Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Й. Д. Членове: АННА Д. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора М. Т. изслуша докладваното от председателя Й. Д. по административно дело № 1299/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, против решение № 7723 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8582/2023 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отменено решение № 282 от 02.08.2023 г. на КЗД, постановено по преписка № 170/2022 г. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост и материална незаконосъобразност, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответната страна Министерство на образованието и науката /МОН/, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно.

Ответните страни ректорът на Варненски свободен университет /ВСУ/ „Черноризец храбър“ и А. А. И., чрез процесуален представител адвокат Б. Д., в писмено становище излагат съображения за основателност на касационната жалба. Искат обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и претендират разноски за адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния срок по чл. 211, ал. 2 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Пред АССГ е оспорено решение № 282 от 02.08.2023 г. на КЗД в частта, в която е прието, че Министерството на образованието и науката /МОН/ е извършило дискриминация по признак „образование“ по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на А. И., обективирана в отказа да издаде по чл. 4, ал. 4 от Наредба за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища /Наредбата/ в приложимата редакция холограмен стикер за диплома за завършено висше образование по специалност „Право“. Със същото решение е прието, че министърът на образованието и науката не е извършил дискриминация по признак "лично положение", както и че ректорът на ВСУ не е извършил дискриминация по признаци "лично положение" и "образование". Първоинстанционното съдебно производство е образувано само по жалбата на министерството на образованието и науката, като А. И., Ректорът на ВСУ и министърът на образованието и науката са конституирани като заинтересовани лица.

За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. За да обоснове тези си изводи, първоинстанционният съд е заключил, че липсват безспорни доказателства за това А. И. целенасочено да е бил по-неблагоприятно третиран в сравнение със студенти, за които е издаден холограмен стикер, който подход да е пряко и непосредствено обвързан от защитен признак „образование“. Първоинстанционният съд е приел още, че предвид производството по издаване на холограмни стикери, чиято цел е осъществяването на контрол за съответствие на проведеното обучение с държавните изисквания по ЗВО, не може да се направи извод, че едно лице е третирано по - неблагоприятно чрез действия/бездействия в рамките на това производство, защото не е страна в това правоотношение. Същото възниква между МОН и висшето училище, а не между МОН и студентът, който е завършил обучението си. С оглед изложените съображения, първоинстанционният съд е приел за незаконосъобразни изводите на административния орган и отменил издадения от него административен акт. Така постановеното решение е правилно.

Както правилно е посочил първоинстанционният съд, съгласно чл. 9, ал. 3, т. 5 ЗВО Министерският съвет определя държавните изисквания относно придобиването на висше образование в различните образователно - квалификационни степени и специалностите от регулираните професии, сред които и специалността „Право“, като в чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от същия закон е посочено, че дипломите за завършена образователно - квалификационна степен на висшето образование се издават от съответното висше училище и биват признавани от държавата при условие че обучението е проведено в съответствие със ЗВО и с държавните изисквания.

Административният съд е разгледал реда, по който се установява спазени ли са държавните изисквания при провеждане на обучението, регламентиран в Наредбата. Вследствие на проведения контрол от страна на МОН се издава холограмен стикер, който гарантира съответствие на проведеното обучение с изискванията на закона. В случай, че не е издаден такъв стикер не може да се направи извод за пряка дискриминация по признак „образование“, тъй като описаната в Наредбата процедура има за цел именно проверка дали е спазен закона при провеждане на дадено обучение и тази проверка не зависи от това кой е обучаващият се. В случая като основание да не се издаде холограмен стикер е фактът, че обучението не е протекло при спазване на единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и по-конкретно не са изпълнени изискванията по чл. 6, ал. 1 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ за продължителност на обучението от минимум 10 семестъра и минимален хорариум от 3 500 учебни часа. Причината е в неправилно прилагане на Европейска система за трансфер на кредити / ECTS/ и признаване на кредити, получени в периода на обучение в рамките образователно-квалификационна степен "бакалавър" в едно висше учебно заведение по специалност "Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред" от професионално направление "Национална сигурност", в рамките на обучението във ВСУ в образователно-квалификационна степен "магистър". Съгласно чл. 44а, ал. 2 от ЗВО прехвърляне на кредити се извършва само в рамките на една и съща образователно-квалификационна степен, какъвто не е настоящия случай, но Варненският университет е признал кредити в нарушение на закона.

Правилно административният съд е отбелязал, че КЗД извън правомощията си е приела, че А. И. притежава висше образование с образователно квалификационна степен „магистър" по специалност „Право“, макар това да не е удостоверено по съответния ред от МОН. Именно холограмният стикер удостоверява спазването на законовите изисквания при придобиване на висше образование по специалността „Право“ и наличието на същия е задължително условие за признаването на дипломата от държавата /чл. 4, ал. 8 от Наредбата, в приложимата редакция/. В тази връзка, издаването на такъв холограмен стикер при констатирани нарушения и несъответствия /какъвто е конкретния случай/ би било незаконосъобразно и противоречащо на закона.

На следващо място, настоящият съдебен състав напълно споделя направените от първоинстанционния съд изводи относно правоотношението по издаване на холограмен стикер като възникнало между МОН и съответното висше учебно заведение, а не между всеки обучаващ се и МОН. Именно в този смисъл е и действалата към момента на искането на Илчев до висшето училище за издаване на холограмен стикер разпоредба на чл. 4, ал. 5 вр. с ал. 4 от Наредбата. Холограмните стикери се предоставят на висшето училище от Министерството на образованието и науката, ако обучението е проведено в съответствие със ЗВО и държавните изисквания. Следователно само на МОН са възложени правомощията да прецени дали конкретно физическо лице притежава висше образование с образователно квалификационна степен „магистър" по специалност „Право“. Затова неиздаването на стикер от страна на МОН поради констатирани нередности по време на проведеното обучение не е форма на пряка дискриминация спрямо физическото лице и то по признак "образование".

С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. Б. е страна, като целта е да се препятства и санкционира всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците изброени в чл. 4, ал. 1. За да е налице „пряка дискриминация“, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. следва кумулативно да са осъществени следните елементи от фактическия й състав: 1). по-неблагоприятно третиране, което засяга права или интереси на дадено лице и е изразено чрез акт, действие или бездействие; 2). лице, с което може да се направи сравнението или сходната ситуация, т. нар. „сравнител“; 3). по-неблагоприятното третиране да е основано на поне един от защитените признаци, визирани в чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.; 4). наличие на причинно-следствена връзка между по-неблагоприятното третиране и защитения признак, като по-неблагоприятното третиране да е породено поради наличието на защитения признак и 5). липса на законни цели, които оправдават неравното третиране. Следователно не е достатъчно само да се установи по - неблагоприятно третиране.

В случая административният съд обосновано и законосъобразно е направил извод, че доказателствата по делото не обосновават извод за проява на пряка или непряка дискриминация по признак „образование“ от страна на МОН. Не образованието на Илчев е в основата на отказа за издаване на холограмен стикер, а установените несъответствия с изискванията на закона в хода на провелото се обучение. Наличието на група студенти, които са се обучавали в идентична форма и които при същата хипотеза са получили стикер на дипломата си, не означава, че е осъществена пряка дискриминация по признак "образование" спрямо Илчев. Не образованието на Илчев, а други причини стоят в основата на решението на МОН първоначално да не спазва ЗВО и да издаде холограмни стикери, а впоследствие да откаже издаване на такива. Тези причини не са наведени като основание за дискриминация, нито са изследвани и не са предмет на делото. Освен това не би могло да се приеме, че едно лице е третирано по - неблагоприятно чрез действия или бездействия в рамките на производство, по което то не е страна. В конкретния случай, не може да се приеме, че прилагайки закона във връзка с възложените му правомощия МОН е извършило действия, които да представляват по – неблагоприятно третиране на А. И.., защото не е носител на защитен признак „образование“. Отказът да се издаде холограмен стикер е обективиран с открити нарушения при извършени проверки по повод приключване на неговото обучение.

Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Претенцията на ответника ВСУ "Ч. Х. и А. И. за присъждане на разноски за настоящото съдебно производство е неоснователна, тъй като не изразяват защитна теза срещу тази на касатора. По общото правило на чл.78 ГПК и чл.143 от АПК разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникване на съдебния спор. В случая съдебен спор между касатора и двамата ответници няма. Спрямо А. И., решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно, но същият не е подал касационна жалба, поради което не е предизвикал спор пред настоящата съдебна инстанция и нито носи отговорност за разноски, нито има право на такива спрямо КЗД, защото не оспорва касационната жалба. Спрямо ректора на ВСУ няма постановено първоинстанционно съдебно решение, защото благоприятният за него административен акт на КЗД не е бил предмет на оспорване пред първоинстанционния съд и е влязъл в сила, поради което обжалваното от КЗД пред ВАС решение не се явява неблагоприятно за него. Становището на ректора също е, че не оспорва касационната жалба. Спорът по делото е между Министерството на образованието и науката и КЗД. След като няма спор между касатора и посочените двама ответника, няма и основание за ангажиране на отговорността на КЗД и присъждане на разноски в полза на А. И. и ректора на ВСУ, представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7723 от 11.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8582/2023 г. по описа на Административен съд – София - град.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. А. И. и Ректора на Варненския свободен университет за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОВКА ДРАЖЕВА

секретар:

Членове:

/п/ А. Д. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА