприложимост на диференцираната ставка на данъка от 9% по реда на чл. 66, ал. 2, т. 3 ЗДДС.
По изложените съображения, се налага извод, че оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците поддържани в касационната жалба. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски за касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение, като размерът им следва да бъде определен на 1046.10 лв., така както е заявено с отговорът по касационната жалба.
Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 381 от 02.11.2023 г. постановено по адм. д. № 208 по описа на Административен съд гр.Враца за 2023 г.
ОСЪЖДА Ентосим ЕООД, гр. Враца, с ЕИК106052268 представлявано от П. Ч. - управител, да заплати на Национална агенция по приходите разноски за касационната инстанция в размер на 1046.10 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА
/п/ ИВА КЕЧЕВА