Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . АВРАМОВ при секретар М. Т. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 1227/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Я. С. Д., чрез адв. Й. като процесуален представител, срещу решение № 295 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело № 508/2023 г. по описа на Административен съд В. Т. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът директорът на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) В. Т. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Я. С. Д. срещу заповед № 366з - 3115/31.07.2023 г. на директора на ОД на МВР - В. Т. с която в качеството му на старши полицай (дежурен, той и евакуатор) в група Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни (ДВНМН), сектор Противодействие на криминалната престъпност, отдел Криминална полиция при ОД на МВР В. Т. на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР ( използване на служебното положение за лична облага) и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР (деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата) във вр. с т. 15, т. 19, т. 20 и т. 25 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, му е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено неговото служебно правоотношение като служител на МВР.
За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е валиден административен акт, издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на регламентираната процедура, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема от фактическа страна, че деянието, за което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание, се доказва по безспорен начин от събраните доказателства, които макар и косвени, са логически свързани и непротиворечащи помежду си и обосновават извод за действително извършено [заличен текст] момиче. Излага съображения, че процесуалният срок за приключване на дисциплинарното разследване е инструктивен и неспазването му не съставлява съществено процесуално нарушение. Посочва, че участието в дисциплинарната комисия на прекия ръководител на жалбоподателя не е в нарушение на принципа на безпристрастност по чл. 207, ал. 4 ЗМВР и не води до заключение за предрешеност на въпроса за вината. Като се позовава на трайно установената практика на касационната инстанция, съдът приема, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната и провеждането на дисциплинарното производство не е обусловено от приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт. Излага съображения, че действията на служителя са правилно квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган (ДНО) като злоупотреба със служебното му положение за лична облага и като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, което обуславя наложеното най-тежко дисциплинарно наказание и с това е постигната целта той да понесе предвидената в закона дисциплинарна отговорност за своето неправомерно деяние. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Обсъдени са възраженията на страните. Въз основа на направените фактически констатации са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи.
От данните по делоно се установява, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 366з-375/27.01.2023 г. на ОДМВР В. Т. с която е отстранен младши инспектор Я. С. Д. от заеманата от него длъжност старши полицай в ДВНМН, сектор Противодействие на криминалната престъпност, отдел Криминална полиция при ОДМВР В. Т. и е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). На комисията е определен двумесечен срок за представяне на становище за наличие на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Повод за образуването на дисциплинарното производство са две докладни записки с рег. № пр. 366р-2466/27.01.2023 г., изготвена от педагога в ДВНМН Г. О. адресирана до началника на сектор Противодействие и контрол на престъпността, и с рег. № 366р- 2467/27.01.2023г. - от прекия ръководител на Д. началник група в ДВНМН, адресирана до директора на ОД на МВР В. Т. в които се съдържат сведения за това, че по време на дежурството си на 24.01.2023 г. и 25.01.2023 г. държавният служител е извършил [заличен текст] К. Т.. Във връзка със същото деяние е образувано и досъдебно производство № 9/2023 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура - В. Т. с предмет разследване на престъпление по чл.151, ал. 3, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).
В хода на дисциплинарното производство от ДРО са изискани писмени обяснения от служителя, като същият дава такива на 27.01.2023 г. и в тях отрича да е извършвал [заличен текст] по отношение на настанената в дома [заличен текст]. Сведение в присъствието на психолог дава и момичето, като поддържа твърдението си, че е [заличен текст] с Д. на 24.01.2023г. при престоя си в ДВНМН в три отделни помещения, описва събитията в хронологичен ред и посочва, че не се е почувствала заплашена. В сведенията се твърди, че служителят й е дал кутия цигари, пушили са заедно и са пили червено вино. С протокол рег. № З66р-12576/02.06.2023 г. към дисциплинарната преписка са приобщени доказателствените материали от досъдебното производство - протоколи от разпити, заключения на комплексна съдебно-медицинска експертиза, психологическа такава и съдебно-техническа експертиза. От ДРО е изготвен протокол за оглед на видеозаписи от три броя охранителни камери, монтирани в помещения в ДВНМН. От записите се установява, че [заличен текст] момиче не е спазвало времето за сън и много след 21:30 ч. е пушила в помещения на дома.
От съда е извършен обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при отчитане характера им на косвени и това, че в случая твърденията на [заличен текст] К. Т., чиито противообществени прояви са причина за настаняването й в ДВНМН, противостоят на тези на полицай с дългогодишен опит и без налагани наказания. Настоящият състав намира извода на първата инстанция да кредитира думите на детето, че спрямо него полицейският служител е извършил [заличен текст], използвайки служебното си положение на зависимост като упражняващ надзор в детското заведение, за правилен, логически обоснован и в съотвестствие с множеството събрани доказателства в хода на дисциплинарното производство. Като безспорен факт в подкрепа на твърденията на детето съдът посочва умишленото изключване на камерите за видеонаблюдение в три от помещенията от Д., който не го отрича и дава за него нелогични обяснения, че с това си действие е целял дезориентиране на настаненото лице в разположението на камерите. В мотивите на решението са изложени подробни съображения относно местонахождението на камерите, тяхната насоченост и интервала от време, в което същите са били изключени от 19:29 ч. до 22:13 ч. на 24.01.2023 г., като съдът се позовава и на приетата съдебно-техническата експертиза, посредством която се констатира факта на целенасочени действия по изключване на захранването на записващото устройство и времето на изключването, при отчитане на времевата разлика от 1 час и 54 мин. между отчетеното време от системния часовник на регистриращото устройство и действителното такова. Изводът на съда за съвпадението на установените обстоятелства с дадените от момичето обяснения за [заличен текст] с изложена конкретика относно различните помещения, в които са извършени, както и времето, в което това е станало, се подкрепя от анализа на събраните доказателства. За да обоснове извода си за действително осъществен [заличен текст] и полицейския служител, съдът се позовава и на заключението на вещите лица по извършената в досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, според което не е невъзможно извършването на [заличен текст], предвид наличието на [заличен текст].
Обсъдено в решението е и поведението на служителя през деня, установено от сведенията както на момичето, така и на него самия, изразяващо се в позволението му то да не спазва дневния режим, да гледа телевизия, да пуши и да консумира алкохол. Правилен е изводът не съда, че поведението на Д., освен че е в нарушение на предписаните в дома правила, е очевидно и целящо да спечели доверието на детето и по-късно да използва това за постигане на [заличен текст], възползвайки се от неговата емоционална и социална незрялост, потвърдена от психологичната експертиза. В мотивите на съдебното решение са обсъдени и различията в обясненията на К. Т., дадени пред различни органи и в различно време относно субективната оценка за изживяното, като съдът излага логични съображения защо им дава вяра. Прави обоснован извод за това, че при установената с експертизата психологическа невъзможност за адекватна оценка от морална гледна точка на действията на полицейския служител и съзнаването на факта, че тя се намира сама в дома с него, той има оръжие, изключил е камерите и в случай на бягство от нейна страна, никой няма да повярва на думите й, а престоят в дома ще бъде удължен, [заличен текст] действително е станало жертва на [заличен текст] и то именно от жалбоподателя, който е следвало да се грижи за него като дете в риск.
Направените в хода на дисциплинарното производство фактически установявания безспорно обуславят извод, че служителят с поведението си e използвал своето служебно положение за лична облага, която не е задължително да е с имуществен характер нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ ЗМВР, както и е нарушил посочените от наказващия орган разпоредби от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, а именно: т. 15 - държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме; т. 19 - пази доброто име на институцията, която представлява; т. 20 - държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и т. 25, с която на държавния служител е вменено задължението да не злоупотребява с правомощията си, разчитайки, че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на властта. Правилно съдът приема, че нарушаването на закона от лице, което трябва да следи за неговото спазване, представлява поведение, което без съмнение уронва престижа на службата, още повече че същото е получило широк медиен отзвук, с което е допринесло и за изграждането на негативен облик на представляваната от служителя институция в обществото. Установеното деяние от фактическа страна сочи на извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, което осъществява елементите от фактическия състав на основанието по чл. 203, ал. 1, т. 7 предл. второ и т. 13 ЗМВР, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение.
Не е налице соченото от касатора нарушение на принципа на безпристрастност, закрепен в чл. 207, ал. 4 ЗМВР, при допуснато, както се твърди, съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на изискването по чл. 15, ал.1, т. 3 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкцията) в състава на дисциплинарната комисия да се включват служители от структурно звено, различно от това, в което работи служителят, срещу когото се води проверката по чл. 205, ал. 2 ЗМВР или дисциплинарното производство. Участието в разследващата комисия на прекия ръководител на служителя, чиято докладна записка е повод за образуване на производството, както и на други двама служители от сектор Противодействие и контрол на престъпността не представлява съществено процедурно нарушение, доколкото разпоредбата в Инструкцията не е императивна. Използваният израз при възможност предполага незадължителност и преценка на ДНО предвид конкретните възможности и кадрова обезпеченост на съответната структура.
Неоснователни са твърденията за формиране на извод на издателя на оспорената заповед за доказаност на извършеното дисциплинарно нарушение преди на привлечения към отговорност служител да бъде осигурена възможност да бъде изслушан лично или да даде писмени обяснения. Посочването на правна квалификация на деянията от органа по назначаването в заповедта за образуване на дисциплинарното производство не само не обосновава извод за предрешеност по въпросите налице ли е нарушение, извършено ли е то от дисциплинарно отговорното лице и при каква форма на вината, но и гарантира, че служителят е наясно за какво нарушение е привлечен към дисциплинарна отговорност, като по този начин му се дава възможност да прецени с какви средства да организира защитата на правата си. Поставените въпроси са предмет на образуваното дисциплинарно производство, като със събраните в хода му доказателства в случая се потвърждават описаните в заповедта за образуване на дисциплинарното производство обстоятелства и не налагат приложение на правилата в Инструкцията, обосноваващи необходимост от преквалификация на деянието.
Неоснователни са възраженията относно неспазване на процесуалните срокове за приключване на дисциплинарното производство. Същото е образувано със заповед от 27.01.2023 г. Във връзка с необходимостта от събиране на допълнителни доказателства срокът на разследването е продължен със заповед № З66з-1198/24.03.2023 г. до 26.05.2023 г., а с последваща заповед № З66з- 1958/18.05.2023 г. - до 26.07.2023 г. Обобщената справка, с която приключва разследващата фаза на дисциплинарното производство, е постъпила при наказващия орган в срок - на 19.06.2023 г., а становището на комисията с предложение за налагане на наказание - на 30.06.2023 г. Заповедта, с която то е наложено на служителя е издадена на 31.07.2023 г. Както правилно посочва съдът, дисциплинарното производство формално приключва извън максималния 6-месечен срок по чл. 205, ал. 6 ЗМВР, но по-късното представяне на становището на ДРО на 30.06.2023 г. се дължи на уважаване на изрично направено искане от служителя за удължаване на срока за даване на обяснение по обобщената справка до 27.06.2023 г. поради отсъствието на неговия адвокат. Приложима в случая е разпоредбата на чл. 205, ал. 7 ЗМВР, според която при неявяване на подпомагащите лица по ал. 3, в т. ч. и на адвоката на лицето, по уважителни причини сроковете по ал. 6 не текат до явяването им пред дисциплинарно разследващия орган. Следователно не е налице соченото от касатора неспазване на процесуалния срок за приключване на производството. Дори да се приеме, че такова е налице, според установената съдебна практика този срок е инструктивен и неспазването му не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да е основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. В случая дисциплинарното разследване е приключило в сроковете по чл. 205, ал. 6 ЗМВР, като решението за реализиране на дисциплинарна отговорност е взето в двумесечния срок по чл. 195, ал. 2, вр. чл. 196 ЗМВР от постъпване на материалите при наказващия орган.
Противно на доводите в касационната жалба съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя. Не се споделят от настоящия състав твърденията му за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране на доказателствата, приобщени в хода на проведената процедура. За разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закона, съгласно чл. 206, ал. 3 ЗМВР, а разпоредбата на ал. 4 задължава наказващият орган да събере и оцени събраните доказателства. От него са положени необходимите процесуални усилия и е извършено пълно и обективно разследване на случая. Законодателят не поставя като изискване за валидност на извършените от разследващия орган процесуални действия изрично да е обективирана волята на всеки член от неговия състав. В този смисъл неподписването на поканата за запознаване от привлеченото към отговорност лице с обобщената справка от всички членове на ДРО не е нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да опорочи осъществените от страна на комисията действия до степен същите да се приемат за неизвършени и съответно накърняващи правото на защита на лицето.
Възраженията в касационната жалба за обусловеност на приетите за извършени нарушения от приключването на наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт поради покриване на установените от наказващия орган факти с престъпен състав, в случая този на чл. 151, ал. 3 НК, също са неоснователни. В действителност е налице съдебна практика на касационната инстанция, в която в подобни хипотези е застъпено становището, че липсата на влязла в сила присъда е пречка за провеждане на дисциплинарно производство в случаите, когато установените факти сочат едновременно на дисциплинарно нарушение и на състав на престъпление по НК. Това становище е изоставено в актуалната съдебна практика. Производството по налагане на дисциплинарно наказание е самостоятелно по аргумент от чл. 194, ал. 3 ЗМВР, различно от това за реализиране на наказателната отговорност. Двете производства възникват при различни предпоставки, независимо едно от друго и не са в обуславяща връзка помежду си. Поради това служителят може да бъде санкциониран дисциплинарно, независимо от наличието или не на данни за извършено престъпление, доколкото в случая основанието за търсене на дисциплинарната му отговорност не е за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, а именно за осъждане за умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна длъжност.
Предвид изложеното обжалваното решение е правилно. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което същото следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 295 от 04.12.2023 г., постановено по адм. дело № 508/2023 г. по описа на Административен съд В. Т.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТАНЯ РАДКОВА
секретар:
Членове:
/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
/п/ МАРТИН АВРАМОВ